Определение № 147 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1945/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на Ю. Х. К. с вх. на ВКС № 3261/ 04. 05. 2020 г., чрез процесуалния му представител адв. Я. Д., за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 170 от 27.03.2020 г., по т.д.№ 1945 / 2019 г. на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски. Твърдението на молителя е, че при присъждане на направените разноски за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, съставът на ВКС е определил същите в несъответствие с дължимия размер от 8 947.50 лв., съгласно чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е присъдил сумата 500 лева – минимума по чл.9, ал.3 от Наредбата. Ответната по молбата страна – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника на дружеството юрк. М. В., в срока по чл.248, ал.2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата, поради отсъствие на предпоставките на закона за исканото изменение, като възразява срещу определяне и присъждане по- висок размер възнаграждение на адв.Д.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид направеното искане и доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.248 ГПК, намира: Молбата е процесуално допустима, съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС – подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обективираното в нея искане. Видно от данните по делото, с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 170 от 27.03.2020 г., по т. д. № 1945/19 г. състав на II т. о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд № 873 от 15.04.2019 г., по в. гр. д. № 3508/2018 г. Със същия съдебен акт решаващият състав на ВКС се е произнесъл и по своевременно заявеното от ответника по касационната жалба, настоящ молител - Ю. Х. К., искане за присъждане на деловодни разноски за производството по селектиране на касационните жалби. Искането е прието за основателно до размера на сумата 500 лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, изразяващо се в изготвяне отговор на касационната жалба, като е налице и изрично позоваване на разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 /2004 г. на ВАС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Изрично в предмета на приложения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 22.07.2019 г.(л.17) е отбелязано, че договореното процесуално представителство и защита пред ВКС на насрещната по касационната жалба страна се състои както в изготвяне на отговор на касационната жалба, така и в представителство пред ВКС във вр. с възз.гр.д.№ 3508/ 2018 г. на Софийски апелативен съд. Следователно дължимото на адвокат Я. Д. –САК минимално възнаграждение, изчислимо при условията на чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, следва да бъде съобразено с предмета на договора и реално осъществената защита, която в случая е изчерпана единствено с изготвяне отговор на касационната жалба. Безспорно е, че процесуално представителство пред ВКС с явяване в съдебно заседание не е било осъществено, поради недопускане на касационното обжалване. Следователно размерът на присъденото на адв. Я. Д. възнаграждение в случая, според настоящия съдебен състав, е изцяло съобразен с направеното в договора за правна защита и съдействие разграничение на договорената за дължима и реално осъществена защита на - Ю. Х. К. в производството пред касационната инстанция. Съобразено гореизложеното, възражението на ЗК”ЛЕВ ИНС”АД, обективирано в депозирано в срока по чл.284, ал.2 ГПК становище, явяващо се в същността си такова по чл.78, ал.5 ГПК, както и факта, че образуваното пред ВКС производство по чл.288 ГПК, по т.д. № 1945 /2019 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС, по което правната защита на ответника се е изразила само в изготвяне отговор на касационната жалба, не се отличава с особена фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС счита, че присъденото възнаграждение на адвокат Я. Д.- САК, не се явява несъответстващо на разпоредбата на чл.9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде изменено. Отделен в тази вр. е въпросът дали в случая са били налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, предвид присъденото на ответника Ю. К. обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.06.2014 г. с влязлото в сила, в тази му част, решение на Софийски градски съд по възз.гр.д.№ 13381/2015 г. и издадения изпълнителен лист за сочената сума към датата на предприетото касационно обжалване, но доколкото той не е предмет на производството по чл.248 ГПК, не следва да бъде подробно обсъждан. Мотивиран от горното и на осн. чл.248 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд