Определение № 3459 от 07.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „КЕМОБАУ“ ЕООД, представляван от процесуалния си пълномощник - адв. Д. К., срещу определение № 263/29.04.2025г., постановено по в.т.д. № 772/2024г. на Софийски апелативен съд, 5-ти въззивен състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението на САС е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е бил в размер общо на сумата от 213 585,75 лв. Твърди, че той е направил разноски, възлизащи на 37 574,93 лв., като с оглед изхода на спора му се следват съразмерно 16 465,33 лв. /43,82% от сторените/, но вместо това с въззивното решение му били присъдени разноски в по-нисък размер, а именно сумата от 13 752, 42 лв. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че след като към списъка по чл. 80 ГПК пред САС е представен документ само за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, не трябва да се присъждат другите разноски, тъй като доказателства за сторени такива са приложени към списъка пред първоинстанционния съд. Жалбоподателят оспорва и извода на САС, че не следва да се включват в разноските депозитите за вещи лица с мотив, че са послужили за събиране на доказателства, с които не се установявала основателността на иска, доколкото съгласно чл. 78, ал.1 ГПК единственият критерий за разпределяне на разноските е уваженият размер на исковата претенция. Касаторът възразява и относно размера на разноските, присъден на ответната страна, като сочи, че в процентно съотношение същият не съответства на изхода на спора. При приети разноски за първата инстанция в размер на 20 000 лв. за адвокатско възнаграждение и 8543 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, намалено по възражение за прекомерност, или общо разноски в размер на 28 543 лв., то съобразно изхода на спора според жалбоподателя на ответника биха се следвали разноски в общ размер на 16 204 лв., съответстващи на 56,18% от общия размер предвид отхвърлената част на исковите претенции, а са му присъдени такива общо в размер на 21 223 лв. Предвид изложеното, жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното определение, изменение на решението на САС в частта за разноските, като му бъдат присъдени следващите му се такива общо в размер на 16 465,33 лв., а разноските на ответника да бъдат намалени на сумата от 16 204 лв. Ответникът Н. С. Ц. оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Д. С. по съображения, изложени в писмения отговор от 03.09.2025г. Поддържа, че адвокатското възнаграждение на пълномощника му, което се следва за втората инстанция при отчитане на пълния размер на вземането по частично предявения иск възлиза на сумата от 25 231,48 лв. съгласно Наредба №1/2004г., поради което не следва да бъде намалявано, а дори да бъде увеличено. Сочи, че доводите на ищеца за увеличаване на присъдените му разноски са неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Въззивният съд, сезиран с жалба от ищеца „Кемобау“ ЕООД, е отменил решение № 810/07.06.2024 г., постановено по т.д. № 696/2023 г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Кемобау“ ЕООД срещу Н. С. Ц. частичен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 69 300 лв., част от сумата от 385 120 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди, както и изцяло по иска по чл. 145 ТЗ за обезщетение за вреди в резултат на ненадежно водене на дружествените работи, изразяващи се в липса на касова наличност към 31.03.2021 г. в размер на 24 285,75 лева, като е присъдил двете суми, а в останалата част - за отхвърляне на исковите претенции за разликата над присъдените суми до пълния предявен размер от 189 000 лв. по частичния иск, е потвърдил решението на СГС. С акта са присъдени следните разноски: на ищеца за първоинстанционното производство в размер на 9173,76 лв. и за въззивното – в размер на 4 578,66 лв., а на ответника – сумата 12 680 лв. – за производството пред СГС и 8543 лв. – за въззивното производство. С обжалваното определение № 263/29.04.2025г., сезиран с молба по чл. 248 ГПК от ищеца, въззивният съд е приел, че няма основание за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че към списъка на разноски по чл. 80 ГПК въззивникът бил приложил само договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024г. за платено възнаграждение на адв. Д. за въззивната инстанция, а други доказателства за сторени разноски по други граждански дела и изпълнителни дела не били ангажирани. Приел е, че част от сторените разноски от молителя за депозити за вещи лица, като например 400 лв. за графологическа експертиза и частично за счетоводната експертиза са за събиране на доказателства, оборили твърденията му, т.е. не са в подкрепа на основателността на исковете. С оглед горното е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е частично основателна. По отношение на разноските на ищцовата страна се установява, че към списъка по чл. 80 ГПК във въззивната инстанция действително е представен само договор за правна защита за второинстанционното производство с посочено заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 8 724 лв., но списъкът съдържа подробно изброяване на внесените държавни такси, разноски за депозити за вещи лица, които документи се намират в кориците на делото и следва да бъдат съобразени. Съгласно разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество, и съобразно неговия изход, като за тези разноски следва да бъдат представени доказателства от страната. След като веднъж по делото вече са представени доказателства за сторените разноски, не е нужно към всеки последващ списък по чл. 80 ГПК да бъдат прилагани отново. Неоснователен е, обаче, доводът на жалбоподателя, че му се следват всички претендирани от него суми като разноски за проведено преди завеждане на иска обезпечително производство. В тази връзка и към списъка по чл. 80 ГПК, представен в първата инстанция, ищецът не е приложил доказателства за тези разноски, нито такива са налице по делото. Въпреки, че е описана обезпечителна заповед в списъка, такава не е приложена по делото, и няма доказателства нито за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 509,50 лв. по ч.гр.д. №2781/2021г. на СГС, нито за платена държавна такса по същото. Не се установява по никакъв начин от ангажираните от ищеца доказателства, че по соченото производство е уважено негово искане за обезпечение на бъдещия иск срещу ответника, нито се доказват направени разноски във връзка с горното. Към списъка по чл. 80 ГПК пред СГС е представена изхождаща от ищеца молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 01522/15.03.2023г., в която се описва обезпечителна заповед срещу ответника Н. Ц., но тя не е приложена. Представено е единствено платежно нареждане за заплатени такси по изпълнително дело № 158/2023 от ищеца по сметка на А. Д. в размер на 108 лв., но няма данни, че именно това дело е образувано по процесната молба, и таксите са платени във връзка с обезпечаване на иска срещу ответника. Други доказателства във връзка с проведеното обезпечително производство и сторени по същото разноски не са ангажирани по делото, поради което правилно въззивният съд е изключил сумите по точки от 1 до 4 включително от списъка от приетите разноски. Предвид гореизложените съображения в разноските на ищеца не следва да се включва сумата от общо 5 957,50 лв. – за обезпечителното производство, и доводът му, че общо сторените разноски за първоинстанционното производство възлизат на 25 064,93 лв. е неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че е основателно възражението на жалбоподателя, че неправилно въззивният съд е изключил от сторените разноски, депозитите за експертизи /за съдебно - почерковата изцяло, а за счетоводната - частично, но дори не е конкретизирана по размер невключената сума/. При уважаване или отхвърляне на иска, разноски се следват на страната спрямо уважения /отхвърлен размер на исковите претенции. В исковото производство, за разлика от изпълнителното производство, няма разпоредба, аналогична на чл. 79, ал.1, т. 3 ГПК, предвиждаща че на взискателя не се следват разноски, направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Тази норма касае разноските по изпълнението и не може да бъде тълкувана и прилагана разширително, а именно по отношение на доказателствени способи, които са поискани от ищеца, но не са довели до заключение в негова полза. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора, за разглеждането на който страните са направили разноски. Предвид горното отговорността за разноски, включително относно депозитите за експертизи, следва да бъде разпределена съобразно изхода на спора и в тази връзка неоснователно въззивният съд е изключил част от разходите за експертизи, направени от ищеца, мотивирайки се с резултата от същите и че те не подкрепяли основателността на иска. С оглед горното при общ размер на разноските за първоинстанционното производство, които са доказани със съответните документи, възлизащи на 19 207,43 лв., без разноски по обезпечителното производство, за които липсват доказателства по настоящото дело, и размер на разноските за въззивното производство, възлизащ на 12 510 лв., включващи заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, или общо 31 717,43 лв., на ищеца съобразно изхода на спора / уважен размер на исковите претенции 43,82%/, се следват разноски общо в размер на 13 898,58 лв., което е по-малко от присъдените му от САС разноски в общ размер на 13752, 42 лв. Предвид горното на ищеца се следват допълнително разноски в размер на разликата между горепосочените суми / 13 898,58 лв. – 13 752,42 лв./, или сумата от 146, 16 лв., която следва да му бъде присъдена допълнително. В тази част частната му жалба е основателна и след частична отмяна на определението на САС, следва да бъде изменено решението чрез присъждане на допълнителна сума за разноски на ищеца в горепосочения размер. По отношение на разноските, присъдени на ответника от САС, съдът намира следното: Въззивният съд е приел, че разноските на ответника за първоинстанционното производство следва да са в размер на 12 680 лв., като от присъдените от СГС разноски общо в размер на 20 300 лв. / след намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на 20 000 лв. с ДДС/, съобразно отхвърления размер на исковите претенции се следва горепосочената сума. Правилно е преценено от въззивния съд, че след като в първоинстанционното производство не се е развила процедура по чл. 248 ГПК, при промяна на правния резултат от въззивния съд, присъденото в първата инстанция адвокатско възнаграждение подлежи на актуализиране само с оглед изхода на спора във въззивната инстанция. След като противната страна не е упражнила правото си да оспорва размера на адвокатското възнаграждение в първата инстанция по реда на чл. 248 ГПК, то нито въззивният съд, нито настоящият съдебен състав следва да коригира приетия размер от 20 000 лв. на адвокатско възнаграждение на ответника за първата инстанция. Следващата се сума, обаче, е определена неточно от САС, при отхвърлен размер на исковите претенции от 56,18%, сумата която се следва на ответника като разноски за първата инстанция възлиза на 11 404,91 лв., вместо присъдените 12 680 лв. Относно адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника за въззивното производство, САС е посочил, че същото е протекло в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства, поради което с оглед възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, на ответника се следва адвокатско възнаграждение за втората инстанция в размер на 8 543 лв., определено по Наредба №1/2004г. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 30 000 лв., с включен ДДС, е прекомерно както с оглед обжалваемия интерес, така и фактическата и правна сложност на делото. Производството пред апелативния съд е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани никакви нови доказателства, процесуалната защита се е изразила в подаване на отговор на въззивната жалба. Неоснователни са доводите на ответника, че при преценката за прекомерност следвало да бъде съобразяван материален интерес от 409 405,75 лв., като се възприеме пълният размер на дължимата според него сума по частично предявения иск. Отговорността за разноски е съобразно изхода на спора и размера на предявените искове, включително и когато са частични, а за разликата до пълните дължими суми биха се следвали разноски в последващо производство, тъй като този размер не е предмет на настоящото дело. Същевременно съдът намира, че присъждането на сумата от 8 543 лв. като разноски за адвокатско възнаграждение на ответника за въззивното производство, не е съобразено с възприетото за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и изхода на спора, а именно частично уважаване на исковите претенции за общ размер на сумата от 93 585,75 лв. спрямо претендираните общо 213 585,75 лв. Безспорно е, че въпреки спорния материалния интерес, делото пред въззивния съд е протекло в едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства и не може да се приеме, че е налице особена фактическа и правна сложност. Следователно е основателно искането на ищеца за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника в размер на 30 000 лв. С оглед постановеното задължителното за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр.14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, като от значение са следните критерии: видът на спора, количеството на извършената работа, материалният интерес, фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че съобразно горните критерии, адвокатското възнаграждение на ответника за въззивното производство следва да определено в размер на 10 200 лв., представляващо сумата 8500 лв. с начислен върху него ДДС, от която сума съобразно изхода на спора на ответника за отхвърлената част от претенциите се следва сумата от 5730 лв. Разликата над тази сума не следва да бъде възлагана като разноски в тежест на ищеца предвид основателността на възражението му по чл. 78, ал. 5 ГПК и изхода на спора. Предвид изложеното и в тази част жалбата се явява основателна, като следва да бъде изменено решението на САС относно присъдените на ответника разноски. С оглед характера на настоящото производство, образувано по жалба срещу акт по реда на чл. 248 ГПК, разноски на страните не се следват. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,