Решение № 12390 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2020 г.

Решение № 12390 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4052/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Й. З. от [населено място], приподписана от адв. И. Йорданов, против Решение № 2499 от 02.12.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1805 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № Р-16001617008465-091-001/14.02.2019 г. и РА № П-16001619038048-003-001/28.02.2019 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 306/17.05.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установени задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано първоинстанционният съд приел, че са доказани констатациите на приходните органи за наличие на укрити приходи от продажби на стоки при онлайн търговия. Мотивите на съдебния акт повтаряли въпросните констатации без да отговорят на повдигнатите фактически и правни въпроси. Не е доказано основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Само обосновани констатации на РА се ползват с презумпция за истинност. Необосновани са изводите на съда относно размера на облагаемия оборот, съответно за датата, от която търговецът е следвало да се регистрира по ЗДДС, както и относно размера на облагаемата данъчна основа. При същите фактически установявания, след ревизионно производство на "Зайчеви груп"ЕООД приходните органи са достигнали до други заключения. Неоснователно не са кредитирани обясненията на ревизирания, че част от получените от него приходи са в качеството му на едноличен собственик на капитала на търговските дружества "Зайчеви груп"ЕООД и "Ем Фешън Бг"ЕООД. Приходните органи не са проверили тези твърдения, като са разполагали с данните за отчетени продажби с касов апарат както на ревизирания, така и на въпросните търговски дружества. Без основание съдът потвърдил определената данъчна основа за облагане като от сумите на всички плащания, получени от РЛ чрез ЕКОНТ, били извадени тези, обложени с РА на "Зайчеви груп"ЕООД, получените от Н. С., сумите на върнатите пратки, както и получените от РЛ като плащания по доставки на дрехи на доставчици на ЕТ. Не е съобразено, че ЕТ "Й. Зайчев" не съществува като клиент на "Еконт" ООД и за него няма документи за изпращане или получаване на куриерски пратки. Макар да е доказано получаването на парични суми с разходни касови ордери на Еконт от ЕТ, не е доказано основанието за тези плащания, още по-малко е доказано, че това основание е продажба на стоки на конкретни физически или юридически лица. Първоинстанционният съд не е мотивирал заключението си, че и получените суми по пощенски парични преводи следва да се приемат като търговски оборот на ЕТ. Иска се отмяна на съдебното решение и на ревизионния акт в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – ДД"ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Неоснователно е касационното оплакване за липса на мотиви на оспорения съдебен акт. Обратно на поддържаното в касационната жалба в мотивите на съдебното решение са изложени подробно фактическите и правни констатации на приходните органи, обсъдени са доказателствата, на базата на които са направени тези изводи и са изложени достатъчно конкретни съображения от страна на съда защо намира тези констатации за обосновани. Неоснователно е касационното оплакване, че съдът безкритично приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1 за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно по делото пред първоинстанционния съд е било обстоятелството, че ревизираното физическо лице е получавало в периода 2011-2016 г. парични суми в брой и пощенски записи от "Еконт експрес"ЕООД при осъществяване на онлайн търговия с дрехи и обувки като не е отчитало сумите от тези продажби. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя разбирането на административния съд, че само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическите и правни изводи на първоинстанцинния съд са обосновани на събраните доказателства в ревизионното производство. Пред съда по същество жалбоподателят не е осъществил никаква защита, нито е искал или представял доказателства. Неоснователно касаторът поддържа, че приходните органи разполагали с всичката необходима информация, за да проверят обясненията му, че част от получените от него парични суми от неотчетени продажби са получени в качеството му на едноличен собственик на капитала на две търговски дружества. Безспорен факт е получаването на парични суми от страна г-н З. като физическо лице, предоставило личния си мобилен телефон за контакт с "Еконт експрес"ЕООД, с което, в противоречие на твърдяното в касационната жалба, има подписани договори. В тежест на ревизираното лице е било доказването на посочените твърдения, че част от получените суми, всъщност, са приходи на собствените му търговски дружества. В ревизионното производство на РЛ са връчени две подробни искания за представяне на доказателства за посочения факт, които са останали без последствие. Поискани са документи от счетоводствата на собствените на касатора дружества и изцяло в негова власт е било представянето им – съответно – за негова сметка е процесуалното му бездействие. Липсата на доказателства в подкрепа на исканията с право е съпоставено с липсата на доказателства въпросните дружества да са декларирали приходи от онлайн търговия. Незащитима е тезата на касатора, че некредитирането на неговите обяснения, само по себе си, е основание за необоснованост на констатациите на РА. При липса на доказателства в подкрепа на тези обяснения и доказателствена тежест за него относно доказването на твърдяните факти логични са изводите на приходните органи и на съда в тази връзка. Определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 и следващи ДОПК винаги е приблизително, но това е по вина на ревизираното лице, което в случая е осъществявало онлайн търговия, но не е декларирало приходите от нея. В същото време, както се признава в касационната жалба, при определяне на данъчната основа приходните органи извадили от сумите на всички плащания, получени от РЛ чрез ЕКОНТ, тези, обложени с РА на "Зайчеви груп"ЕООД; получените от Н. С. и сумите по върнатите пратки, както и получените от РЛ като плащания по доставки на дрехи на доставчици на ЕТ. При определяне на данъчната основа установената сума на неотчетените приходи е намалена със сумата на разходите за придобиване на стоките, а при изчисление на основата за облагане по ЗДДС е съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Поради изложеното неоснователни са общите оплаквания в касационната жалба за неправилно определяне на облагаемата основа. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 8, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 339, 75 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение