Решение № 3735 от 3.12.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на И. В. П. гр. Стражица, ул. Т. Каблешков № 3 против Ревизионен акт № Р-040004230005878-091-001/29.3.2024г. издаден от Б. И. Б., на длъжност Началник сектор „Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията и С. Д. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, в обжалваната му част, потвърдена с Решение № 58/ 18.6.2024г. на ДОДОП В. Търново към ЦУ на НАП в която са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 675.00 лв. и лихви в размер на 221.41 лв., за 2021 г. в размер на 1686, 33 лв. и лихви в размер на 382, 16 лв. и за 2022 г. в размер на 1747, 77 лв. и лихви в размер на 210, 60 лв., Жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите, касаещи наличието на данни за укрити приходи или доходи – обстоятелство по чл. 122, ал.1 т. 2 от ДОПК и декларираните и/ или получени приходи, доходи или източници на формиране на собствения капитала или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние- обстоятелство по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК. Намира, че до този неверен извод органът по приходите е достигнал поради неправилно установена фактическа обстановка, тъй като е приел, че в края на 2022г разполагаемите средства на жалбоподателя са 17 382, 94 лева, иззети при обиска извършен на 11.10.2022г. по ДП 7/2020г. които представляват 1450 лева в портмоне с надпис Манго, които принадлежат на Д. П. П., доколкото те са събирани от нея, а сумата от 15 932, 94 лева, представляват оборотни средства на BG TRAIDING INTERNATIONAL", които средства са били предназначени за закупуване на стоки, които са доставяни за това дружество от България до К. Н.. Невярна намира и констатацията на органа по приходите, че горното дружество не е регистрирана компания в кралство Нидерландия, поради което с жалбата представя извлечение от търговския регистър, удостоверяващо съществуването на дружеството и съответния ДДС номер. През 2021г.е продаден имот, представляващи СИО, като към този момент жалбоподателят е бил в затвора, поради което няма начин да е получил средства от продажбата. Освен това органът не се е съобразил с факта, че цялата сума е била внесена от съпругата му като допълнителни парични вноски в капитала на Ивком ЕООД. С оглед на така изложеното намира, че незаконосъобразно му е начислен данък по чл. 33 от ЗДФЛ. Не може да се приеме, че сумата от 15 000 лева, които представляват постъпления от продажба на имот, намалена на половина, му е била предоставена, доколкото видно от банковите извлечения същата е внесена за увеличение на капитала на Ивком ЕООД. Горните съждения касаят и втората продажба на недвижим имот, представляващ СИО, находящ се в гр. Стражица. Наистина чл. 124, ал.2 от ДОПК сочи, че фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, но също така органът по приходите е задължен при спазването на императивен процесуален ред да докаже твърдените от него факти с допустимите от закона доказателства, а не следва изводите му да се основават само на предположения. Самото несъответствие между приходи и разходи не може автоматично да се смята от гледна точка на материалния закон за доход, подлежащ на облагане. Освен това в настоящия казус липсва горното превишение, поради което тази предпоставка по чл. 122, ал.1 т. 2 и т. 7 от ДОПК не може да се приеме за осъществена, като по този начин недопустимо органът е обложил не доходите на жалбоподателя, а неговите разходи. Съгласно чл. 122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някоя от хипотезите по чл.122, ал.1 т.1 – т. 8 от ДОПК. В този случай от закона е въведена оборимата презумпция на чл. 123, ал.1, т. 2 от ДОПК, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените от лицето или от свързаните с него лица разходи съществено превишават размера на декларираните получени средства. По отношение на извършените разходи намира, че следва да се има предвид, че са извършени за сметка на приходи с неустановен произход, . По тази причина следва да се извърши съпоставка между приходите и извършените разходи, при която се определя несъответствието между тези две величини. При това положение с оглед възприетата от ревизиращия орган методика за определяне на данъчната основа по чл. 123, ал 1 от ДОПК то в конкретния казус е налице положителна величина. Следователно определянето на данъчна основа по чл. 48 от ЗДДФЛ към образуваната от такъв доход данъчна основа представлява по своето съдържание облагане на разходи, които не са обект на облагане по ЗДДФЛ. От съда се иска да се отмени РА в обжалваната част. В о.з. се представлява от... П., която поддържа така направените оплаквания за материална незаконосъобразност на РА и ги доразвила в представена по делото писмена защита с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства. Претендира заплащането на сторените разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК. Ответник жалба-ДОДОП, чрез процесуалния си представител... В. оспорва така подадената жалба, като я намира за неоснователна и недоказана. Моли съдът да потвърди обжалвания РА като законосъобразен и правилен. При решаване на спора намира, че следва да се имат предвид мотивите в потвърдителното решение № 58/18.06.2024г. на ДОДОП. Счита, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е могъл да обори фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 495, 94 лева, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. С §2 от ДОПК. В указания от съда срок представя подробна писмена защита. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: По делото няма спор, че за ревизирания период И. В. П. е местно лице, по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес гр. Стражица, ул. „Тодор Каблешков" № 3, и съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДДФЛ като такова е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По данни от Информационната система на НАП, за ревизирания период същият не е имал участие в търговски дружества, доходите му представляват заплащано трудово възнаграждение по сключен с Ивком ЕООД трудов договор от 30.11.2017 г. до 20.01.2020 г. Не са установени подадени от лицето годишни данъчни декларации ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г., 2019 г. 2020 г., 2021 г. и 2022 г. За ревизирания субект не са установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения. При ревизията органите по приходите са констатирали също, че И. В. П. има сключен брак с Р. М. П., на която също е извършена ревизия, резултатът от която е взет предвид при определяне на данъчните задължения на жалбоподателя. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000423005 878-020- 001/09.10.2023 г., връчена на ревизираното лице на 20.10.2023 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04000423005878-020-002/16.01.2024 г. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000423005878-092-001/07.03.2024 г., връчен по електронен път на 07.03.2024 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД с вх. № 6209/19.03.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. Видно от мотивите на РА органите по приходите са обсъдили възражението и са приели същото за неоснователно, след което са издали обжалвания РА № Р-04000423005878-091 -001/29.03.2024 г. Установяващ задължения за внасяне общо в размер на 4923, 27 лв., в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 675, 00 лв., за 2021 г. в размер на 1686, 33 лв. и за 2022 г. в размер на 1747, 77 лв. и лихви за просрочието му общо в размер на 814, 17 лв., които задължения са предмет на обжалване в настоящото производство. С РА не са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ за 2018 г. и за 2019 г. В тези части РА не е обжалван и е влязъл в сила. В хода на ревизионното производство на И. В. П. са връчени четири Искания за представяне на документи и писмени обяснения- ИПДПОЗЛ. С ИПДПОЗЛ № Р- 04000423005878-040-001/20.10.2023 г. са изискани всички документи за получените от него доходи през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., като към всеки вид доход е изискано бъдат приложени документи, доказващи получаването му; справки за придобитите недвижими имоти и движимо имущество, вещи и ценности; справка за придобити и прехвърлени финансови активи; справка за вземанията от трети лица; както и справка за извършените разходи, в т.ч. направени застраховки, вноски за доброволно осигуряване, платени данъци, лизингови вноски, разходи за пътувания в чужбина, обичайния размер на разходите за живот; справка за притежаваните банкови сметки с данни за началното и крайно салдо за всяка от ревизираните години. В отговор на искането са представени писмени обяснения с вх. № 25480/03.11.2023 г., декларация за разкриване на банкова и застрахователна тайна с вх. № 24427/23.10.2023 г. и декларация за e-mail за кореспонденция с вх. № 4251/20.10.2023 г. В писмените обяснения жалбоподателят е посочил, че през периода от 2018 г. до 2022 г. е бил издържан от съпругата си и техни роднини в Нидерландия с изключение на периода от м.01.2020 г. до м.02.2022 г, , когато е пребивавал в затвора и през това време е получавал заплата от работата си там. Относно разходите за живот посочва, че не знае и не може да посочи сума за издръжка, тъй като съпругата му е поемала всички разходи и при нейното ревизионно производство е декларирала общата сума, необходима за издръжка на цялото семейство. С ИПДПОЗЛ № Р-04000423005878-040-002/12.01.2024 г. са изискани писмени обяснения относно направени вноски с общ размер 18 900, 00 евро, по сметка на жалбоподателя в евро в „Интернешьнъл Асет Банк" АД за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., както и документи, удостоверяващи произхода на внесените паричните средства. Представени са писмени обяснения вх.№ 1597/22.01.2024 г., в които И. П. посочва, че направените от него вноски в размер на 18 900, 00 евро са били предназначени за разплащане на фактури за покупка на стоки в полза на фирма „BG TRAIDING INTERNATIONAL", предназначени за хранителен магазин в Амстердам. Средствата били предоставени от, , BG TRAIDING INTERNATIONAL", собственост на негова близка роднина, като по този начин е извършал безплатно услуга. В подкрепа на твърденията представя банкови извлечения от банковата си сметка в „Интернешънъл Асет Банк" АД за периода от м.01.2018 г. до м.06.2018 г. С ИПДПОЗЛ № Р-04000423005878-040-003/14.02.2024 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни писмени обяснения във връзка с горните твърдения, че паричните средства, с които е захранвана банковата му сметка са предоставяни от, , BG TRADING INTERNATIONAL" и са били предназначени за закупуване на стока за хранителен магазин, находящ се в гр. Амстердам, в т.ч. по какъв начин са предоставяни сумите, какъв е видът на стоките, начина на получаването им, място на съхранение, как е осъществен транспорта до Амстердам и за чия сметка е бил извършен. Представени са писмени обяснения вх.№ 4381/22.02.2024 г., в които И. П. посочва, че транспортът на стоките е бил за сметка на нидерландското дружество. Средствата са предоставяни на ръка от служителите, пристигнали да натоварят стоката, като документи за това не са му били дадени. С ИПДПОЗЛ № Р-04000423005878-040-005/19.02.2024 г. от жалбоподателя е изискано да попълни Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Същата е представена с писмо вх. № 4381 #1/22.02.2024 г. В хода на ревизията са отправени искания и са получени отговори от Община Стражица, ОД на МВР Враца, „В и К Йовковци" ООД, „Енерго Про Продажби" АД, Община Велико Търново, „Виваком България" ЕАД, „А1 България" ЕАД, „Йеттел България" ЕАД, „Изипей" АД, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис" ООД, лицензирани банки в страната, в които жалбоподателят има открити банкови сметки - „Юробанк България" АД, „ЦКБ" АД и „Интернейшънъл Асет Банк" АД, „Ивком" ЕООД, където жалбоподателят е бил нает по трудов договор през ревизирания период. Извършени са насрещни проверки на „КЛИО КОМЕРС - ТБ" ЕООД и „КЕРПИ" ЕООД, към които дружества е установено, че жалбоподателят е извършвал плащания от банковата си сметка. При извършената насрещна проверка на „КЕРПИ" ЕООД, приключила с Протокол № П- 04000424019329-141-001/19.02.2024 г., са представени фактура № 2000115525/29.03.2018 г. на стойност 1 130, 20 евро и фактура № 2000114435/31.01.2018 г. на стойност 525, 25 евро. Към фактурите са приложени съпътстващи доставката ЧМР, декларация за потвърждаване за получаване на стоката, пакетажен лист и проформа фактури. Съгласно приложените писмени обяснения, стоките са предадени на MBG TRADING INTERNATIONAL" в гр. Павликени и са получени в Амстердам от представител на дружеството. Транспортът на стоките е извършен от и за сметка на, , BG TRADING INTERNATIONAL" - дружеството- купувач, чрез МПС с per. № 61-VKR-6. Плащанията са извършвани от И. П. по сметка на дружеството-продавач в банка „УниКредит Булбанк" АД. При извършената насрещна проверка на „КЛИО КОМЕРС-ТБ" ЕООД, приключила с Протокол № П-29002924019337-141 -001 /19.02.2024 г., са представени фактури № 6000731663/18.06.2018 г. на стойност 600, 14 евро; № 6000729487/12.06.2018 г. на стойност 1369, 15 евро; № 6000722692/23.05.2018 г. на стойност 1 058, 90 евро; № 6000717935/10.05.2018 г. на стойност 822, 40 евро; № 6000710845/20.04.2018 г. на стойност 1295, 05 евро; № 6000703076/29.03.2018 г. на стойност 1526, 45 евро; № 6000703000/29.03.2018 г. на стойност 79, 76 евро; № 6000700169/21.03.2018 г. на стойност 472, 80 евро; № 6000695709/08.03.2018 г. на стойност 720, 17 евро; № 6000693615/01.03.2018 г. на стойност 870, 31 евро; № 6000691228/20.02.2018 г. на стойност 918, 42 евро; № 6000689255/13.02.2018 г. на стойност 1465, 94 евро; № 6000686847/05.02.2018 г. на стойност 1002, 69 евро; № 6000684235/25.01.2018 г. на стойност 690, 42 евро; № 6000681933/17.01.2018 г. на стойност 867, 06 евро; № 6000680491/11.01.2018 г. на стойност 1 631, 01 евро. Към фактурите са приложени съпътстващи доставката ЧМР и декларация за потвърждаване за получаване на стоките от дружеството купувач. Съгласно приложените писмени обяснения, стоките са товарени от склад на едро в гр. Горна Оряховица, бул. „Македония" № 66. Транспортът на стоките е извършен за сметка на, , BG TRADING INTERNATIONAL" - дружеството-купувач, чрез МПС с per. № 61-VKR-6. Плащанията са извършвани от И. П. по сметка на дружеството-продавач в банка „УниКредит Булбанк" АД. От „Клио Комерс-ТБ“ ЕООД е представен и хронологичен журнал на сметка 411 за периода 01.01.2018 г. - 31.07.2018 г. с отразени в него стопански операции по счетоводни сметки. По данни на Община Велико Търново, И. П. и съпругата му с НА № 177/19.12.2019 г. са закупили недвижим имот - апартамент в гр. Велико Търново, ул. "Краков" № 6, който е продаден с НА № 1710/15.07.2020 г. При което за него на 06.07.2020 г. е платен данък сгради и такса битови отпадъци общо в размер на 57, 28 лв. По данни от ОД на МВР гр. Враца, И. П. и съпругата му Р. П. са продали собственото си МПС Форд Транзит съгласно Договор за покупко-продажба от 28.06.2019 г. за сума в размер на 100, 00 лв. От ОД на МВР Велико Търново е представена информация за задгранични пътувания на И. П. за ревизирания период. В резултат на изискана информация от търговски дружества - доставчици на ел. енергия и на телекомуникационни услуги е установено, че за ревизирания период И. П. не е бил клиент и не е получавал услуги от никой от тях. С Искане изх. № 733/16.01.2024 г. на ТД на НАП Велико Търново отправено до ВТОП, след получено Постановление от Окръжна прокуратура Велико Търново е изискана информация за движението по банковите сметки на дружествата „ИВКОМ" ЕООД с ЕИК 104598959, „ИВКОМ СОЛАР ЕНЕРДЖИ" ЕООД с ЕИК 207029138 и „ИВКОНИ-11" ЕООД с ЕИК 201828719, както и протоколите за претърсване и изземване на И. П. по Досъдебно производство № 7/2020 г. по описа на Сектор „Борба с организираната престъпност", преписка 2213/2022 г. по описа на ВТОП. С протокол № 1881669/05.02, 2024 г. са приобщени доказателства, предоставени от Окръжна прокуратура Велико Търново, събрани в хода на ревизионно производство УИН 0400423005879 на Р. П., сред които банкови извлечения на „Ивком" ЕООД и „Ивкони -11" ЕООД от „Интернейшънъл Асет Банк" АД. В хода на ревизията, въз основа на установените факти и обстоятелства, ревизиращите органи са констатирали, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид това, на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000423005878-l 13-001/19.02.2024 г., за това, че данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК, както и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000423005878-139-001/19.02.2024 г. Паралелно с това на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000423005878-040-005/ 19.02.2024 г., с което са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди. Органът по приходите не е установил превишение на разходите над получените доходи и финансирания за следните календарни години: За 2018 г., 2020 г. и 2021 г.. За 2019 г. е установено превишение на разходите на ревизираното лице над установените му доходи в размер на 503, 38 лв., като органите по приходите са приели, че разминаването не е явно и съществено по смисъла на чл. 123, ал.1 от ДОПК, поради което не са определили данъчна основа за облагане по чл.17 ЗДДФЛ. За 2022г. е установено превишение на разходите над получените доходи в размер на 17 477, 66 лв., което органите по приходите са квалифицирали като облагаем доход по чл.123, ал.1 от ДОПК. За посочената календарна година не са установени получени от жалбоподателя доходи, а са установени разходи комунални услуги в размер на 94, 72 лв. При съпоставката за 2022 г. са взети предвид налични парични средства в брой към 31.12.2022 г. в размер на 17 382, 94 лв., представляващи открити в дома на лицето парични средства при извършен на 11.10.2022 г. обиск и изземване от органи на ГД БОП. За 2020 г. И 2021г. органите по приходите са установили, жалбоподателят е реализирал доходи по чл.ЗЗ от ЗДДФЛ от продажба на недвижими имоти, които не са декларирани от него по съответния ред и съответно не са платени дължимите данъци. В резултат на извършените процесуални действия и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал.2 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчни основи за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва: за 2020 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ е в размер на 6 750, 00 лв. и представлява доходи от продажба на недвижимо имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 7500, 00 лв., намален с 10% нормативно признати разходи. за 2021 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗД ДФЛ е в размер на 863, 30 лв. и представлява доходи от продажба на недвижимо имущество по чл. 33 от ЗДДФЛ в размер на 18 873, 00 лв., намален с 10% нормативно признати разходи. за 2022 г. - общата годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ е в размер на 477, 66 лв. и представлява доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, изразяващи се в превишение на извършените от жалбоподателя разходи над установените доходи и източници на средства в размер на 17 477, 66 лв. След определяне на данъчните основи по чл.17 от ЗДДФЛ по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК органите по приходите са определили данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДЦФЛ за 2020 г. в размер на 675, 00 лв. и лихва за просрочие в размер на 221, 41 лв., за 2021 г. данък в размер на 1686, 33 лв. и лихва за просрочие в размер на 382, 16 лв. и за 2022 г. данък в размер на 1747, 77 лв. и лихва за просрочие в размер на 210, 60 лв. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 58/ 18.6.2024г същият е бил потвърден в обжалваните части, с възприемане от решаващия орган на фактическите констатации и правните изводи на ревизиращия екип, досежно наличието на основания за определяне не данъчната основа по особения ред на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК и определените размери на тези задължения. Решението е връчено по електронен път на дата 18.06.2024г., а жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена на 28.06.2024г. В хода на съдебното производство от ответника са представени документите, съдържащи са в административната преписка, вкл. документите, представени от третите лица, при извършени на тях надлежни проверки, а също оспорения ревизионен акт, ревизионния доклад към него, ЗВР и ЗИЗВР, във вид на електронни документи на технически носители. На същите носители са представени и справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчиците на удостоверителни услуги и удостоверения за професионални електронни подписи. В хода на съдебното производство е изслушана и СИЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна. Същата в заключението си посочва, че в таблицата, съпоставка между доходи и разходи за 2022г. стр.25 от РД сумата от 17 382, 94/ от продажба на недвижим имот гр. В. Търново / е поставена в колона 5“Парични средства в края на данъчния период“, като в същата таблица в колона 2 – Парични средства в началото на данъчния период е отбелязана сумата от 0 лева. След като вещото лице е направил баланса на доходи и разходи за 2021г. то остатъкът в края на 2021г. е в размер на 37 863, 42 лева, която неправилно органът по приходите не е използвал при отчитане на баланса за приходи и разходи за 2022г. Вещото лице е посочило, че вярно е определен дължимия данък по чл. 33 от ЗДДФЛ относно продадените недвижими имоти за 2020г. и 2021г. В хода на производството са разпитани свидетели: С. П., собственик на MBG TRADING INTERNATIONAL работещите като шофьори в И. ЕООД Н. П. и П. П., и съпругата на жалбоподателя Р. П.. При така установеното от фактическа страна, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 651/11.08.2023г. на Директор на ТД на НАП В. Търново стр.110-120 в папка № 1 от адм. преписка на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, са определени органите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, поради което ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи. Възложената ревизия е осъществена от определените със ЗВР и ЗИЗВР органи, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на РД. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР- чл.113, ал.1, т.2 ДОПК, което е станало и в настоящия случай. Следва само да се посочи, че представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител, приложения CD-R. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис, поради което обжалвания РА не е нищожен. Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. По делото е приложено доказателство- уведомление за връчване на ЗВР по електронен път, поради което съдът намира, че жалбоподателят е бил уведомен за нейното започване, поради което издаденият РА не се явява нищожен като постановен при едно недопустимо производство. Всички доказателства са събрани в хода на ревизионното производство, което започва от момента на връчване на ЗВР до издаване на РА. Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122-124а от ДОПК даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка съответно на осигурителни вноски, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа или осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице са данни за укрити приходи или доходи респ. декларираните и/ или получени приходи, доходи или източници на формиране на собствения капитала или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние- обстоятелство по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК. В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с разпореждането по насрочване на делото. Горните факти ще бъдат обсъждани касателно материалната законосъобразност на РА. От органа по приходите е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателя е връчено Уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, както му е дадена възможност да попълни Декларации за семейното и имотно състояние. Освен това жалбоподателят е бил уведомен за събраните в хода на производството доказателства от трети лица, като му е дадена възможност многократно да дава обяснения да сочи доказателства и да прави доказателствени искания. Поради което настоящата инстанция намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, всички събрани доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което дали едни факти се приемат за доказани или не, и от там дали органът е достигнал до правилни или не правни изводи е въпрос по съществото на спора, и не представлява нарушение на процесуалните правила. По приложението на материалния закон съдът намира следното: Ревизионното производство, приключило с издаването на оспорения пред административният съд РА, е проведено по особения ред, регламентиран в чл. 122 -124 от ДОПК, като ревизия по този ред се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, т.е. наличието само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал.2, но без да е установено нормативното задължение за органа да се приложат всички критерии. В този случай определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до действителната, без да е точна, поради което облагането по този ред се нарича облагане по аналог. С разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се предоставя правна възможност орган по приходите да приложи установения от съответния закон, ЗДДФЛ размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в алинея 1 обстоятелства, които са относими и приложими в конкретния случай. В настоящия случай органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК, а в писмената си защита... М. въвежда ново основание чл. 122, ал.1 т.1 от ДОПК, доколкото жалбоподателят не е подал декларация дължимия данък, определен по реда на чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ касателно доходите от отчуждените недвижими имоти. Настоящата инстанция намира, че е недопустимо в хода на съдебното обжалване да бъде променяно основанието, послужило за преминаване към особения ред за облагане, поради което не следва да се обсъжда въпроса за приложение на чл. 122, ал.1 т.1 от ДОПК за 2020г. и за 2021г Въпреки това съдът намира, че правилно е приложен този особен ред, доколкото са налице данни за укрити доходи, а именно: доходи от продажба на недвижими имоти –чл. 122, ал.1 т. 2 от ДОПК. За 2022г. за да се презюмира, че подлежат на облагане доходи по смисъла на чл. 122 ал.1 т.7 от ДОПК следва превишението на разходите над приходите да е безспорно установено, явно и съществено. Несъответствието между имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и неговите доходи, органът по приходите е намерил, че е в размер на 17 477, 66 лева, намерени при извършен обиск в жилището на жалбоподателя, за което е съставен нарочен протокол за изземване на суми от портмоне с надпис Манго – сума от 1450 лева, от дънки, поставени на нощното шкафче, 13 360, 45 лева и от долнище на анцуг- 2572, 49 лева. С. П. за обиск по ДП 7/20г. е приобщен към доказателствата в ревизионното производство с надлежен Протокол. Обясненията на жалбоподателя са, че посочените средства от портмоне Манго са собственост на дъщеря му П., а другата сума, че е собственост на MBG TRADING INTERNATIONAL, като в хода на настоящото производство са представени писмени доказателства от жалбоподателя, преведени на български език. С представеното извлечение от Търговския регистър на Нидерландия, копие от данъчната регистрация на търговеца, съдът намира, че е оборена констатацията в РА, че няма доказателства този търговец да е действащ. На следващо място съдът кредитира депозираните към жалбата разписки, които представляват частни документи, които не са оспорени от ответник жалба, като същите установяват факта, че посочените в разписките суми както следва 4 000 евро на П. П., 1500 евро на М. Г. и 3000 евро на Н. П., като последните са разпитани като свидетели и потвърждават получаването на посочените суми. Същите заявяват, че са работили като шофьори в Ивком ЕОООД, собственост на съпругата на жалбоподателя, и посочените средства са били предавани на последната. Р. П. съответно потвърждава гореописания механизъм за доставка на стоки с български произход, закупувани от Метро от нея и съпруга й, транспортирани съответно с МПС, собственост на Ивком ЕООД до Нидерландия, Амстердам. Правилно в писмената си защита на ответника е посочено, че съществува ограничението по чл. 164, ал.1 т.1 от ГПК за недопускане на свидетелски показания за установяване на договорни отношения на стойност по- голяма от 5000 лева, но в случая съществуват гореописаните разписки, което представлява писмено начало, съответно показанията на шофьорите потвърждават съдържанието на същите. Нелогично е да се приеме, че същите са оставяли средствата за себе си, а не са ги предавали на Управителя на Ивком ЕООД Р. П. за закупуване на стоки. Освен това се касае за суми в повечето случаи под 5 000 лева, доколкото те са предавани с различни разписки на различни лица, а не изцяло от 15 932, 94 лева. Съдът намира, че за посочените средства е доказан техният произход, поради което не намира, че е налице основание за извършване на ревизия за 2022г. по особения ред на чл. 122 и сл. От ДОПК Но дори да се приеме условно, че същият не е доказан, съдът намира, че неправилно и в противоречие със закона органът по приходите е намерил, че е налице хипотезата на чл. 122, ал.1 т.2 и т. 7 от ДОПК за тези средства. На първо място, иззетите в хода на наказателното производство веществени доказателства, каквито са посочените суми в брой не може да се приеме, че същите са собственост само на жалбоподателя, доколкото производството е насочено срещу него. Липсват каквито и да било доказателства, че същите са негова изключително лична собственост, при условие, че обискът е извършен в семейното жилище. На следващо място, видно от изготвената и приета по делото СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна е, че за 2022г. липсва превишение на разходите над декларираните приходи, доколкото вещото лице е използвало изготвения от органа по приходите паричен поток за процесния ревизиран период, при което задължително се касае за пренасяне на салдото от предходния такъв за м. 12.2012г. При условие, че документално е доказан произходът на средствата за посочените периоди, то правилно СИЕ е определила, че остатъкът в края на 2021г. основно от продажба на имоти/ е в размер на 37 863, 42 лева при компенсиране на разходите на съпругата, а остатъкът в края на периода е в размер на 20 367, 64 лева, с включени намерената при обиска сума от 17 382, 94 лева и компенсиране разходите на съпругата Следователно, че е налице твърдяното от органа по приходите за 2022г. превишение на разходите над приходите, а от там не е налице основание за облагане по особения ред с правно основание чл. 122, ал.1 т. 7 от ДОПК. На трето място, нито ДОПК, нито материалния закон допускат облагане само определена сума в брой. Чл. 17 от ЗДДФЛ говори за облагане на общата данъчна основа, като съобразно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – доход от други източници. След като не е налице горното превишение на разходи над приходи, съдът не споделя становището на органа по приходите, че посочената сума, включена от вещото лице в паричния поток, сама по себе си представлява укрит доход. С оглед на това не е налице и правното основание по чл. 122, ал.1 т. 2 от ДОПК. Наистина, в приложената в преписката декларация по чл. 123 от ДОПК, жалбоподателят не посочил сумата от 37 863, 42 лева за начално салдо, но този негов пропуск не следва да бъде тълкуван в негова вреда. С оглед на така изложеното настоящата инстанция намира, че следва да бъде отменен РА в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за 2022г. и съответните лихви за забавяне. Настоящата инстанция намира, че органът по приходите правилно е определил облагаемият доход за 2020 г. от 6 750 лева, като половината от определената по реда на чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ положителна разлика между цената на придобиване и продажната цена на недвижимия имот, намалена с 10% разходи. Безспорно доходът от продажбата на недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Краков „ № 6, вх. В, етаж 4, ап. 7 се явява облагаем, доколкото не попада в обхвата на чл. 13, ал.1 т.1 б „а“ от ЗДФЛ- продажба на недвижим имот, ако между датата на придобиване и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 3 години. След като имотът е придобит 2019г., а съответно отчужден 2020г., определено не са били изтекли нормативно установените три години разлика, поради което получените суми подлежат на облагане. Данъчната основа правилно е определена като положителна разлика между продажната цена от 30 000 лева и покупната такава 15 000 лева, при което при спазване на факта, че се касае за имущество придобито и в режим на СИО, то съответния дял на съпругът представлява ½ от посочената положителна разлика, и същата следва да се намали с 10 % нормативно признати разходи. Органът по приходите се е позовал правилно на документално установени цени на придобиване и отчуждаване, вписани в съответните нотариални актове. Неоснователни в този смисъл са възраженията на жалбоподателя, че получените средства са собственост само на съпругата му, която ги е внесла за увеличаване на капитала на Ивком ЕООД, доколкото последващото разпореждане с получените доходи е правно ирелевантно. Такъв се явява и фактът, че жалбоподателят не е получил паричните средства физически, тъй като към този момент се е намирал в затвора. Настина СК предвижда чл. 23, ал.1 и ал. 2 от СК да се претендира, че полученото по време на брака имущество е лично само на единия от съпрузите при трансформация на лично имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл. 21, ал. 3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. В хода на настоящото производство не се предоставиха доказателства в този смисъл, поради което съдът намира, че правилно и законосъобразно органът по приходите е намерил, че имотът е в СИО и съответно ½ от полученият доход се явява такъв на жалбоподателя. Следователно след като органът по приходите правилно е приел, че за 2020 г. липсва превишение на разходите над приходите, но е намерил, че е налице укрит доход от продажба на недвижим имот, на основание чл. 122, ал.1 т. 2 от ДОПК във вр. С чл. 33, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 17 от ЗДФЛ е определил за 2020 г. дължим данък в размер на 675.00 лв. и лихви в размер на 221.41 лв., и в тази част жалбата следва да се отхвърли. Същите мотиви важат за 2021г. които касаят продажбата на недвижим имот гр. Стражица, УПИ за производствено складова дейност с площ [рег. номер].м. заедно с двуетажна масивна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и масивен склад с площ от 307 кв.м., но доколкото не се касае за жилищен имот, ограничението по чл. 13, ал.1 т.1 б“б“ от ЗДДФЛ за необлагаем доход е повече от 5 години между придобиването.Имотът е бил придобит през 2017г, респ. не се касае за необлагаем доход. Данъчната основа правилно е определена като положителна разлика между продажната цена от 70 000 лева и придобивната такава от 32 526, 00 лева, в размер на ½, доколкото се касае за имот СИО при признати 10% нормативни разходи. Следователно РА в частта, в която са определени публични задължения за 2021г. в размер на 1686, 33 лв. и лихви в размер на 382, 16 лв се явява законосъобразен и правилен. В резултат на гореизложеното, обжалваният РА в частта, в която са установени допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2022г. в размер на в размер на 1747, 77 лв. и лихви в размер на 210, 60 лв като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а в останалата част за 2020 г. и 2021г. – жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя в размер на 322, 20 лева и на основание чл. 38а от ЗА на... П. 197, 27 лева, а в полза на ответник жалба съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК в размер на 298, 66 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК осми състав на Административен съд Велико Търново