Решение № 6528 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 728/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалбата на К. И. Д. от гр. София срещу Решение по т. 1. 14 и 1. 15 от Протокол № 36 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/, проведено на 09.12.2025 г., с което Д. - младши съдия в Окръжен съд – Благоевград е назначен, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността "съдия" в Районен съд – Разлог, считано от 03.01.2026 г. /по т. 1.14/, а И. П. Г. - младши съдия в Окръжен съд – Пловдив е назначена, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността "съдия" в Районен съд – Благоевград, считано от 03.01.2026 г. /по т. 1. 15/. Твърди се незаконосъобразност на оспорения административния акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на основни принципи на административното производство, както и в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Поддържа се, че в нарушение на принципите за последователност и предвидимост /чл. 13 от АПК/ и за съразмерност /чл. 6, ал. 4 от АПК/, СК на ВСС е уважила молбата на заинтересованата страна И. Г. да бъде назначена в друг съдебен район, а не в района, където е била младши съдия, но не е уважила неговата молба за назначаване в РС - Благоевград, въпреки че в същия район - в ОС - Благоевград Д. е бил младши съдия и е пожелал да работи като районен съдия. Сочи се, че в границите на своята оперативна самостоятелност ответникът е следвало да третира сходните случаи еднакво, прилага еднакви правила и принципи по отношение на всички младши съдии. Претендира се отмяната на незаконосъобразния акт на СК на Висшия съдебен съвет и връщане на преписката за ново разглеждане от решаващия орган. Ответникът – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез упълномощени процесуални представители, в съдебно заседание и в писмено становище по делото моли съда да остави без разглеждане като недопустима, евентуално да отхвърли жалбата на Д. като неоснователна. Излага конкретни съображения за недопустимост на жалбата в двете й части, поради липсата на правен интерес от оспорването. В условията на евентуалност, твърди неоснователност на жалбата предвид законосъобразността на издадения акт в двете му части, като сочи точно прилагане на относимия материален закон и съобразяване с неговата цел, както и спазване на административнопроизводствените правила при издаването му. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна – И. Г. оспорва жалбата и моли за оставянето й без разглеждане като недопустима относно нейното назначаване, евентуално за отхвърлянето й като неоснователна, като намира оспорения административен акт за законосъобразен и целесъобразен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима в двете й части, като подадена от надлежна страна /с правен интерес, по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗСВ от търсената съдебна защита/, в преклузивния срок за обжалване и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Не се споделя тезата на ответника СК на ВСС за отпаднал правен интерес от оспорването след встъпването на Д. в длъжност районен съдия в РС – Разлог. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено и от страните не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят и заинтересованата страна са били назначени на длъжност "младши съдия", съответно първият в Окръжен съд – Благоевград, а втората – в Окръжен съд – Пловдив, съгласно решения по Протокол № 22 от заседание на 26.07.2022г. на СК на Висшия съдебен съвет. Безспорно е също, че поради липса на свободни длъжности в РС-Благоевград и РС-Разлог, с молба с вх. № ВСС-6368 от 21.03.2025г. Д. е заявил желанието си да бъде назначен на длъжността "районен съдия" в РС – София, по причини, че същият живее в гр. София, там притежава собствено жилище и живее на семейни начала, а с молба от м. април 2025г. Г. е поискала назначаване не в РС – Пловдив, а в РС- Благоевград, сочейки лични причини /полагане на грижи за болни родители в родния й град Благоевград/. След изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ жалбоподателят е подал ново заявление от 17.11.2025г. до СК на ВСС - да бъде назначен на длъжност "съдия" в РС София, където е командирован, а при невъзможност и разкриване на нови щатни бройки в РС – Благоевград и РС – Разлог - да бъде назначен в РС - Благоевград, а не в РС – Разлог. С молба от 17.11.2025г. Г. е потвърдила молбата си от април 2025г. и пояснила, че при невъзможност за назначаване в РС – Благоевград, моли да бъде назначена в СРС /второ желание/ и евентуално в РС – Разлог /трето желание/. Видно от мотивите по т.6.14 и т.6.15 от Протокол № 37/08.12.2025г. от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на Висшия съдебен съвет /КАК към СК на ВСС/, тъй като в съдебния район на Окръжен съд – Благоевград нямало свободни длъжности в районните съдилища, по инициатива на СК на ВСС Пленумът на ВСС е разкрил, считано от 03.01.2026г. по една нова длъжност „съдия“ съответно в РС – Благоевград и в РС – Разлог. След разглеждане на съображенията на двамата младши съдии, предпочели назначаване в РС – Благоевград, КАК е предложила на СК на ВСС да назначи И. Г. като съдия в РС – Благоевград, а Д. – в РС – Разлог, като е съобразила причините от личен и семеен характер /включително здравословни проблеми на родителите и необходимостта от грижи/, посочени от Г.. Съобразено е било и обстоятелството, че в ОС – Пловдив са работили 3-ма младши съдии, а в изключително натоварения РС Пловдив свободното място е било само едно и след разкриване на една нова щатна длъжност, към момента на гласуване на оспорените решения – две свободни длъжности. След като е взел предвид предложението на КАК, при извършен анализ на натовареността на районните съдилища в страната, свободните и новоразкритите длъжности, с Протокол № 36/09.12.2025г. СК на ВСС е взел решение, с което Д. - младши съдия в Окръжен съд – Благоевград е назначен, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността "съдия" в Районен съд – Разлог, считано от 03.01.2026 г. /по т. 1.14/, а И. П. Г. - младши съдия в Окръжен съд – Пловдив - назначена, на осн. чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, на длъжността "съдия" в Районен съд – Благоевград, считано от 03.01.2026 г. /по т. 1. 15/. Решенията са взети с мнозинство. При тези фактически констатации, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение по т.1.14 от Протокол № 36 поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на основни принципи на административното производство и противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 30, ал. 5 и чл. 160 от ЗСВ, при изискуемия кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и с необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 от ЗСВ. Актът и в двете му части отговаря на предвидената от закона форма, мотивиран е и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания. Безспорно мотивите на акта се съдържат и в обосновката на помощния орган КАК към СК на ВСС, посочил критериите за назначаване, възприети от СК на ВСС. Проведеното гласуване и приемане на обжалваното решение от СК на ВСС са извършени при спазване на относимите разпоредби на ЗСВ, което обосновава извод, че не са допуснати и твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно са приложени и относимите материалноправни разпоредби. Съгласно нормата на чл. 240, ал. 1 от ЗСВ, младшите съдии се назначават за срок от две години като с решение на Съдийската колегия този срок може да бъде продължен максимум с още шест месеца /ал. 2/. След изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ, съгласно чл. 243, ал. 1 от ЗСВ младшият съдия се назначава на длъжност съдия в районен съд без провеждане на конкурс, като ако в съответния район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район /ал. 2/. От цитираните разпоредби следва, че според закона задължение на СК е след срока по чл. 240, ал. 1 ЗСВ да назначи младшия съдия на длъжност "съдия“ в районен съд без конкурс на съответната свободна щатна бройка в района на органа на съдебната власт, където преди това лицето е било младши съдия. По изключение, ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, това правило може да бъде нарушено като на лицето бъде предложено място в друг съдебен район. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗСВ, при която жалбоподателят е назначен на длъжност "съдия" в районен съд в съдебния район, където е бил младши съдия, след изтичането на срока по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ. С молбата си Д. е поискал кадровият орган да го назначи в конкретно избран от него районен съд, каквото задължение обаче, кадровият орган няма по закон. Правилно е възражението на ответника, че предвиждайки специален ред за назначаване на младшите съдии, законодателят не е обвързан с техните желания, съгласия или несъгласия, и ги взема предвид само при възможност. В случая преценката в кой конкретен районен съд от съответния съдебен район да назначи младшия съдия, е изцяло в границите на оперативната самостоятелност на колегията. Задължение за назначаване в конкретен желан от съдията районен съд не съществува за кадровия орган. Обосновани и правилни са доводите на ответника, че правните очаквания на Д. за положителен за него краен резултат от формираното решение на колективния орган са удовлетворени с назначаването му в РС – Разлог. Настоящият съдебен състав споделя и тезата на ответника, че възраженията на Д., че спрямо други кандидати СК на ВСС е взела решения в обратния смисъл, т.е. е уважила исканията им за назначаване в желан от тях съд в съответния съдебен район, не могат да обосноват незаконосъобразност на конкретния административен акт, предмет на оспорване по настоящото дело. Неоснователно в това отношение е възражението на Д. и относно т.15 от оспореното решение. Кадровият орган е разгледал молбата на Г. за назначаване в друг район по съображения от личен и семеен характер, с оглед настъпили след заемане на длъжността "младши съдия" в ОС - Пловдив обстоятелства, но и при съобразяване на кадровото състояние, натовареността и щатната обезпеченост на съответния съдебен район. В случая СК на ВСС не е нарушила нормата на закона, т. к. обстоятелствата от личен и семеен характер не са били приоритизирани от органа /като самостоятелно и единствено основание/ за назначаване на младшия магистрат на работа в друг съдебен район, а са били взети предвид като правна възможност за назначаване в съдебния район по неговото местоживеене, респективно това на семейството/родителите му, нуждаещи се от специфични грижи, при прилагане на изключението по чл. 243, ал. 2 от ЗСВ - съобразяване липсата на трета свободна длъжност районен съдия в района на ОС – Пловдив /при наличието на трима младши съдии/. Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че решението на кадровия орган е издадено в нарушение на основните принципи на административния процес – принципите на законност /чл. 4 от АПК/, на съразмерност и предвидимост /чл. 6 от АПК и чл. 13 от АПК/. При приемането му СК на ВСС е извършила необходимите проверка и анализ на релевантните обстоятелства в тази насока, което обезпечава прилагането на визираните принципи в административния процес - решението се основана на спазването на закона в конкретната хипотеза на разпоредбата на 243, ал. 1 ЗСВ. С избраната от органа възможност да назначи жалбоподателя в съдебния район, в който досега е работил, и при наличието на свободни места в същия, се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Не е нарушен и принципът на съразмерност, т. к. с точното прилагане на закона не са засегнати правата и интересите на лицето, заявило преди това категоричното си желание да работи в този орган на съдебната власт. Съобразен е и принципът за последователност и предвидимост /чл. 13 от АПК/. Несподелимо е възражението на жалбоподателя за нееднакво прилагане на материалния закон от СК на ВСС и за неравно третиране в сравнение с останалите младши съдии и конкретно със заинтересованата страна Г., назначена в РС Благоевград, където е пожелал да бъде назначен и жалбоподателят. В случая е правилно приложено изключението по ал. 2 от чл. 243 от ЗСВ при съобразяване на щатната обезпеченост и натовареност на органите на съдебна власт. Преди гласуването на т. 14 и т. 15 от СК на ВСС на 9.12.2025 г. Колегията е съобразила критериите на КАК при СК на ВСС, по които помощният орган е обсъдил съответните предложения за назначаване на младшите съдии на длъжност "съдия" в районен съд в района на ОС – Благоевград, сред които и заинтересованата И. Г.. След проведени анализ и преценка, съгласно предложението на КАК, и при съобразяване на визираните конкретни обстоятелства Г. е била назначена в друг район на органа на съдебната власт при правилното прилагане на закона в хипотезата на изключението по ал. 2 на чл. 243 от ЗСВ. Обратно на твърденията на жалбоподателя, не е налице неравно/различно третиране на жалбоподателя и заинтересованата страна от кадровия орган. Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение и в двете му части е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на решението на СК на Висшия съдебен съвет, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. При този изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение