Решение № 263 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. Ч. срещу решение № 1948 от 02.05.2025 г., постановено по административно дело № 311/2024 г. от Административен съд Пазарджик в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-130-6500/6701#7/26.08.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) (УП) в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против писмото, с което му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по СЗ – КЛЧ (картофи, лук, чесън) в размер на 3617 лв., както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ – КЛЧ -1458,24 в. и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията жалбата на Ч. е отхвърлена. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено в тази му част и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Доводите му са конкретизирани в подадена част втора на касационната жалба и представено писмено становище. По делото е постъпила и касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение № 1948 от 02.05.2025 г., постановено по административно дело № 311/2024 г. от Административен съд Пазарджик в частта му, с която е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-130-6500/6701#7/26.08.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението в тази му част на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната му в тази му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП в тази му част бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени и деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по касационната жалба, подадена от Ч.. Ответникът по касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – С. Ч. в представени писмен отговор и писмено становище от процесуален представител и лично от него оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение в тази му част. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ и неоснователност на тази, подадена от С. Ч.. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Пазарджик е било УП в частта му, обжалвана от земеделския производител, с която за заявените за подпомагане от С. Ч. земеделски парцели 0,16 ха са приети като наддекларирани и е отказано плащане за разликата между оторизираните с УП суми и заявените от него размери за изплащане, както следва: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) от исканата сума в размер на 1188,88 лв. е оторизирана сума в размер на 1157,75 лв., по Схема за преразпределително плащане (СПП) от поисканата сума в размер на 838,41 лв. е оторизирана сума в размер на 816,46 лв., по Подмярка 13.1/НР1 Компенсаторни плащания в планински райони от поисканите 1553,49 лв. е оторизирана сума в размер на 1512,81 лв. и по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) от поисканите 749,51 лв. е оторизирана сума в размер на 729,89 лв., по схема СЗ КЛЧ е отказано плащане на цялата поискана сума в размер на 3617,55 лв. Актът е обжалван и в частта, с която по схемите, базирани на площ, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г.за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, действал към момента на постановяване на УП, като по схемите, съгласно цитирания регламент, обект на процесното УП за кампания 2019 г. на жалбодателя е наложена санкция за бъдещ период СЗ- КЛЧ в размер на 1458,24 лв. сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията. С обжалваното пред настоящата инстанция решение АС Пазарджик отменя УП в частта му, в която на земеделския производител е отказано плащане по СЕПП в размер на 31,13 лв., по СПП в размер на 21,95лв., по ЗДП в размер на 19,62 лв. и по подмярка13.1/НР 1 в размер на 40,68 лв. и делото е върнато на органа за ново произнасяне в тази му част, съобразно дадените указания. В останалата обжалвана част - в която отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по СЗ – КЛЧ (картофи, лук, чесън) в размер на 3617 лв., както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период по схема СЗ – КЛЧ в размер на 1458,24 в. и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията жалбата на Ч. е отхвърлена. І. По касационната жалба на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, подадена срещу решението в частта му, в която частично е отменено УП и делото му е върната като преписка за ново произнасяне. Решението в тази му част е правилно, но не по мотивите, изложени в него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. АС Пазарджик приема, че след констатацията за наличие на застъпени площи по отношение на площите в БЗС с № 70648-216-1, заявен от Ч. и БЗС № 70648-216-3, заявен от Е. Т. не е била изпълнена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, предвиждащ задължение за ДФЗ – РА при констатация за наличие на застъпване да публикува данните за него в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие", тъй като по делото не са представени доказателства за това. Тези констатации са правилни, но съдът не е съобразил факта, че по делото е установено, че Ч. и Т. са били уведомени за констатираното по реда на чл. 17, ал. 2 от цитираната Наредба застъпване, като и двамата се представили валидни договори за наем на посочените парцели и след разрешаване на двойно заявените площи от заявените 0,16 ха от Ч. е отпаднала площ от 0,10 ха. При това доколкото разпоредбата на чл.17, ал. 1 от Наредбата цели уведомяване за двойно застъпени площи и е установено, че заинтересованите лица са били надлежно уведомени и с предприели действия за установяване на правното основание, въз онова на което ползват имотите липсата на доказателства за изпълнение на предвиденото в нея оповестяване на този факт, по указания начин, макар да е в нарушение на цитираната разпоредба не е съществено, тъй като целта на нормата е била изпълнена и неизпълнението не е довело до неправилност на акта. Доколкото процедурата по отстраняването се провежда пред Общинската служба по земеделие, която е орган по поземлената собственост (арг. чл. 31 ЗПЗП) и е поделение на Министерство на земеделието, което предоставя на ДФЗ данните за регистрираните правни основания за ползване на имотите, правилно в случая допустимата част от парцела е установена при приложението на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Същевременно, както правилно е прието от органа допустимата за подпомагане част от парцела е в размер на 0,06 ха, което е установено и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по приложеното към адм. дело № 311/2024 г. адм. дело № 864/2022 г. и двете по описа на АС Пазарджик. Въпреки този факт неправилно в УП е отказано плащане за целия размер на парцела по заявените схеми и мерки, което води до извод за противоречие между направените фактически установявания и приложените правни норми. Ето защо решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като при новото произнасяне органът следва да съобрази акта си с установените факти и съобрази собствената си констатация, установена по безспорен начин и от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство – че 0,06 ха от парцел № 70648-216-1, заявен от Ч. е допустим за подпомагане и съответно определи оторизираните суми по заявените от Ч. схеми и мерки за подпомагане с така установеното. ІІ. По касационната жалба на С. Ч., подадена срещу решението в частта, с която жалбата му е отхвърлена. За да отхвърли жалбата на Ч. в частта на УП, с която му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по СЗ – КЛЧ (картофи, лук, чесън) в размер на 3617 лв., както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ – КЛЧ -1458,24 в. и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. АС Пазарджик приема, че правилно е прието, че от заявените за подпомагане по тази мярка 2,58 ха, при извършената проверка са установени като допустими за подпомагане 1,54 ха. В хода на производството, от приетото без възражения от страните заключение на вещото лице по приложеното към първоинстанционното дело адм. дело № 864/2022 г. се установява, че от заявените за подпомагане по тази мярка 12 броя парцели, с обща площ 2,58 ха, 4 броя с площ попадат във физически блок ПМЛ – пасища мери, ливади, който не съответства на вида декларирана култура – картофи. За тези 4 парцела вещото лице е установило, че същите са включени в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ като площи в добро земеделско състояние, т.е. са допустими за подпомагане, а след извършена проверка вещото лице е установило, че начина на трайно ползване на физическите блокове, където попадат тези 4 парцела – 70648-46-16-1, 70468-93-5-3, 70648-733-15-1 и 70648-215-10-1 със заявена култура – картофи са с начин на трайно ползване „обработваеми земи“, което съответства на вида на декларираната култура. Тези четири парцела обаче са с площ 0,88 ха, а в УП като недопустими за подпомагане са приети парцели с площ 1,04 ха, като в тази площ е включен и парцел 70648-216-1-1 с площ 0,16 ха, за който е установено, че е отпаднала площ от 0,10 ха в резултат на разрешаване на двойно заявените площи. От така установеното следва, че реално като недопустима площ е установена такава в размер на 0,94 ха, като освен от заключението на вещото лице, това се установява и от посоченото в Таблица 1, на стр. 2 от УП, колона 5, в която органът сочи този размер на парцела след извършена административна проверка. Няма спор, че земеделският производител е добил 58500 кг. картофи, но от доказателствата по делото се установява, че това е от заявени от него за подпомагане парцели с допустима площ 1,60 ха, а не както е прието в УП от 1,54 ха. Допълнително в таблицата 5 - Установени площи по култури СЗ- КЛЧ, органът в колона 4 – установена площ за култура сочи 1,54 ха, в колона 5 сочи като минимален добив от установените площи 30 646 кг, а в колона 6 сочи реализиран добив по представени документи 58500 кг. – т.е. значително по-голямо количество от минимално изискуемия добив от така установената площ. Същевременно в колона 7 на същата таблица е посочена обща площ, за която е доказан минимален добив в размер на 2,93969846 ха, за която в обяснението е посочено, че е изчислена на база реален добив, съгласно предоставените документи на основание чл. 32 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и минималния добив за съответната култура, съгласно Приложение № 5 от същата Наредба. От съдържанието на УП, включително освен посоченото в Таблица 5, посоченото в Таблица 4 - Площи с констатирани несъответствия, заявени по СЗ КЛЧ, в която парцел 70648-216-1-1, веднъж е отразен в колона 4 с площ 0,06 ха – след разрешаване на двойно заявени площи, а в втори път в колона 7 с установена площ 0 ха. При така установените факти въз основа на представените по делото доказателства не може да бъде установено въз основа на какви факти органът приема, че в случая при установена от доказателствата по делото допустима площ с култура картофи в размер на 1, 60 ха органът приема, че общата площ, за която е доказан минимален добив е изчислена (?!) в размер на 2, 93969846 ха и съответно, че не са изпълнени изискванията за минимален добив по Приложение № 5 от Наредба 3/2015 г. При така установеното неправилно АС Пазарджик приема, че в тази част обжалваното УП е правилно, съответно неправилно е отхвърлил жалбата на С. Ч. в тази ѝ част, при което обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в тази му част, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваното от Ч. УП бъде отменено в частта му, в която му е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ по СЗ – КЛЧ (картофи, лук, чесън) в размер на 3617 лв., както и в частта, с която му е наложена санкция за бъдещ период СЗ – КЛЧ -1458,24 в. и сумата е прихваната на основание чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията, като делото бъде върнато като преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на изложеното по-горе. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта му, в която страните са осъдени за разноски, а администрацията при органа, постановил акта – ДФЗ следва да бъде осъдена да заплати на С. Р. Ч. направените в производството деловодни разноски в размер на 1538, 25 лв. с равностойност 786,50 евро, от които заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в настоящата инстанция в размер на 1400 лв., а останалите заплатени държавни такси в производството. ДЗ следва да бъде осъдена да заплати на адвокат А. Н. Чалъков възнаграждение в размер на 800 лв., който е осъществявал процесуално представителство и защита на Ч. в производството по административно дело № 311/2024 г. по описа на АС Пазарджик, като съдът служебно определя размера на това възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение