Определение № 1695 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1305/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от О. Ф. Ш., с [ЕГН], чрез упълномощения адв. В. Велев, срещу Разпореждане № 85 от 19.01.2026 г. по вх. № 1118 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд - Разград за 2024 г. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд - Разград за 2024 г. Частният жалбоподател поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане. Излага съображения, свързани с това, че по делото от страна на Ш. и процесуалния му представител не е представен електронен адрес по смисъла на чл. 18а, ал. 4 АПК и чл. 137, ал. 2 АПК. Доколкото съдът не съобразил това, неправилно приложил презумпцията по чл. 137, ал. 3 АПК за редовно връчване, без да е налице достоверна обратна връзка за получаване/ изтегляне. При това съдът не съобразил и дадените му с Определение № 13213 от 18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12019 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. задължителни указания по прилагането на закона. Моли се отмяната на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба. Претендира и присъждането на разноските за производството. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд съобрази следното: С Разпореждане № 805 от 02.10.2025 г. по вх. № 1118 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената от Ш., чрез адв. В. Велев, касационна жалба срещу Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на същия съд за 2024 г., като е указал на касационния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати по сметка на Върховния административен съд дължима държавна такса в размер на 816, 84 лв. и да представи платежен документ за това. Съдът приел, че разпореждането от 02.10.2025 г. е изпратено по електронен път на посочения от адв. Велев "електронен адрес" на 02.10.2025 г., но не е изтеглено от адресата в 7-дневен срок. Поради това на основание чл. 137, ал. 3 АПК счел, че съобщението за него е връчено в първия ден след изтичането на този срок (10.10.2025 г.), като срокът за отстраняване на нередовностите изтекъл на 17.10.2025 г., но дадените указания не били изпълнени към момента на постановяване на обжалваното разпореждане. По тези съображения постановил връщане на касационната жалба на Ш.. Разпореждане № 805 от 02.10.2025 г. по вх. № 1118 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. било отменено с Определение № 13213 от 18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12019 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. и делото било върнато на същия състав от Административен съд – Разград за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на посочените в мотивите на това определение указания, които били свързани с тълкуването на чл. 137, ал. 2 и 3 АПК. С обжалваното сега Разпореждане от 19.01.2026 г. съдът върнал отново предявената касационна жалба по причина нейната недопустимост поради подаването й след срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК. За да постанови това, съдът съобразил, че с предходно разпореждане на л. 20 от първоинстанционното дело на Ш. било указано да посочи електронен адрес за кореспонденция, призоваване и получаване на съобщения и документи по делото. В изпълнение на това разпореждане, с писмена молба на лист 27, пак там, бил посочен електронен адрес на неговия пълномощник – [електронна поща]. Първоинстанционният съд приел, че препис от Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. е изпратено на Ш. на 31.07.2025 г. по електронен път на посочения по делото електронен адрес, чрез неговия процесуален представител адв. Велев. Позовал се на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 2 АПК, във вр. чл. 138, ал. 3 АПК и във вр. § 2 ДР ДОПК и приел, че когато връчването се извършва по електронен път, съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а в случай, че то не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. На плоскостта на казуса направил извод, че съобщението не е изтеглено своевременно от неговия адресат, поради което и на основание чл. 137, ал. 3, изр. 2 АПК, във вр. чл. 138, ал. 3 АПК следва да се приеме, че то е връчено на 08.08.2025 г. По аргумент от разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК съдът мотивирал становище, че срокът за обжалване на решението от страна на Ш. е изтекъл на 22.08.2025 г. Доколкото касационната жалба е подадена по електронен път от електронния адрес на адв. Велев на 26.09.2025 г., съдът я намерил за просрочена. По тези съображения и на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 3 АПК съдът върнал касационната жалба като недопустима. Разпореждането е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка за процесуална недопустимост на предявеното от Ш. касационно оспорване на Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. като просрочено – подадено извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Така изразеното от съда разбиране не държи сметка за дадените указания по тълкуване и прилагане на закона с Определение № 13213 от 18.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12019 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. Установява се, че съобщение за Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. д. № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. е изпратено на Ш. на 24.07.2025 г. – л. 343 от първоинстанционното дело, на адреса на процесуалния му представител адв. Велев в гр. Русе, ул. «Драма» № 15. Същото не е било връчено на адресата си, като длъжностното лице – призовкар е направило отбелязване, че адв. Велев е в отпуск до края на месец август 2025 г. Предвид това, с разпореждане без дата, обективирано върху това съобщение, съдът е разпоредил то «… да се връчи на пълномощника по ел. път». В изпълнение на последното разпореждане по делото не се съдържат доказателства за изпращане на съобщението, ведно с решението на електронния адрес на адвоката, а отбелязванията на чужд език на обратната страна на «съобщението» (л. 353, гръб от първоинстанционното дело) не могат да се възприемат като такива. Приложената там разпечатка от електронната пощенска кутия на Административен съд – Разград не може да се приеме и за годно доказателство за удостоверяване доставянето, изтеглянето или отварянето на изпратено до пълномощника на Ш. съобщение предвид липсата на каквито и да било вписвания в този смисъл в документа. Освен това, разпечатката е съставена на английски език, без да е придружена от превод на български език по изискването на чл. 14, ал. 3, изр. първо АПК и съдържа техническа информация, чийто смисъл не може да бъде установен без прилагането на специални знания. В този смисъл необосновано на наличните по делото книжа и информационни източници първоинстанционният съд е приел, че препис от Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г. е редовно изпратено на Ш. на 31.07.2025 г. по електронен път на посочения по делото електронен адрес, чрез неговия процесуален представител адв. Велев. Предвид това неправилно съдът е приел за приложима и разпоредбата на чл. 137, ал. 3 АПК. По делото отсъстват доказателства, че връчване на съдебното решение е осъществено по реда на чл. 137, ал. 2 АПК – тоест, чрез система, която да разполага с възможност за сваляне на достоверни данни за момента на изтегляне на изпратените съобщения. Отсъстват доказателства и за това, че предоставеният от адвоката електронен адрес е такъв по чл. 18а, ал. 4 АПК, в приложимата редакция – «електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване». В този смисъл несподелим е подходът на първоинстанционния съд въз основа единствено на цитирания по-горе документ да приеме, че е налице редовно връчване на съобщението и съдебното решение, както и за изтичане на срока за неговото обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК на 22.08.2025 г. Релевантен за броенето на срока за обжалване на посоченото решение е отговорът от адв. Велев за потвърждаване получаването на съобщение за постановеното решение и самото решение на 12.09.2025 г. - лист 354 от първоинстанционното дело. Ето защо подадената по електронен път касационна жалба на 26.09.2025 г. се явява процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За изчерпателност следва да се посочи, че на л. 31 от първоинстанционното дело се съдържа представено от адв. Велев Заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в Единния портал за електронно правосъдие, в което изрично е отречено получаването на електронни призовки и съобщения на посочения там електронен адрес. Вероятно именно по тази причина съобщенията до адвоката не са били комуникирани чрез тази система, но това по принцип е бил редът за осъществяване на редовното връчване с оглед прилагане на последиците по чл. 137, ал. 3 АПК, в приложимата редакция, а не възприетият от съда. Предвид всичко гореизложено, като е върнал подадената касационна жалба без да е изтекъл срокът за касационно оспорване на Решение № 649 от 23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 145 по описа на Административен съд – Разград за 2024 г., първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на същия състав от Административен съд - Разград за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на допустимата касационна жалба. Разноските за настоящото производство ще се присъдят с оглед крайния изход от спора. По тази причина произнасяне по това искане с настоящия съдебен акт е недължимо. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение