Чл. 122

Чл. 122.(1) Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;
2. налице са данни за укрити приходи или доходи;
3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласноЗакона за счетоводствотоили воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;
6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция почл. 28;
7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период;
8. (нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.

(2) За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официалните документи и документите с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи/доходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица;
10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица;
14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;
16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.

(3) Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2. (4) В случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата.

Ревизия при особени случаи