Определение № 5181 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2025 г.

Производството по настоящото дело е било образувано по касационна жалба на М. А. И. срещу решение № 427 от 06.08.2025 г. по в.гр.д.№ 47 от 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 305 от 29.08.2024 г. по гр.д.№ 5 от 2022 г. на Районен съд- Костинброд за отхвърляне на предявения от М. А. И. срещу Г. И. Т. и Б. К. С. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от продадения с нотариален акт № 160 от 05.11.2021 г. съсобствен между нея и ответницата Г. Т. недвижим имот. С молба вх.№ 21935 от 16.10.2026 г. М. А. И. е поискала ВКС да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК- до приключване на заведеното от нея преюдициално за настоящото производство гр.д.№ 853 от 2025г. на РС- Костинброд, образувано по предявени от нея срещу ответниците по настоящото дело искове по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 05.11.2021 г. и по чл.108 ЗС за ревандикация на имота- предмет на този договор. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита молбата на М. И. за неоснователна поради следното: Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.9 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд може да спре производството по касационно дело на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./, аналогичен чл.229, ал.1, т.4 ГПК, само ако пред ВКС е даден ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен чл.295, ал.2 ГПК. В останалите случаи, когато производството пред ВКС е в контролната му фаза, какъвто е настоящият случай, ВКС не може да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция. Това е така, тъй като когато действа като контролно-отменителна инстанция за проверка допустимостта и правилността на решението на въззивния съд, а не като съд по същество, ВКС няма право да приема и събира нови доказателства и да съобразява нови фактически положения, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. В тези случаи решението по обуславящото дело би могло да се съобрази от новия състав на въззивния съд, на когото делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, а ако ВКС остави в сила или не допусне до касационно разглеждане въззивното решение- по реда на отмяната по чл.231, б.“а“ ГПК (отм.), аналогичен чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случаите, в които висящността на обуславящото дело е възникнала преди постановяване на въззивното решение, то това решение е недопустимо (като постановено при наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск). В тази хипотеза, при подадена пред него касационна жалба срещу въззивното решение ВКС също не може да спре производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а следва, ако касационната жалба е допустима и не подлежи на връщане, служебно да допусне касационно обжалване на решението в обжалваната му част на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- поради вероятността това решение да е недопустимо. Постановките на т.8 от ТР № 1 от 2001 г. и т.9 от ТР № 2 от 2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че касационното производство по настоящото дело не е във фазата по чл.295, ал.2 ГПК (отмяна на въззивно решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от ВКС по същество), настоящият състав на ВКС не може да спре касационното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 853 от 2025 г. на РС- Костинброд, дори това дело да е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение