Решение № 564 от 10.2.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба от Б. М. Ц. с [ЕГН], с постоянен адрес гр.Плевен, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 9, чрез адвокат М. И. - ВТАК, срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/ № Р-04001523003564-091-001/09.01.2024 г., издаден от Б. И. Б., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията и С. Д. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №26/05.04.2024 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, гр. В.Търново, с който са установени задължения за внасяне на данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021г., общо в размер на 18 516.87 лева, от които данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 7670.78 лв., лихва в размер на 2151, 06 лева, и за 2021 г. в размер на 7374.76 лв. и лихва в размер на 1320.27 лв. Твърди, че със същия незаконосъобразно, в нарушение на материалния данъчен закон и производствените правила са му определени задължения общо в размер на 18 516, 87 лв. по следните съображения: Намира, че неправилно данъчните органи приемат, че производството за 2020 г. и 2021 г. следва да се води по реда на чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. В тежест на органите по приходите е да докажат наличие на предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК /Решение № 15104/17.11.2011 г. по адм.д. № 1717/2011 г., VIII отд. на ВАС/. В ревизионния доклад на органа по приходите е цитиран само текста на чл. 122, ал.1, т. 2 и т.7, както и че ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, както и че за вида и характера на фактически осъществяваната дейност Б. М. Ц. не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Заявява, че през ревизирания период не е развивал дейност, за която е следвало да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, не дължи данък върху доходите като физическо лице, нито вноски в УПФ, за ДОО и ЗО, а и като физическо лице не е задължен да води счетоводство съгласно разпоредбите на ЗСч. Органът по приходите, изготвил ревизионния акт не се е съобразил и с дадените от НАП „Указания за ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл. 122 от ДОПК” с изх.№ 24-00-1/08.09.2009 г., които указания са задължителни за органите по приходите в страната и до настоящия момент. Съгласно раздел II на същите тези указания е посочено, че за да се приложи чл.122 от ДОПК при установяването на дължимия данък следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред и че установяването на такива случаи се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на тази разпоредба само при предполагаемо наличие на основание. Намира, че органът по приходите, издал обжалвания ревизионен акт, не е доказал наличие на основанията по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, които са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на производството по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което счита, че оспореният ревизионен акт следва да се приеме, че е издаден без основание. Според чл. 110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия- на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Принципът на "законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за "обективност" възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. С оглед принципа на служебното начало в чл. 5 от ДОПК "Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения", без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Точно тези основни принципи не са спазени при определяне на паричната сума на жалбоподателя като начално салдо, тъй като събраните в хода на ревизионното производство доказателства са обсъждани само тези които са в полза на тезата на данъчните. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения още повече, че документите на които жалбоподателя се е позовал и декларирал са им служебно известни, а с такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Посочва се, че са абсолютно необосновани констатациите на органите по приходите, че има достатъчно доказателства в хода на ревизията, за да протече същата по реда на чл. 122 от ДОПК. В жалбата се посочва, че единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа, като за целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и да е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл.122 ДОПК - връчването на уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК и предоставянето на възможност за сочене на доказателства и представянето на възражения, а в конкретния случай, органите по приходите не са предприели никакви действия по установяване на твърдението си. Изложеното от органите по приходи твърдение, че приложението на особения ред за данъчно облагане по чл.122 от ДОПК е пряка последица от неправомерното поведение на ревизираното лице, не само че не е подкрепено от никакви доказателства. С оглед горепосоченото счита, че напълно незаконосъобразно ревизионното производство е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Счита, че органите по приходите не са установили правилно, нито получените от него парични средства за процесиите години, нито извършените разходи. В хода на ревизионното производство неправилно е определено началното салдо за проверявания период. Напълно необосновано и тенденциозно при извършената проверка не се вземат предвид декларираното от М. и Б. Ц. – негови баба и дядо, които са представили Декларация от Б. М. Ц. с [ЕГН] и М. Н. Д. с [ЕГН], нотариално заверена от нотариус А. П. за представена безвъзмездна финансова помощ на внука им Б. Ц. в размер на 43 000.00 лв. Сочи се, че напълно необосновано са игнорирани и обясненията на баща му М. Б. Ц. и представени копия на договори за дарения и разписки както следва: Договор за дарение на физическо лице от 03.01.2020 г. между Б. М. Ц. и М. Б. Ц., като Дарителят дарява на дарения парични средства в размер на 81 000.00 лв., дарените парични средства ще бъдат предадени в брой. Разписка от 03.01.2020 г. за получена сума в размер на 81 000.00 лв. Договор за дарение на физическо лице от 06.04.2020 г. между Б. М. Ц. /Дарен/ и М. Б. Ц. /Дарител/, като Дарителят дарява на дарения парични средства в размер на 88 000.00 лв., дарените парични средства ще бъдат предадени в брой. Разписка от 06.04.2020 г. за получена сума в размер на 88000.00 лв. Договор за дарение на физическо лице от 02.07.2020 г. между Б. М. Ц. и М. Б. Ц. /Дарител/. Дарителят дарява на дарения парични средства в размер на 47 000.00 лв., дарените парични средства ще бъдат предадени в брой. Разписка от 02.07.2020 г. за получена сума в размер на 47 000.00 лв. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Напълно са игнорирани и представени доказателства за получени суми от родител на жалбоподателя, работещ във Великобритания до 02.03.2020 г., които са му били предоставени. Твърди се, че органите по приходите не са извършили законосъобразно ревизионно производство, тъй като заключенията им се базират на игнорирането на безспорно установени данни. Моли след като съдът се убеди в основателността на депозираната жалба срещу РА да се преизчислят и лихвите за процесиите периоди. В заключение сочи, че РА е издаден при условията на съществени нарушения и на материалния, и на процесуалния закон за установяване на данъчни задължения и права, в нарушение на чл. 3, 5 и 6 на ДОПК не са събрани и изследвани всички изискуеми от закона факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията и правата на задължените лица; липсват доказателства за твърденията на ревизиращите органи; игнорирани са събрани и приложени към ревизията доказателства; направени са изводи в РА, които не са подкрепени с доказателства или пък противоречат на установеното с доказателствата към РА. По този начин ревизиращият орган е упражнил правомощията си превратно или изобщо не ги е упражнил, което е попречило за обективното установяване на данъчните му задължения и права. На основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, моли да се отмени изцяло РА № Р-04001523003564-091-001/09.01.2024 г., издаден от Б. И. Б. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С. Д. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите-органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, като незаконосъобразен и неправилен. С определение №1594/30.04.2024 г. /л.700/ жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съдя срок /л.705/. С определение № 1763/15.05.2024 г. /л.707/ са конституирани страните, като на жалбоподателя е указана доказателствената тежест – да обори фактическите констатации в оспорения акт, тъй като при извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смята за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Въпреки дадената възможност на ответника със същото определение да представи писмен отговор, такъв не е представен. В съдебно заседание- жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Н. от Адвокатска колегия – Плевен, който поддържа жалбата, счита че жалбата срещу Ревизионен акт № Р-0400153003564-091-001/09.01.2024 г., издаден от органите по приходите към ТД на НАП и потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“ следва да бъде уважена. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък на разноските, моли да му бъде определен срок за представяне на писмена защита. В определения от съда срок е представена писмена защита, в която са изложени подробни доводи, с оглед отмяната на обжалвания РА. В съдебно заседание ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, гр. В.Търново, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Е. У., която счита, че жалбата е неоснователна и недоказана следва да се отхвърли и да се потвърди като правилен и законосъобразен атакувания с нея Ревизионен акт, като при произнасяне на решението следва да се има предвид мотивите на решението на директор на дирекция „ОДОП“, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. Моли за срок за писмени бележки, както и в полза на дирекция „ОДОП“ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2066, 50 лв., което е изчислено на база материалния интерес по делото, като прилага списък с разноски. Представена е и писмена защита, в която са изложени подробни доводи, с оглед оставяне без уважение на жалбата като неоснователна и недоказана. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваният РА № Р-04001523003564-091-001/09.01.2024 г. /л.22 и сл./ е издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04001523003564-092-001/12.12.2023 г. /л.31 и сл./, изготвен в резултат на извършена ревизия на Б. М. Ц., обхващаща установяването на задължения за данък върху годишна данъчна основана чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., като РА е връчен лично на ревизираното лице на 18.01.2024 г. /разписка на л.30/. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия на Б. М. Ц., като са установени задължения за внасяне общо в размер на 18 516.87 лева, в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 7670.78 лв. и за 2021 г. в размер на 7374.76 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 3471.33 лв. Ревизията е възложена съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001523003564-020-001 16.06.2023 г., връчена на ревизираното лице на 24.06.2023 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04001523003564-020-002/20.09.2023 г. и ЗИЗВР № Р- 04001523003564-020-003/23.10.2023 г. На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р- 04001523003564-092-001 12.12.2023 г., връчен по електронен път на 12.12.2023 г. Срещу РД не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. От ревизираното лице е подадено искане вх. № 324/05.01.2024 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново за удължаване на срока за подаване на възражение по чл. 117, ал.5 от ДОПК, което не е уважено от органа по приходите, тъй като е подадено след срока за подаване на възражението - 26.12.2023 г. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е РА изцяло, доколкото същият е изцяло потвърден, и в който са определени задължения за данък върху доходите на ФЛ общо в размер на 18 516.87 лв., в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 7670.78 лв. и за 2021 г. в размер на 7374.76 лв. и лихви за просрочие общо в размер на 3471.33 лв. За да потвърди РА изцяло, решаващият орган е приел за установено следното: За ревизирания период Б. М. Ц. е местно лице, по смисъла чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес гр. Плевен, [улица], вх. А. По данни от Информационната система на НАП, същият е имал участие в търговски дружества, както следва: "Булнорд груп" ООД с ЕИК 204873242, регистрирано в Търговския регистър на 22.11.2017 г., с предмет на дейност „Търговия на едро с други хранителни продукти“. Б. Ц. е съдружник с 400.00 лв. дял в капитала на дружеството /40 %/. Останалите съдружници са "Лактима” ЕАД с ЕИК 104052885 с 400.00 лв. дял в капитала /40 %/ и С. А. И. - с 200.00 лв. дял в капитала /20 %/. На 14.05.2019 г. е вписано прехвърляне на дружествени дялове в размер на 400 лв. /40%/ от "Лактима" ЕАД на Б. М. Ц.. На 25.09.2020 г. е вписано прехвърляне на дружествени дялове в размер на 200 лв. /20%/ от С. И. на Б. Ц., който става едноличен собственик на капитала и управител на "Булнорд груп" ЕООД. "Макро Фууд" ЕООД с ЕИК 206353685, регистрирано в Търговския регистър на 14.01.2021 г. със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [улица], вх. А и капитал 2.00 лв. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Б. М. Ц.. "Булгрийн комерс" ЕООД с ЕИК 204189970, регистрирано в Търговския регистър на 03.08.2016 г. с едноличен собственик на капитала и управител Б. М. Ц.. На 02.07.2019 г. е вписан нов съдружник и управител - М. Ц., който на 19.01.2021 г. става едноличен собственик и управител на дружеството. "Булгрийн и Ко" ЕООД с ЕИК 203838683, регистрирано в Търговския регистър на 16.12.2015 г., с едноличен собственик на капитала и управител Б. М. Ц.. На 02.07.2019 г. е вписан нов съдружник и управител - М. Ц., който на 19.01.2021 г. става едноличен собственик и управител на дружеството. Дружеството е заличено на 27.09.2022 г. От наличната информация в регистрите на НАП няма данни Б. Ц. да е бил назначен по трудови правоотношения през ревизирания период. За периода от 01.01.2020 г. до 30.06.2021 г. включително е осигуряван по договор за управление и контрол в "Булнорд груп" ЕООД, а за периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2021 г. като самоосигурявашо се лице в „Макро фууд“ ЕООД. След извършени проверки в Информационната система на НАП е установено, че за 2020 г. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни за получени доходи по договор за управление и контрол от „Булнорд груп“ ЕООД в размер на 8639.58 лв. и доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 15 848.19 лв. За 2021 г. от Б. М. Ц. няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която да са декларирани данни за придобити доходи или за предоставени и получени заеми. Преди ревизионното производство на Б. М. Ц. са извършвани проверки за установяване на факти и обстоятелства, събраните доказателства в хода на които са приобщени, както следва: С Протокол № Р-04001523003564-ППД-001/01.11.2023 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., приключила с Протокол № П-04001522183055-073-001/18.05.2023 г., както следва: Два броя искания за представяне на документи и писмени обяснения и получени отговори от Б. М. Ц.. В отговор на първото връчено му Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-04001522183055-040-001/28.10.2022 г. са представени документи по електронен път, заведени с вх. № 21446/25.11.2022 г. Сред представените документи са писмени обяснения, в които Б. Ц. посочва налична сума по банкови сметки към 01.01.2020 г. - 114 500.00 лв. и към 31.12.2020 г. - 40 300.00 лв.: към 01.01.2021 г. - 40 300.00 лв. и към 31.12.2021 г. - 9 000.00 лв., вземания от трети лица – „МАКРО ФУУД" ЕООД и "Булнорд груп" ЕООД - съгласно протоколи по чл.134 от ТЗ, като са приложени следните документи: Протоколи на едноличния собственик на капитала на "Булнорд груп” ЕООД, с които са взети решения за финансиране дейността на дружеството съгласно чл.134 от ТЗ: от 03.01.2020 г. - в размер на 81000.00 лв.; от 06.04.2020 г. - в размер на 88 000.00 лв. и от 02.07.2020 г. - в размер на 77 000.00 лв. Протоколи на едноличния собственик на капитала на "Макро фууд" ЕООД, с които са взети решения за финансиране дейността на дружеството съгласно чл.134 от ТЗ: от 12.01.2021 г. в размер на 35 000.00 лв.; от 10.03.2021 г. в размер на 50 000.00 лв. и от 07.05.2021 г. - в размер на 45 000.00 лв. Договори за дарение на парични средства от физическо лице. сключени между М. Б. Ц. /Дарител/ и Б. М. Ц. /Дарен/ и разписки към тях за получени суми: от 03.01.2020 г. за даряване на парични средства в размер на 81 000.00 лв.; от 06.04.2020 г. - в размер на 88 000.00 лв. и от 02.07.2020 г. - в размер на 47 000.00 лв. В отговор на второто ИПДПОЗЛ № П-04001522183055-040-002/18.04.2023 г. са представени документи по електронен път, заведени с вх. № 8475/03.05.2023 г. Представени са писмени обяснения, в които се посочва, че сумите, получени по банковата сметка на жалбоподателя от „Макро Фууд" ЕООД на 31.08.2021 г. в размер на 3000.00 лв., на 15.09.2021 г. в размер на 254.00 лв., 16.09.2021 г. в размер на 200.00 лв. и на 15.11.2021 г. в размер на 150.00 лв. са възстановени на съшия ден в касата на дружеството, като в подкрепа на това се прилагат 4 броя квитанции към приходни касови ордери. След искане е получен отговор от „Банка ДСК" АД, с представени извлечения от банковите сметки и данни за начални и крайни салда за 2021 г. и за движението по банковите сметки и депозити на жалбоподателя; След искания са получени отговори от ОД на МВР Плевен и представени документи относно мястото и датите на напускане и завръщането в страната на ревизираното лице, мястото на пребиваване, декларирана цел на пътуването и вид на транспорта. След искане за представяне на документи и писмени обяснения е получен отговор от „А. проект" ЕООД, относно предоставени в заем суми на Б. Ц. през 2018 г. и 2019 г. общо в размер на 23 100.00 лв., доказателства, налични в счетоводството на дружеството, за счетоводното им отчитане и документи за връщането им. Направени са три броя искания за извършени насрещни проверки и съставени във връзка с това протоколи на „МАКРО ФУУД" ЕООД, „БУЛНОРД ГРУП" ЕООД и М. Б. Ц., относно получени и предоставени парични средства с приложени първични документи и счетоводни регистри: данни за сключени трудови, граждански или договори за управление и контрол с приложени служебни бележки за удържаните задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите. При извършената насрещна проверка на „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД, от дружеството са представени писмени обяснения, в които се посочва, че Б. М. Ц. е едноличен собственик на дружеството и като такъв разполага със средствата на дружеството под формата на оборотни средства за разплащане с контрагенти, отразени в счетоводна сметка 4221 „Подотчетни лица“. Представени са оборотни ведомости, главни книги и хронологични дневници на сметка 422/1 „Подотчетни лица“ за 2020 г. и за 2021 г., на сметка 501 „Каса“ и сметка 503 „Разплащателна сметка“; Договор за управление от 14.02.2020 г. между "Булнорд груп" ЕООД и Б. М. Д., с който му се възлага и същият приема да управлява дружеството срещу определено брутно месечно възнаграждение в размер на 1 930.00 лв.; Анекс-1 от 30.06.2021 г„ с който се прекратява Договора за управление, считано от 01.07.2021 г. При извършената насрещна проверка на „МАКРО ФУУД“ ЕООД, от дружеството са представени писмени обяснения, в които се посочва, че Б. М. Ц. е едноличен собственик на дружеството и като такъв е разполагал със средствата на дружеството, както и е финансирал дружеството със собствени средства. Представени са Протоколи за финансиране на дейността на дружеството съгласно чл.134 от ТЗ от 12.01.2021 г. със средства в размер на 35 000.00 лв., от 10.03.2021 г. в размер на 50 000.00 лв. и от 07.05.2021 г. в размер на 45 000.00 лв. Приложени са извлечение на сметки 501 „Каса“, 503 „Разплащателна сметка“, 493 „Разчети със собственици“, Главна книга и Оборотна ведомост за 2021 г. При извършената насрещна проверка на М. Б. Ц. е представено писмено обяснение относно предоставени парични средства на Б. М. Ц. през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Като източник на доходите посочва натрупана печалба в дружества, в който е собственик, за което прилагал извадка от съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдена с решение на въззивна съдебна инстанция. Представя копия на договорите за дарения и разписки към тях: част от Заключение за извършена съдебно - икономическа експертиза по гр. д. №328/2019 г. по описа на ОС гр. Плевен; Определение №50381/28.11.2022 г. на ВКС; Решение №23/21.02.2022 г. на Апелативен съд Велико Търново. С Протокол № Р-04001523003564-ППД-002/01.11.2023 г. ревизионното производство са приобщени следните доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., приключила с Протокол № П-04001521151946-073-001/18.02.2022 г.: Два броя искания за представяне на документи и писмени обяснения и получени отговори от Б. М. Ц.: В отговор на първото връчено му Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04001521151946-040-001/02.09.2021 г. са представени писмени обяснения, в които Б. Ц. посочва, че средствата за започване на дейността на „МАКРО ФУУД“ ЕООД са от оборотни средства, прехвърлени от „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД в размер на 18 000.00 лв. от 2021 г., както и разпределен дивидент в размер на 51 579.00 лв. За предходната 2020 г. имат прехвърлени оборотни средства, собственост от „БУЛНОРД ГРУП" ЕООД, към личната му сметка в банка ДСК, както и бил получавал временна финансова помощ от приятели и роднини, като част от тях бил възстановил, а други все още дължал. Представени са Протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД за разпределение на нетната печалба за 2020 г. в размер на 51 579.00 лв. като дивидент в полза на собственика Б. М. Ц.; Договор за покупко-продажба на МПС от 29.04.2020 г. за покупка на лек автомобил Фолксваген голф от „МКАРС ТРЕЙД 89“ ЕООД с ЕИК 204556950 за сумата от 1 500.00 лв.; Сертификати на английски език за 2018 г. и 2019 г. за получени доходи без представен лицензиран превод; Служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т.4 от ЗДДФЛ № 5- 1/29.09.2021 г„ издадена от основен работодател по трудови правоотношения „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД с посочен облагаем доход за 2021 г. по чл. 24 от ЗДДФЛ в размер на 20 000.00 лв., приспаднати удържани ЗОВ в размер на 2 756.00 лв. и авансово удържан данък в размер на 1724.40 лв.; Декларация от Б. М. Ц. и М. Н. Ц., нотариално заверена от нотариус А. П. на 11.10.2021 г. - за представена безвъзмездна финансова помощ на внука им Б. Ц. за периода 2016 – 2021 г. в размер на 43 000 лева, като за произход на средствата са посочени заплати и пенсии за периода 1990г.-2021 г. Във връзка с второто ИПДПОЗЛ № П-04001521151946-040-002/09.11.2021 г. са представени писмени обяснения от жалбоподателя, в които се посочва, че не разполага с официални документи във връзка с предоставената му временна финансова помощ от приятели и роднини и за тяхното връщане, защото в случая ставало въпрос за взаимоотношения между близки хора и приятели. Сумите, които са му били предоставени, са били давани на ръка и били връщани по същия начин. В частност относно сумите, предоставени му като безвъзмездна финансова помощ от лицата М. Н. Ц. и Б. М. Ц., които са баба и дядо на жалбоподателя, посочва, че му били предоставени за периода от месец декември 2020 г. до месец април 2021 г. по следния начин: м. декември 2020 г. сума в размер на 15 000.00 лв., м. февруари 2021 г. сума в размер на 15 000.00 лв. и м. април 2021 г. - сума в размер на 13 000.00 лв. Посочва още, че поради факта, че през последната година бизнеса, който развивал с „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД не бил толкова динамичен поради пандемичната обстановка и създалите се трудности заради нея, бил прехвърлил оборотни средства от фирма „БУЛНОРД ГРУП" ЕООД към фирма „МАКРО ФУУД“ ЕООД с цел да подпомогне стартирането на нов бизнес. След искания са получени отговори от „Банка ДСК" АД, „Инвестбанк" АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Изипей“ АД, Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ ООД, „Пи Ейч Финанс" ЕАД с представени извлечения от банковите сметки с данни за начални и крайни салда за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г. и движението по банковите сметки и депозити на жалбоподателя. Направени са три броя искания за извършени насрещни проверки и съставени във връзка с това протоколи на П. Г. Н., Б. М. Ц. и М. Н. Ц., относно начина на предоставени парични средства на жалбоподателя, мястото на съхранение, документи за предаване, произход на средствата и други. При насрещните проверки на Б. и М. Ц., лицата са представили писмена декларация, според която са предоставили на внука си безвъзмездната финансова помощ в размер на 43 000.00 лв., както следва: 15 000.00 лв. месец декември 2020 г., 15 000.00 лв. месец февруари 2021 г. и 13 000.00 лева месец април 2021 г. Сумите били предали в брой. Документи за това не можели да предоставят, тъй като такива не били съставени защото не били смятали за необходимо поради факта, че парите ги давали на техния внук. Искане за представяне на документи и писмени обяснения и представените във връзка с това документи от „БУЛНОРД ГРУП" ЕООД, касаещи разпределен дивидент в полза на Б. Ц., както и прехвърлени оборотни средства към личната му банкова сметка и „Макро Фууд“ ООД. С Протокол № Р-04001523003564-ППД-003/03.11.2023 г. към ревизионното производство са приобщени следните доказателства, събрани в хода на извършената проверка за съответствие между имущество и доходи на физическото лице /ПСИДФЛ/ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г., приключила с Протокол № ПФ- 04001522000052-073-001/15.06.2022 г.: -Два броя искания за представяне на документи и писмени обяснения и получени отговори от Б. М. Ц.. Сред приобщените документи са писмени обяснения от жалбоподателя, в които освен размера на получените доходи и извършени разходи за проверявания период е посочил и размер на разполагаемите парични средства в брой към началото и края на всяка от проверяваните години, като към 01.01.2020 г. е посочил разполагаеми средства в размер на 2500.00 лв. -Искания за представяне на документи и писмени обяснения и представените във връзка е това документи от „БУЛГРИЙН И КО“ ЕООД, „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД и единадесет броя физически лица; -Искания и получени отговори от Община Плевен с представени документи и справки за декларирани имущества и заплатени местни данъци и такси от Б. Ц.; до ОД на МВР Плевен за настояща и бивша собственост на превозни средства на проверяваното лице и копия на документи за регистрация: -Искания и получени отговори от „ЧЕЗ Електро България“ АД, „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД Плевен, „Топлофикация Плевен“, „БТК“ („Виваком България“) ЕАД, „Йетел България“ ЕАД и „А 1 България“ АД с представени справки и документи за издадени фактури и извършени плащания за ползвани услуги по партидите на Б. Ц.; -Искания за представяне на информация от трети лица от „СПИДИ“ ЕАД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и представени от тях документи във връзка с изпратени и получени от жалбоподателя пратки с наложени платежи и изпратени и получени парични преводи. С Протокол № Р-04001523003564-ППД-004/03.11.2023 г. към ревизионното производство са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за прихващане или възстановяване на „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД, приключила с АПВ № П-04000722161440-004-001/06.10.2022 г., в т.ч. хронологичен регистър на сметка 422 „Подотчетни лица“ за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2022 г., оборотна ведомост за м.08.2022 г. и обяснителна записка от Б. Ц., в която е посочил, че е захранвал банковата сметка на дружеството със собствени средства, като една част от тях са от трудови правоотношения във Великобритания за периода от 30.07.2018 г. до 30.05.2019 г., а друга част от работещ родител също във Великобритания до 02.03.2020 г. Сумите му били предоставени в брой под 10 000.00 евро. Посочва също, че осчетоводените по сметка 422/1 средства са за оборотни нужди, а осчетоводените в сметка 499/2 - за инвестиция. В хода на ревизионното производство на Б. Ц. са връчени две Искания за представяне на документи и писмени обяснения. С първото ИПДПОЗЛ № Р- 04001523003564-040-001/10.07.2023 г. са изискани всички документи за получените от него доходи през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., като към всеки вид доход бъдат приложени документи, доказващи получаването му; справки за придобитите недвижими имоти и движимо имущество, вещи и ценности; справка за придобити и прехвърлени финансови активи; справка за вземанията от трети лица; както и справка за извършените разходи, в т.ч. направени застраховки, вноски за доброволно осигуряване, платени данъци, лизингови вноски, разходи за пътувания в чужбина, обичайния размер на разходите за живот. Представени са документи, заведени с вх. № 18412/02.08.2023 г. Сред тях са писмени обяснения с посочени доходи и разходи за ревизираните отчетни периоди, документи за получени доходи през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от BMFOOD LOGIC LTD и през 2021 г. и 2022 г. от AGROVIT LTD; Договор от 01.12.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ, сключен с М. Н. Ц., съгласно който същата предоставя на Б. Ц. безвъзмездна финансова помощ в размер на 43 000, 00 лв., която ще бъде предоставена на траншове под 10 000, 00 лв. за срок от 6 години; три Протокола за решение на едноличния собственик на капитала на „Макро Фууд“ ЕООД за финансиране на дейността на дружеството съгласно чл.134 от Търговския закон от 12.01.2021 г. със сумата от 35 000, 00 лв., от 10.03.2021 г. със сумата от 50 000, 00 лв. и от 07.05.2021 г. със сумата от 45 000.00 лв.; три Протокола за решение на едноличния собственик на капитала на „Булнорд груп“ ЕООД за финансиране на дейността на дружеството съгласно чл.134 от Търговския закон от 03.01.2020 г. със сумата от 81 000.00 лв., от 06.04.2020 г. със сумата от 88 000.00 лв. и от 02.07.2020 г. със сумата от 77 000.00 лв., като относно произхода на средствата за горните финансирания са представени 3 броя Договори за дарение от 03.01.2020 г. за сумата в размер на 81 000.00 лв., от 06.04.2020 г. за сумата в размер на 88 000.00 лв. и от 02.07.2020 г. за сумата в размер на 47 000.00 лв., сключени с М. Б. Ц., придружени с разписки за получени суми от съответните дати. С ИПДПОЗЛ № Р-04001523003564-040-002/03.11.2023 г. са изискани документи и доказателства относно произхода на декларираната с писмените обяснения в писмо вх.№ 18412/02.08.2023 г. наличност на парични средства в брой в размер на 114 500.00 лв. към 01.01.2020 г.; легализиран превод на представените документи за получени доходи от източник извън страната; документи за направени разходи за платени данъци, осигурителни вноски от жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, такси и др. публични задължения за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Представени са писмени обяснения вх. № 26838/21.11.2023 г., в които Б. Ц. посочва доходи от 2016 г. в размер на 37 792.18 лв., от 2018 г. в размер на 37 396.18 лв. и от 2019 г. в размер на 3951.71 лв., които били декларирани и съответно обложени с данък върху доходите на физическите лица, както и доходи от Англия в размер на 40 000.00 лв., договори за дарения, Решение на съда и разпределен дивидент, а относно разходите за платени данъци и осигурителни вноски в качеството му на осигурено лице и Декларации по чл. 124. ал. 3 от ДОПК жалбоподателят посочва, че са представени в предходно производство. С ИПДПОТЛ № Р-04001523003564-041-007/02.11.2023 г. до „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД са изискани Решенията за извършените вноски по чл. 134 от ТЗ за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., копия на първичните документи банкови или касови за направените вноски и за получени и предоставени заеми, както и счетоводното им отразяване за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., копия на първичните счетоводни документи за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., въз основа на които са взети счетоводните операции Дебит сметка 501 „Каса" и сметка 5031 „Разплащателна сметка" срещу Кредит сметка 4221 „Подотчетни лица“ и Дебит сметка 4221 „Подотчетни лица“ срещу Кредит сметка 501 „Каса" и сметка 5031 „Разплащателна сметка", служебни бележки за изплатени доходи. С писмо вх.№ 26837 21.11.2023 г. са представени писмени обяснения, в които жалбоподателят посочва, че всички изискани му документи са представени в предходни контролни производства. Представен с единствено авансов отчет за извършени плащания по сметка 422 „Подотчетни лица" за 2020 г. С ИПДПОТЛ № Р-04001523003564-041-008/02.11.2023 г. до „МАКРО ФУУД“ ЕООД са изискани Решенията за извършените вноски по чл. 134 от ТЗ за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., копия на първичните документи банкови или касови за направените вноски и за получени и предоставени заеми, както и счетоводното им отразяване за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., копия на първичните счетоводни документи за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., въз основа на които са взети счетоводните операции Дебит сметка 501 „Каса“ и или сметка 503 „Разплащателна сметка“ срещу Кредит сметка 493 „Разчети със собственици" и Дебит сметка 493 „Разчети със собственици" срещу Кредит сметка 501 „Каса“ и или сметка 503 „Разплащателна сметка“, служебни бележки за изплатени доходи. С писмо вх. № 26840/21.11.2023 г. са представени писмени обяснения, в които жалбоподателят посочва че всички предоставени от него средства на „МАКРО ФУУД“ ЕООД са преведени единствено по банков път, като извършеното осчетоводяване по сметка 501 „Каса“ е следвало да бъде по сметка 493 „Разчети със собственици“. Посочва също, че всички изискани му документи са представени в предходни контролни производства. По данни на Община Плевен, Б. Ц. не притежава недвижимо имущество. Деклариран е лек автомобил Ф. Г., за който на 22.05.2020 г. е заплатен данък върху превозните средства в размер на 81.67 лв. и на 14.07.2021 г. - данък в размер на 109.11 лв. По данни от ОД на МВР гр. Плевен, на името на Б. М. Ц. е регистриран лек автомобил Ф. Г., закупен с фактура № 268/29.04.2020 г. от „Мкарс Трейд 89“ ЕООД за сума в размер на 1500.00 лв. Предоставени са данни за регистрирани в системата задгранични пътувания на лицето. В резултат на изискана информация от търговски дружества - доставчици на ел. енергия и на телекомуникационни услуги е установено, че за ревизирания период Б. М. Ц. е клиент само на „Йеттел България" ЕАД /„Теленор България“ ЕАД/, от който доставчик са представени копия на фактури и справка за платените суми за ползвани телефонни услуги. С Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица от ВСУ "ЧЕРНОРИЗЕЦ Х." гр. Варна, „ЗОРА М.М.С.“ ООД и „ВИП – 2009“ ЕООД са изискани първични документи във връзка с извършени покупки от Б. Ц. през ревизирания период. От „ИЗИПЕЙ“ АД, „СПИДИ“ ЕАД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД отново са изискани документи във връзка с изпратени и получени от жалбоподателя пратки с наложени платежи и изпратени и получени парични преводи. На база на получените отговори, извършените от лицето разходи и получените преводи са намерели отражение при изготвяне на съпоставката на имущественото състояние на жалбоподателя в хода на ревизията. При съпоставката между получените доходи и извършените разходи не е намерила отражение покупката на „Смартфон Apple iPhone 13 Pro 128GB Graphite ml\93" на стойност 2339.00 лв. по фактура № 847011 160 21.12.2021 г., издадена от „ЗОРА М.М.С.“ ООД, тъй като цялата сума по фактурата е платена от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 22.12.2021 г. по банков път и покупка на часовник по фактура № 0200001991/21.12.2020 г. на стойност 1 157.45 лв., издадена от „ВИП - 2009“ ЕООД, изцяло платена на 22.12.2020 г. също от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В хода на ревизията, въз основа на установените факти и обстоятелства и приобщените от предходни контролни производства доказателства, ревизиращите органи са констатирали, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т.5 и т. 7 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е подадена декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване и декларираните и или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Предвид това, на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04001523003564-113-001/03.11.2023 г., с което същото е уведомено, че данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК, както и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04001523003564-139-001/03.11.2023 г. Паралелно с това на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001523003564-040-002/03.11.2023 г., с което са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за ревизираните периоди. След анализ на събраните и приобщени документи, в аспекта на относимите обстоятелства чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 8, 9, 10, 14 и 16 от ДОПК, е извършена съпоставка между доходите и източниците на финансиране на Б. Ц., от една страна, и извършените от него разходи, от друга страна. В приходната част на съпоставката са взети предвид доходите от управление и контрол; получени доходи от Великобритания; получени дивиденти през 2021 г., декларирани от лицето в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ; постъпилите по банковите му сметки суми от баща му М. Ц., баба му М. Ц. и от трети лица; получени суми от „Булнорд груп“ ЕООД и „Макро фууд“ ЕООД, както от ЗК Лев Инс. В разходната част са взети предвид платените суми за комунални и телекомуникационни услуги, по данни от доставчиците на тези услуги; платените суми за задължителни осигурителни вноски; плащания за покупки, извършени по банков път чрез Revolut и ПОС терминал; платени суми във връзка с придобиването на МПС; направени разходи, свързани с екскурзии и пътувалия в чужбина; предоставени парични средства на „Булнорд груп" ЕООД и „Макро фууд“ ЕООД; платени суми за погасяване на заеми. Разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2020 г. са определени в размер на 2500.00 лв., а към 31.12.2020 г., респективно началото на 2021 г. и към 31.12.2021 г. - в размер на 0.00 лева, а разполагаемите парични средства в банки са определени в съответствие с данните от „Банка ДСК“ АД и „ПИБ“ АД. В резултат на съпоставката между получените доходи и извършените разходи, за 2020 г. с РА е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 101 188.60 лв., включваща декларираната от лицето данъчна основа на доходи от трудови правоотношения в размер на 8639.58 лв. и установената при ревизията данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК в размер на констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания от 92549.02 лв. Дължимият данък върху така определената годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е установен в размер на 10 118.86 лв., като след приспадане на внесения данък в размер на 2448.08 лв. е определен данък за довнасяне в размер на 7 670.78 лв. и лихви за просрочие на същия в размер на 2 151.06 лв. За 2021 г. с РА е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 73 747.62 лв., включваща установената при ревизията данъчна основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК в размер на констатираното несъответствие между направените от лицето разходи и получените доходи и финансирания. Дължимият данък върху така определената годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ с в размер на 7374.76 лв. и лихви за просрочие на същия в размер на 1320.27 лв. Административният орган е обсъдил възраженията на лицето и е приел, че неоснователно жалбоподателят счита, че не са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Сочените в разпоредбите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК законови предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, а с оглед общите принципи и цели, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. Законово са определени механизмът и редът, който следва да се спазва при осъществяването на тази дейност от страна на ревизиращия орган и това е регламентирано в чл.122, ал.2 от ДОПК. Конкретният размер на данъчната основа се определя чрез прилагане на критериите, установени в ал. 2, но без да е задължително да се приложат всички критерии. В този случай определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК ще се доближава до действителната (реалната), без да бъде напълно точна. Посочва, се че с разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК се предоставя правна възможност орган по приходите да приложи установения от съответния закон /в случая ЗДДФЛ/ размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в алинея 1 обстоятелства, които са относими и приложими в конкретния случай. В настоящия случай органите по приходите обосновано са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК. При ревизията са установени несъответствия при съпоставката на притежаваното имущество и направените от ревизираното лице разходи с получените от него доходи за съответните ревизирани периоди, но не са получени конкретни данни и доказателства, даващи възможност да се квалифицира вида и източника на доход. Установено е, че за 2020 г. и 2021 г. направените разходи явно и съществено надвишават получените доходи и финансирания - за 2020 г. с 92 549.02 лв. и за 2021 г. със 73 747.62 лв. Това безспорно представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Приема се, че съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1.) стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него: 2.) направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Фактическите констатации на ревизиращите органи в случая обосновават хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като следва да се посочи, че за да се презюмира подлежащ на облагане доход по смисъла на цитираната норма, следва превишението на разходите над приходите да е безспорно установено от органите по приходите, както и да е явно и съществено. В случая тези условия са налице и правилно е приложена цитираната норма за ревизираните периоди. Това от своя страна презюмира и укривани на доходи, което е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и изпълва хипотезата и на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, тъй като не са представени доказателства, които да установят източника на недекларираните доходи. Относно наличните парични средства в брой органът приема, че правилно е определено началното салдо за проверявания период. В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ № Р-04001523003564-040-001/10.07.2023 г. от Б. М. Д. е изискано да декларира притежаваните парични средства в брой към началото и към края на всяка от ревизираните години. С писмените обяснения, заведени с вх. № 18412/02.08.2023 г., жалбоподателят е посочил, че към 01.01.2020 г. е разполагал с налични парични средства в брой в размер на 114 500.00 лв. Относно произхода на декларираните налични парични средства в брой към 01.01.2020 г. в размер на 114 500.00 лв. на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001523003564-040- 002/03.11.2023 г. В отговор са представени писмени обяснения с вх.№ 26838/21.11.2023 г., в които като източник на тези средства е посочил доходи от 2016 г. в размер на 37 792.18 лв., от 2018 г. в размер на 37 396.18 лв. и от 2019 г. в размер на 3 951, 71 лв., за които е посочил, че са подадени декларации и е платен данък върху доходите, както и доходи от Англия в размер на 40000, 00 лева. В хода на извършената от органи по приходите проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице за периода от 2016 г. до 2020 г., приключила с Протокол № 11Ф-04001522000052-073-001/15.06.2022 г., от Б. Ц. с ИПДПОЗЛ № ПФ-04001522000052-040-001/18.03.2022 г. са изискани данни относно наличните парични средства в брой към началото и края на всяка от проверяваните години. Представена е обяснителна записка от 27.04.2022 г., в която жалбоподателят е декларират налични парични средства в брой към 01.01.2016 г. в размер на 1 200.00 лв., към 01.01.2017 г. - в размер на 420.00 лв.. към 01.01.2018 г. - в размер на 250.00 лв., към 01.01.2019 г. - в размер на 3 000.00 лв. и към 01.01.2020 г. - в размер на 2 500, 00 лв., като при проверката органите по приходите са приели тези суми и същите са намерили отражение при извършената съпоставка между доходите и имуществото и извършените разходи на Б. Ц. за всяка от цитираните години. Едва в хода на ревизията жалбоподателя започва да твърди друга налична сума на парични средства в брой към 01.01.2020 г. и то в значително по-голям размер, което навежда на извод, че този факт не отговаря на обективната действителност. В хода на същата проверка са установени като получени и недекларирани от жалбоподателя за 2016 г. и 2018 г. доходи от други източници по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като във връзка с това Б. Ц. е поканен да подаде ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за тези доходи. Подадени са ГДД вх.№ 154392200719386/30.05.2022 г. за 2016 г. и вх. №1500И0304505/27.05.2022 г. за 2018 г., като декларираните с тях доходи не представляват налични парични средства в брой каквито са претенциите на ревизираното лице. За 2019 г. при проверката е установено превишение на извършените от лицето разходи над получените доходи в размер на 3 951.71 лв., като също е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи от други източници по чл.35, т.6 от съшия закон. Така декларираната от жалбоподателя в хода на ревизията сума на налични парични средства в брой в размер на 114 500.00 лв. към началото на ревизираната 2020 г. правилно не е кредитирана от органите по приходите. В ревизията при изготвяне на съпоставката между получените доходи и направените разходи, органите по приходите са приели декларираната от Б. Ц. в хода на извършената проверка за съпоставка на имуществото и доходите разполагаема сума към 01.01.2020 г. в размер на 2 500.00 лв. При проверката същата сума е намерила отражение и като налични парични средства в брой към 31.12.2019 г. Освен това в хода на тази проверка за 2019 г. е установено превишение на разходите над получените доходи на лицето в размер на 3 951.71 лв., което несъответствие е квалифицирано като доход с неустановен произход, а не както твърди лицето - като доход, който е получен и наличен към 01.01.2020 г. При проверката не е установено несъответствие между разходи и доходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но сумите, с които доходите надвишават документално доказаните разходи, са в по-малък размер от претендираните. Следва да се посочи също, че резултатите от съпоставките за периодите от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г., извършени в хода на проверката, не оказват влияние върху следващите процесни данъчни периоди 2020 г. и 2021 г., тъй като извършените съпоставки не представляват изследване на движение на парични средства в брой, а сравнение между стойността на имуществото на лицето с размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този смисъл полученият при съпоставката резултат не представлява налични парични средства (в брой) или липса на такива, а отразява изменението на имуществото на лицето (в това число на паричните средства) за съответната година. Когато имуществото (включително паричните средства) се е увеличило със сума, надвишаваща получените доходи и финансирания, по силата на чл. 123, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ДОПК се приема, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, чийто размер съответства на установеното при съпоставката несъответствие на имуществото спрямо доходите. Когато обаче доходите и финансиранията надвишават имуществото, това не означава, че разликата представлява налични в края на годината парични средства в брой. Освен това ноторно известно е, че разходването на парични средства от физическите лица обичайно не се документира и в правния мир не съществуват доказателства за всяка платена от тях сума, при което размерът на установените при ревизия разходи за даден период може никога да не съответства на реално изразходваните средства. С оглед на това, органите по приходите изискват данни за разполагаемите парични средства в брой към началото и края на всеки ревизиран период да се декларират от самите лица, както и да се представят доказателства за техния произход и място на съхранение. Относно декларирани приходи от Великобритания в размер на 40 000.00 лв. и представените сертификати за получени доходи в размер на 6 800.00 паунда през 2018 г. и 2 808.00 паунда през 2019 г., следва да се посочи, че тези документи не са представени на органите по приходите при извършената проверка за съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице. Тези документи са представени при възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04001521151946-073-001/18.02.2022 г. във връзка с установяване на доходите на лицето за финансиране на дейността на „Макро Фууд“ ЕООД. В хода на административното производство е извършена проверка в Търговския регистър на Великобритания, при което се установи, че компания BMFOOD LOGIC LTD с номер 10175526 е регистрирана на 11.05.2016 г. с управител Б. Ц. с внесен капитал в размер на 100 паунда. На 07.10.2019 г. е вписан нов управител на дружеството - М. Ц., и на 24.12.2020 г. - З. М.. Дружеството е закрито на 07.09.2021 г. В хода на ревизията ревизиращите органи са изискали от Б. Ц. представяне на точен превод на български език, извършен от заклет преводач, на тези документи, съгласно разпоредбата на чл. 55 от ДОПК, но такива не са представени. Към тях също липсват разписки или банкови документи, доказващи действителното получаване на тези средства, от които да е видно кога и какъв размер е получил Б. Ц. и в качеството си на какъв - по договор за управление, дивидент, дружествен дял или други. Не са представени и официални документи, удостоверяващи получени и декларирани доходи от Великобритания през 2018 г. и 2019 г. Декларирането на налични парични средства в началото на годината представлява деклариране на изгодни за лицето факти с тях се покриват извършени от него разходи, като в този случай, за да се приеме, че лицето действително е разполагало с тези средства, същото следва да представи към писмените обяснения и доказателства, обосноваващи произхода им. Размерът на разполагаемите суми в брой в началото на 2020 г. не може да бъде установен само от документите, на които се позовава ревизираното лице в хода на ревизионното производство. Претендираната от лицето парична сума в брой към началото на 2020 г. е в значителен размер, поради което ревизираното лице следва да представи годни доказателства, които неоспоримо да докажат получаването на тези доходи през предходни периоди, съответно какви разходи е правил през същите периоди. Следва да се посочи, че нелогично и икономически неоправдано е да се приеме, че всички получени възнаграждения от работа във Великобритания са спестени и са съхранявани без част от тях да са разходвани за покриване на обичайни разходи за живот. При положение, че не са представени такива доказателства на български език, преведени от лицензиран преводач, след като изрично са изискани в хода на ревизията, както и доказателства за начина на получаването им - в брой или по сметка, банкови извлечения за получените суми, както и доказателства за възможността му да спести и да бъдат съхранени в брой до началото на ревизирания период парични средства в брой в размер на 114 500, 00 лв., правилно органите по приходите не са приели тези твърдения. Относно определените при съпоставката салда към 31.12.2020 г., 01.01.2021 г. и 31.12.2021 г. в размер на 0.00 лв. в жалбата си срещу РА Б. Ц. не излага конкретни възражения и не посочва конкретни суми, както и доказателства за наличие на такива. В писмени обяснения, представени в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04001522183055-073-001/18.05.2023 г., са декларирани налични към 31.12.2020 г. парични средства в брой и по банкови сметки в размер на 40 300.00 лв. и към 31.12.2021 г. в размер на 9 000.00 лв. В хода на ревизията Б. Ц. не е посочил налични парични средства в брой към 31 декември на 2020 г. и 2021 г. и към 01.01.2021 г., поради което за целите на съпоставката при ревизията е прието, че лицето не е разполагало с такива. Във връзка с горното е прието от органа, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя относно определените при ревизията налични парични средства в началото и края на ревизираните периоди. Считат, че правилно не са непризнати дарения от баща му М. Б. Ц. през 2020 г. на парични средства в 216 000.00 лв., тъй като са извършили подробен анализ на събраните при ревизията и приобщени доказателства, въз основа на който не са приели декларираните от жалбоподателя суми общо в размер на 216 000.00 лв. като предоставени от баща му, съответно по Договор за дарение от 03.01.2020 г. в размер на 81 000.00 лв., Договор за дарение от 06.04.2020 г. в размер на 88 000.00 лв. и Договор за дарение от 02.07.2020 г. в размер на 47 000.00 лв., тъй като за твърдените суми липсват каквито и да било обективни данни и доказателства. Жалбоподателят възразява, че органите по приходите необосновано са игнорирали обясненията на баща му М. Б. Ц. и представените договори за дарения и разписките към тях. На Б. Ц. е извършена Проверка за съпоставка на доходите и имуществото на физическото лице, приключила с Протокол № ПФ-04001522000052-073-001/15.06.2022 г., която обхвата установяване на имущественото и финансовото състояние на лицето и за 2020 г. В хода на тази проверка жалбоподателят не е твърдял получаването на такива суми през процесната година и не са представени цитираните договори за дарения, което дава основание за извод, че същите са съставени впоследствие. При извършената проверка на Б. Ц. относно източниците на финансиране на дейността на „МАКРО ФУУД" ЕООД, приключила с Протокол № П- 04001521151946-073-001/18.02.2022 г., също не са представени тези договори. Договорите са представени едва в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства на жалбоподателя относно финансиране на дейността на „БУЛНОРД ГРУП” ЕООД, приключила с Протокол № П-04001522183055-073-001/18.05.2023 г., като в хода на тази проверка е извършена насрещна проверка на М. Ц., документирана с ПИНП № П-04001523053994-141-001/06.04.2023 г. При проверката от М. Ц. са представени писмени обяснения, копия на договорите за дарения и разписки за получени суми към тях, част от заключение на съдебно-икономическа експертиза по гр.д. № 328/2019 г. по описа на ОС Плевен, Решение № 23/21.02.2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, Определение на ВКС № 50381/28.11.2022 г., като органите по приходите са анализирали представените от Б. Ц. и неговия баща М. Ц. документи и по-конкретно договорите за дарение и разписките към тях, като са приели, че същите са новосъздадени за целите на ревизионното производство и не са ги взели под внимание при извършване на съпоставката между получените и доходите и финансирания и извършените разходи на жалбоподателя. За да бъде прието за установено, че е извършено дарение на пари, би следвало преди всичко да е доказана възможността на дарителя да дари въпросните средства, тоест да е доказано, че същият е разполагал със съответните парични средства, както и да е изяснен произходът им. Такива доказателства в случая не са налице. От М. Ц. са представени писмени обяснения, в които е посочил, че е предоставил паричните средства на Б. Ц. през периода от 01.01.2020 г. - 31.12.2021 г.. като източникът на тези доходи е натрупаната печалба в дружествата, в които е собственик, за удостоверяване на което прилагал извлечение от съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се посочи, че представената извадка от заключение на съдебно-счетоводна експертиза по гражданско дело с ищец КПКОНПИ и ответници М. Ц. и още две лица не може да служи като годно доказателство в настоящото производство относно релевантния факт за разполагаемост на парични средства при соченото за дарител лице. В ревизионното производство не са представени никакви доказателства, че дружества, чиито собственик е М. Ц., са реализирали печалба, че тази печалба е разпределена и изплатена под формата на дивидент на собственика. Липсват и първични счетоводни документи (банкови или касови), от които да се установява, че на соченото за дарител лице са изплатени парични средства от касата или разплащателната сметка на дружествата. Също така изготвеното заключение на съдебно-икономическата експертиза по гр.д. № 328/2019 г. по описа на ОС Плевен обхваща обща съпоставка на доходите и разходите на М. Б. Ц. и другите ответници за периода 06.06.2007 г. до 06.06.2017 г., като според него лицата имат остатък от средства в размер на 216 669.98 лв. към 06.06.2017 г. Видно е, че методиката на така извършената съпоставка от вещото лице по гражданското дело не предполага, че този остатък от средства представлява разполагаеми парични средства в брой в патримониума на М. Ц.. Освен, че е обща за няколко лица в съпоставката са включени например и неразпределена печалба от дружествата „Агринекс“ ЕООД и „Панорама мийт“ ЕООД. В тази връзка следва да се отбележи, че формираната счетоводна печалба от дейността на дружествата за целите на данъчното облагане не следва да намери отражение като източник на доход при извършена съпоставка, тъй като печалбата не представлява реален паричен доход, получен от физическото лице. При извършена проверка в информационната система на НАП за получени доходи от М. Ц. не са налице данни за разпределен дивидент, както и за други получени доходи за периода от 2017 г. до начална дата на твърдяните дарения 03.01.2020 г. В случая М. Ц. единствено твърди, че през посочените периоди е притежавал парични средства, за които обаче липсват каквито и да било обективни данни и доказателства. Ревизиращите органи са направили проверка в информационната система на НАП, като са установили, че М. Ц. не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи за периода от 2012 г. до 2022 г. Предвид горното, органите по приходите правилно са достигнали до извода, че не се установява лицето действително да е разполагало с посочените в процесиите договори за дарения средства. Освен това, дори и да се приеме, че такива доходи е възможно да са били получени, не е доказано наличието и съхранение на средства в посочените размери, тъй като се касае за периоди, значително предхождащи ревизирания период. Предвид характера на договора за дарение като реален договор, относимо е изследването на реалното предоставяне на сумите и в тази връзка, какви са възможностите на лицето - дарител да ги предостави. Без подобни доказателства за произхода на средствата, за възможността на дарителя да ги предостави, въпреки писмените доказателства – договори за дарение и разписки за получени суми, не би могло да се приеме, че тези суми следва да се признаят като постъпления на лицето. Представените договори за дарение нямат нотариална заверка към датата на съставянето им, поради което се счита, че нямат достоверна дата. Договорите и разписките са частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за ревизираното лице факти и обстоятелства, които нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на третите лица относно твърдените облигационни отношения. Посочва се, че достоверна дата е датата, на която е удостоверено по несъмнен начин, че документът е съставен. Представените частни документи биха имали достоверна дата, съответно - материална доказателствена сила от деня, в който са заверени нотариално или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, съгласно чл. 181 от ГПК. В случая може да се направи обосновано предположение, че доказателствата са съставени за нуждите на ревизирания субект в хода на извършената му преди ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства относно доходите, имуществото и направените разходи на Б. Ц., приключила с присъединения Протокол № П-04001522183055-073- 001/18.05.2023 г. Представените от М. Ц. писмени обяснения представляват доказателства само за това, че твърденията в тях са направени от лицето, което ги е подписало. Същите нямат материална доказателствена сила относно изброените в тях обстоятелства. В качеството си на частни документи тяхната доказателствена сила следва да бъде преценявана с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства, установени в хода на ревизията. Относно възражението в жалбата за непризната безвъзмездна финансова помощ от М. и Б. Ц. - баба и дядо на Б. Ц. през 2020 г. на сумата от 43 000 лв. В хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № № П-04001521151946-073-001/18.02.2022 г., жалбоподателят е представил писмени обяснения, в които е посочил, че част от средствата за финансиране на дейността на „МАКРО ФУУД" ЕООД са временна финансова помощ от приятели и роднини, като за произхода им както и за тяхното предаване не разполага с документи, защото в случая става въпрос за взаимоотношения между близки хора и приятели. Сумите, които са му били предоставени са били давани на ръка и са връщани по съшия начин. Представена е и нотариално заверена декларация от Б. М. Ц. и М. Н. Ц., в която лицата декларират, че за периода 2016 - 2021 г. са предоставили безвъзмездна финансова помощ на внука им Б. Ц. в размер на 43 000.00 лв., като за произход са посочени лични спестявания от получени трудови възнаграждения и пенсии за периода 1990-2021 г. В хода на проверката органите по приходите са извършили насрещни проверки на Б. Ц. и М. Ц., резултатите от които са приобщени към ревизията. От проверяваните лица е представено едно писмено обяснение от 16.11.2021 г., в които са посочили, че са предоставили в брой на внука си безвъзмездна финансова помощ в размер на 43 000.00 лв. по следния начин - месец декември 2020 г. сума от 15 000.00 лв., месец февруари 2021 г. сума от 15 000.00 лв. и месец април 2021 г. сума от 13 000 лв. Документи за това не можели да представят, тъй като такива не са били съставени, защото не били смятали за необходимо, тъй като са давали парите на собствения си внук. Посочили са още, че информация относно къде и как били съхранявани дългогодишните спестявания и наследствени семейни ценности не можели да предоставят от съображения за лична сигурност. Допълнително с писмо вх.№ 1 07.02.2022 г. от М. Ц. са представени Договор за безвъзмездна финансова помощ от 01.12.2018 г. и Обяснителна записка. Съгласно договора, сумата в размер на 43 000.00 лв. се отпуска на траншове под 10 000.00 лв. в брой за срок от 6 години. В обяснителната записка М. Ц. е посочила, че източника на предоставените средства са доходи от извънтрудови правоотношения в размер на 28 800.00 лв. за периода от 2014 г. до 2021 г. и от трудови възнаграждения в размер на 20 000.00 лв. за същия период. Месечните разходи за домакинството са били покривани от получена пенсия. Органите по приходите аргументирано са отказали да кредитират тези декларации, като са изложили в РА мотиви, че независимо, че представената от Б. Ц. и М. Ц. декларация е нотариално заверена, то нотариалната заверка на 11.10.2021 г. удостоверява истинността на подписите, но не и съдържанието, което е представено в декларацията. Не са били представени документи, доказващи произхода на средствата и тяхната разполагаемост при М. и Б. Ц., както и че същите се явяват свързани лица с Б. Ц.. В мотивите си са изложили също, че в хода на проверка за съпоставка на имуществото и доходите от една страна и разходите на Б. Ц. с УИН № ПФ- 04001522000052 не са били декларирани такива факти и обстоятелства и са счели същите за новосъздадени за целите на ревизионното производство. Тези изводи на органите по приходите са правилни. На първо място следва да се посочи, че в първоначално представената нотариално заверена на 11.10.2021 г. декларация от М. и Б. Ц. същите декларират, че са предоставили паричните средства от 43 000 лв. на внука си през периода 2016 - 2021 г. Впоследствие лицата представят писмено обяснение от 16.11.2021 г., в което посочват, че тези средства са предоставени през месец декември 2020 г., месец февруари и април 2021 г. Освен това в писмените обяснения М. и Б. Ц. декларират, че не са съставени документи във връзка с предоставянето на сумите на внука им. Независимо от така декларираното, по-късно в хода на проверката М. Ц. представя договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен с внука й Б. Ц.. Тези противоречиви твърдения на лицата относно времето на предоставяне на паричните средства и представения впоследствие договор, за който по-рано се твърди, че такъв не е съставян, водят до извод, че от лицата се съставят документи, които не отразяват факти от обективната действителност. Във връзка с твърденията на лицата за произхода на предадените като безвъзмездна финансова помощ сума, в хода на настоящото производство е извършена проверка в Информационната система на НАП за декларираните от М. Ц. доходи, при която се установи, че за периода от 2009 г. до 2020 г. е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с декларирани доходи от трудови правоотношения /до 03.07.2018 г./ и доходи от друга стопанска дейност - извънтрудови правоотношения. В подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е деклариран доход от трудови правоотношения в размер на 6408.12 лв. за 2017 г. и в размер на 3086.32 лв. за 2018 г.; доходи от извънтрудови правоотношения -542, 04 лв. за 2017 г., 2768.52 лв. за 2018 г., 8556.25 лв. за 2019 г. и в размер на 3607.50 лв. за 2020 г. За същия период е получавала и пенсия, в т.ч. за 2017 г. общо в размер на 6711.48 лв., за 2018 г. - 7050.29 лв., за 2019 г. - 7515.42 лв. и за 2020 г. в размер на 7982.40 лв. В хода на административното обжалване се извърши проверка в Информационната система на НАП относно доходите на Б. Ц., при която се установи, че от 2009 г. до настоящия момент той е получавал единствено доходи от пенсия, съответно в размер на 4260.06 лв. за 2017 г., в размер на 4368.08 лв. за 2018 г., в размер на 4199, 10 лв. за 2019 г. и в размер на 4459.98 лв. за 2020 г. С оглед посоченото, следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че такива доходи е възможно да са били получени от Б. и М. Ц., в хода на ревизията не е доказано наличието и съхранение на средства в посочените размери към датите на твърдяното предоставяне на жалбоподателя, и като се вземе предвид, че би следвало да са имали разходи за издръжка и живот през тези периоди, настоящата инстанция приема за правилни изводите на ревизиращите органи, че няма доказателства лицата да са разполагали със суми в посочените размери, които да предоставят на Б. Ц.. За да се приеме за действително извършено в полза на жалбоподателя финансиране, следва да бъде установен по категоричен начин не само факта на съществуващ договор и облигационна връзка между двете страни, а и да се представят безспорни доказателства, че лицата, предоставили финансирането са разполагали със съответните суми, каквито не са налице в административната преписка. Предвид гореизложеното, процесният договор за безвъзмездна финансова помощ от 2018 г. и представените писмени обяснения от М. Ц. и Б. Ц. правилно са преценени като негодни да удостоверят получени от жалбоподателя суми в брой общо в размер на 43 000.00 лв. Представеният Договор за безвъзмездна финансова помощ няма достоверна дата на съставяне, а представените декларации имат характер на частни писмени документи и като такива нямат обвързваща материална доказателствена сила относно посочените в тях факти. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства на обективната действителност, с оглед на което е правилен извода, че нямат доказателствена стойност по отношение съдържанието им. Относно съпоставката между доходите и източници на финансиране с извършените разходи за 2020 г. и 2021 г. органът приема, че при извършване на съпоставката между направените от ревизираното лице разходи и получените от него доходи, органите по приходите са допуснали някои неточности, които обаче с оглед разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК не влияят на крайния извод за законосъобразност на обжалвания акт. По отношение на съпоставката за 2020 г. органът приема, че в разходната част на съпоставката на ред 21 „Предоставени парични заеми на трети лица“ органите по приходите са включили предоставени парични средства на дружеството „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД, в което Б. Ц. е управител и едноличен собственик на капитала, в размер на 174 720.00 лв. Относно предоставените на „Булнорд груп" ЕООД парични средства, данни са взети от представените в хода на проверките и приобщени към ревизионното производство оборотни ведомости и хронологични регистри на сметка 422/1 „Подотчетни лица“ и банковата сметка на жалбоподателя. Видно от тези доказателства органите по приходите неправилно са отразили в разходната част на съпоставката предоставени средства на „Булнорд груп“ ЕООД на 19.06.2020 г. в размер на 2000.00 лв., тъй като в счетоводните регистри няма отразена такава стопанска операция. Предвид изложеното с тази сума следва да се намали разхода по т.21 в съпоставката за 2020 г. и същият става в размер на 172 720.00 лв., вместо 174 720.00 лв. В хода на ревизионното производство е изискана от Община Плевен информация за платени от жалбоподателя местни данъци и такси. Съгласно получената информация на 22.05.2020 г. Б. Ц. е платил данък върху превозните средства в размер на 81.67 лв., които не са намерили отражение в съпоставката между получените доходи и извършените разходи. В резултат на горното, по т. 23 „Разходи за заплатени данъци осигурителни вноски, такси и други публични задължения“ от съпоставката се установяват разходи за 2020 г. в размер на 81.67 лв. При извършена справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията се установява, че на 14.09.2020 г. е извършено прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Булнорд груп“ ООД от С. А. И. - продавач на Б. М. Ц. – купувач, за сума в размер на 200, 00 лева, с което Б. Ц. става едноличен собственик на капитала на дружеството. Съгласно Договор за прехвърляне на дружествен дял от същата дата, сумата е платена на продавача изцяло в брой преди подписване на договора. Този разход не е отразен в изготвената съпоставка на ревизираното лице за 2020 г. В резултат на това в т. 18 „Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия“ на съпоставката за 2020 г. следва да се отрази разход в размер на 200.00 лв. С оглед гореизложеното, вместо определеното от ревизията превишение на разходите на ревизираното лице над неговите доходи и финансирания в размер на 92 549, 02 лв., в настоящото производство се установи превишение в размер на 90 830.69 лв. за 2020 г. Установеното в производството по обжалване превишение на разходите на ревизираното лице над неговите доходи и финансирания за 2020 г. е в размер на 90 830.69 лв. Предвид получените доходи от трудови правоотношения в размер на 8639.58 лв. и доходи от други източници в размер на 15 848.19 лв. /декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ/. настоящата инстанция приема, че размерът на данъчната основа за този обжалван период, е в размер на 115 318.46 лв. Следващият се данък върху така определената данъчна основа е в размер на 11 531.85 лв. След приспадане на авансово платения 2 448.78 лв., се следва данък за довнасяне в размер на 9 083.07 лв. С РА за 2020 г. е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 101 188.60 лв., включваща декларираната от лицето данъчна основа за доходи от трудови правоотношения 8639.58 лв. и установеното превишение на разходите над получените доходи в размер на 92549.02 лв., като органите по приходите не са включили декларираната от лицето в ГДД данъчна основа за доходи от други източници в размер на 15 848.19 лв. В резултат на това с РА е определен дължим данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 10 118.86 лв., като след приспадане на авансово внесения данък в размер на 2 448.78 лв., е определен данък за довнасяне в размер на 7670.68 лв., който е в по- малък размер от установения в настоящото производство по обжалване. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, която не допуска РА да се изменя във вреда на жалбоподателя, настоящата инстанция приема, че размерът на определеният данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и определеният след приспадане на авансово внесения данък дължим ДДФЛ в размер на 7670.78 лв. и начислените лихви за просрочие в размер на 2151.06 лв., следва да бъдат потвърдени, така като са определени. Относно съпоставката за 2021 г. органът приема, че р разходната част на съпоставката на ред 21 „Предоставени парични заеми на трети лица“ органите по приходите са включили предоставени парични средства на трети лица - на „БУЛНОРД ГРУП“ ЕООД и „МАКРО ФУУД" ЕООД, в които Б. Ц. е управител и едноличен собственик на капитала, съответно: дадени на „Булнорд груп“ ЕООД - 72 000, 00 лв.; дадени на „Макро Фууд“ - 156 680, 00 лв.; превод към В. Х. през 2021 г. 600.00 лв. В хода на ревизията са установени предоставени от Б. Ц. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Макро Фууд“ ЕООД парични средства, съгласно данни от банковата му сметка в Банка ДСК и счетоводните отразявания по сметка 493 „Разчети със собственика“. Представени са Протоколи за взети решения на едноличния собственик на капитала за предоставяне на парични средства като допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ от 12.01.2021 г. в размер на 35 000.00 лв., от 10.03.2021 г. в размер на 50 000, 00 лв. и от 07.05.2021 г. за 45 000.00 лв. Представени са още четири броя квитанции за върнати в касата на „Макро фууд“ ЕООД средства №1/31.08.2021 г. за 3000.00 лв., № 2/15.09.2021 г. за 254, 00 лв., № 3/16.09.2021 г. за 200.00 лв. и № 4/15.11.2021 г. за 150, 00 лв., които жалбоподателят е бил получил същия ден по банковата си сметка. Относно тези суми, в писмени обяснения към Искане № П-04001522183055-040-002/18.04.2023 г., е посочено, че описаните суми са върнати още на същия ден, поради което са осчетоводени директно като постъпили в касата. При преглед на представените „Макро фууд“ ЕООД хронологични регистри действително се установява, че сумите са осчетоводени по дебита на сметка 501 „Каса“ и кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка“, поради което тези суми общо в размер на 3604.00 лв. следва да намерят отражение и в разходната част на съпоставката. Не е намерила отражение в разходната част на съпоставката и сума в размер на 300.00 лв. извършен превод от Банка ДСК на 27.04.2021 г. от Б. Ц. към „Макро фууд“ ЕООД, който в счетоводството на дружеството е намерил отражение като „Захранване на сметка“ по дебит на сметка 503 „Разплащателна сметка“ и Кредит на сметка 501 „Каса“. В резултат на горното, по т. 21 от съпоставката се установяват разходи за 2021 г. общо в размер на 233 184.00 лв., вместо приетите от органите по приходите 229 280.00 лв. Относно извършени разходи за пътувалия и екскурзии: В представените в хода на ревизията писмени обяснения вх. № 18412/02.08.2023 г. във връзка с ИПДПОЗЛ № Р- 04001523003564-040-001/10.07.2023 г. Б. Ц. е посочил извършени разходи за пътувания и екскурзии за 2021 г. в размер на 1300.00 лв., които не са намерили отражение в извършената при ревизията съпоставка между получените доходи и извършените разходи. Същите следва да намерят отражение в т.22 на съпоставката. Като „Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и други“ за 2021 г. е отразена сумата от 4142.36 лв. Взети са предвид данните от „Изипей“ АД за платени от ревизираното лице данък върху доходите на физическото лице и задължителни осигурителни вноски на лицето, в качеството му на самоосигуряващо се лице. Според предоставената от „Изипей“ АД справка, през 2021 г. Б. Ц. е извършил плащания на ДДС, данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, като част от тях в размер на 4142.36 лв. са отразени в разходната част на извършената съпоставка между получените доходи и извършените разходи на жалбоподателя. В случая, ревизиращите органи не са съобразили, че тези осигуровки са внесени от Б. Ц. в качеството му на вносител в полза на задълженото лице „Макро фууд“ ЕООД. При направена справка в информационната система на НАП е видно, че тези суми са постъпили по данъчно-осигурителната сметка на „Макро фууд" ЕООД. При преглед на представения от дружеството хронологичен регистър на стопанските операции за 2021 г. е видно, че тези плащания са осчетоводени като платени по касов път, т.е. същите са за сметка на дружеството. Поради тази причина разходите в размер на 4142.36 лв. следва да бъдат изключени от разходната част на съпоставката за 2021 г. В хода на ревизионното производство е изискана от Община Плевен информация за платени от жалбоподателя местни данъци и такси. Съгласно получената информация на 14.07.2021 г. Б. Ц. е платил данък върху превозните средства в размер на 109.11 лв., които не са намерили отражение в съпоставката между получените доходи и извършените разходи. В резултат на горното, по т. 23 от съпоставката се установяват разходи за 2021 г. в размер на 109.11 лв. С оглед гореизложеното, вместо определеното от ревизията превишение на разходите на ревизираното лице над неговите доходи и финансирания за 2021 г. в размер на 73 747.62 лв., в настоящото производство се установи превишение в размер на 74 918.37 лв. Тъй като установеното в производството по обжалване превишение за 2021 г. е в по-голям размер от това, установено с РА, предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, която не допуска РА да се изменя във вреда на жалбоподателя, е приет размерът на несъответствието и респективно на данъчната основа по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК за този обжалван период, установен с РА - 73 747.62 лв., при което допълнително определеният данък върху нея в размер на 7374.76 лв. и начислените лихви за просрочие в размер на 1320.27 лв., следва да бъдат потвърдени, така както са определени. Предвид това, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК РА е потвърден като законосъобразен относно установените допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 7670.78 лв. и лихви в размер на 2151.06 лв. и за 2021 г. в размер на 7374.76 лв. и лихви в размер на 1320.27 лв. Освен решението на директора на ДОДОП, са приобщени посочените РА и РД, както и посочените по-горе доказателства. По искане на съда от процесуалния представител на ответника е уточнено, че доказателства за притежаваните от органите по приходите КЕП са посочени под №35 в придружителното писмо, на електронен носител. Същият е приобщен на л.237 от делото. Като доказателства по делото са приети и: 4 бр. Годишни данъчни декларации на М. Н. Ц. за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. /л.л.719-749/, както и 2 бр. Годишни данъчни декларации на М. Н. Ц. за 2017 г. и 2018 г. /755-773/. По делото е приета като доказателство съдебно- икономическа експертиза /л.л.803-809/, със следните задачи: 1. Вещото лице да изготви паричен поток на жалбоподателя, като използва методите в обжалвания ревизионен акт за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., като освен констатациите на органите по приходите в обжалвания ревизионен акт, вземе подадените от жалбоподателя годишни данъчни декларации, получените парични средства от Б. М. Ц., М. Н. Ц. и М. Б. Ц. – получени доходи от Великобритания в размер на 40 000 лева; 2. Вещото лице да провери документи по делото и извърши проверка в счетоводството на „Булнорд груп“ ЕООД с ЕИК 204873242 да отговори на въпроса какъв е размерът на предоставените парични средства на дружеството от едноличният собственик на капитала за отчетната 2020 г. и отчетната 2021 г.; 3. Вещото лице да провери документите по делото и да извърши проверка в счетоводството на „Макро фууд“ ЕООД да отговори на въпроса какъв е размера на предоставените парични средства на дружеството от едноличен собственик на капитала за отчетната 2020 г. и отчетната 2021 г.; 4. Вещото лице да изчисли дължимият данък за 2020 г. и 2021 г., респективно осигурителни вноски по фондове и съответстващите им лихви. Вещото лице е изготвило паричен поток за 2020 г. с включени дарения от М. Б. Ц. в размер на 216000 лв. от Договор за дарение от 03.01.2020 г. в размер на 81000 лв., Договор за дарение от 06.04.2020 г. в размер на 88000 лв. и Договор за дарение от 02.07.2020 г. в размер на 47000 лв. Включена е и сума за дарение в размер на 15000 лв. от Б. М. Ц. и М. Н. Ц. предоставена през месец декември 2020 г. (стр.533 от делото). Включена е и сумата от 40000 лв. като доход от родител работил във Великобритания до 02.03.2020 г.. При начално салдо от 114500 лв. налични парични средства, установява се превишение на приходите над разходите в размер на 290450.98 лв. за 2020г., което е крайно салдо на налични средства за 2020г. и съответно начално салдо за 2021г. В изготвения паричен поток за 2021 г. са включени дарения в размер на 28000 лв. от Б. М. Ц. и М. Н. Ц. предоставени през месец февруари 2021 г. за сума 15000 лв. и месец април 2021 г. в размер на 13000 лв. (стр.533 от делото). При начално салдо от 290450.98 лв. налични парични средства, установява се превишение на приходите над разходите в размер на 244 403, 36 лв. за 2021г., като ВЛ е отговорило и на останалите поставени въпроси към експертизата. С протоколно определение от 24.06.2024г., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на автентичността на положените подписи в 3 бр. разписки, в частта „предал сумата“ - разписка за получена сума в размер на 81 000, 00 лева по договор за дарение от 03.01.2020 г., разписка за получена сума в размер на 88 000, 00 лева по договор за дарение от 06.04.2020 г. и разписка за получена сума в размер на 47 000, 00 лева по договор за дарение от 02.07.2020 г., като е указал на страните, че тежестта на доказване е върху жалбоподателя, доколкото става въпрос за частни документи, представени от него и върху, които са положени и негови подписи и съдът е дал възможност на страните да правят доказателствени искания, с оглед откритото производство по оспорване на автентичността на положените подписи до датата на следващо съдебно заседание. По делото като свидетели са разпитани М. Б. Ц. – баща на жалбоподателя и М. Н. Ц. – баба на жалбоподателя. Свидетелят М. Ц. заявява, че е предоставял на сина си Боримир парични средства в периода 2020 г.-2021 г. - суми от 47 хиляди лева веднъж от 02.07.2020 г., 88 хиляди лева на 06.04.2020 г., още 81 хиляди лева на 03.01.2020 г. Заявява, че от 1995 г. се занимава с внос и търговия на месо, като е имал кратко прекъсване поради конюнктурни причини - репресии от страна на НАП, тъй като бил подложен на 6 ревизии една след друга и бил принуден да прекрати бизнеса и да акумулира средствата, които са му останали и да пренасочи бизнеса в чужбина за кратно време. През 2020 година се е върнал от Англия, в периода на Ковид и сина му стартира нов бизнес тук, за който били необходими средства, като свидетелят заявява, че му е предоставил тези средства, с които разполага и е успял да съхрани в този период под формата на валутни ценности, конвертируеми валути и т.н., като са били съставени документи - договори и разписки за получени суми. Заявява също, че въз основа на протоколи за разпределение на печалба от дружества в които е участвал до 2013г., а това че не е платен корпоративния данък, това не е негова отговорност, а отговорност на дружеството, както и че средствата от 2013 г. до 2020 г. са били съхранявани на място, което е преценил за сигурно, тъй като след всички съдебни производства, които са се водили срещу него, е нямал възможност да разполага с нормални банкови сметки, които да не бъдат запорирани в България и е бил принуден да ги държи тази пари под формата на валутни ценности. Свидетелката М. Ц. заявява, че работи след пенсия вече 17 години, като в момента работи като гл. счетоводител, а по принцип е счетоводител от 1964 г. и продължава да работи, като фирмата вече е в ликвидация, но работи. Заявява, че е имала е възможност със съпруга си, и на Боримир, който й е внук, са давали пари, като тези по големите суми, за които става въпрос посочва – м. декември 2020 г., м. февруари 2021 г. и м. април 2021 г., когато е започнал да строи магазина. Месец декември 2020 г. са му дали 15 хиляди лева, м. февруари 2021 г. са му дали пак така 15 хиляди лева, като това е като цяло число, но може да са били малко повече или малко по-малко и 13 хиляди лева през м. април 2021 г. Заявява, че не са подписвали документи, а парите били съхранявани в каса „Б.“, която има един ключ за отваряне отпред и вътре има един малък сейф, който е с отделен ключ. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол, доколкото постановеното при обжалването по административен ред решение на директора на ДОДОП е получено на 05.04.2024 г. /л.17/, а жалбата е подадена 19.04.2024 г., видно от вх. № на НАП /л.4/. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден изцяло с Решение №26/05.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Понятието "местно лице" е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България (т.1), или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2), или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т.4). Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.). По делото няма спор, че жалбоподателят е местно лице, по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, поради което доходите му с източник в България и извън нея попадат в обхвата на дискреция на българските данъчни органи. РА е издаден от компетентен орган, доколкото е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени като техни издатели, видно от приобщените по делото справки за валидизацията, приобщени на електронен носител. С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него. С РА е установена отговорност на жалбоподателя за задължения и за периода, за който е възложена ревизията. В обобщение, следва да се посочи, че обжалвания РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. На следващо място, от посочените в РА фактически и правни основания, се изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са формулирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. ЗВР и последващите ЗИЗВР са редовно връчени на ревизираното лице, по аргумент от чл. 113, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 3 и ал. 7 от ДОПК. Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. РД и РА са издадени в нормативно определените за това срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а съответно в чл. 35, т. 6 от закона е указано, че облагаем доход са и всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове налага извода, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. В съдебното производство по обжалване на РА се правят оплаквания, аналогични с тези при обжалването по административен ред. По така наведените твърдения съдът съобразява следното: Както е посочено по- горе, в производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог - в този смисъл е Решение № 6172 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13007/2010 г. В случая е доказано от органите по приходите, че е налице основание за облагане по аналог – Б. Ц. е внасял в търговски дружества значителни по размер парични суми, за които не е представил доказателства за произход. Приобщени са доказателства за внасянето на сумите, които не са били налични по негови банкови сметки преди внасянето им в дружествата. Внасянето на тези суми в дружествата манифестира наличие на реализирани доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед на горното РА е мотивиран. Съдът приема за доказана описаната в РА и цитирана по-горе фактическа обстановка, като отбелязва, че в хода, както на административното, така и в хода на съдебното производство Б. Ц. не я е опровергал. Ревизионният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК дава право на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК основа, при наличието на някое от лимитативно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В случая органите по приходите твърдят, че с оглед на значителните по размер суми, внесени от Б. Ц. в търговски дружества, на които е управител /предадени на физически лица суми са сравнително малки по обем – 600, 00 лева /л.43 гръб от делото/, малки по обем са и плащанията му по кредит – съответно 3590, 49 лева и 3020, 40 лева – л. 43 от делото/, е налице основанието по т.7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Същото основание е доказано, доколкото внесените от Б. Ц. суми в тези дружества явно не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Не е основателно твърдението на жалбоподателя, че само е цитиран текста на чл. 122, ал.1, т. 2 и т.7, както и че ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, както и че за вида и характера на фактически осъществяваната дейност Б. М. Ц. не е подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За приложението на тази хипотеза са изложени съответните мотиви, които настоящият съд приема за правилни. Твърдението, че не е следвало да подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, е неоснователно, доколкото внасяните от него суми не са били притежавани от него в предходен период /няма доказателства за това/, придобил ги е през ревизирания период и за тях дължи данък върху доходите като физическо лице. Никъде в РА, нито в РД или решението, не се сочат дължими суми за УПФ, ДОО и ЗО, нито че като физическо лице е задължен да води счетоводство съгласно разпоредбите на ЗСч, поради което твърденията в тази насока не са свързани с предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани. Съдът не е обвързан с посочените „Указания за ревизионния процес, когато производството се осъществява по реда на чл. 122 от ДОПК” с изх. № 24-00-1/08.09.2009 г. на НАП, поради което не е длъжен да проверява съответствието на РА със същите. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че е получил значителни по размер суми по дарение от неговите баба и дядо, и от баща му, и дадени от негов родител средства от работа в Англия, съдът намира, че в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04001521151946-073-001/18.02.2022 г., Б. Ц. е представил писмени обяснения, в които е посочил, че част от средствата за финансиране на дейността на „МАКРО ФУУД" ЕООД са временна финансова помощ от приятели и роднини, като за произхода им както и за тяхното предаване не разполага с документи, защото в случая става въпрос за взаимоотношения между близки хора и приятели. Сумите, които са му били предоставени са били давани на ръка и са връщани по съшия начин. Представена е и нотариално заверена декларация от Б. М. Ц. и М. Н. Ц., в която лицата декларират, че за периода 2016 - 2021 г. са предоставили безвъзмездна финансова помощ на внука им Б. Ц. в размер на 43 000.00 лв., като за произход са посочени лични спестявания от получени трудови възнаграждения и пенсии за периода 1990-2021 г. При извършена проверка на тези лица, същите са представили писмено обяснение от 16.11.2021 г., в които са посочили, че са предоставили в брой на внука си безвъзмездна финансова помощ в размер на 43 000.00 лв. по следния начин - месец декември 2020 г. сума от 15 000.00 лв., месец февруари 2021 г. сума от 15 000.00 лв. и месец април 2021 г. сума от 13 000 лв. Документи за това не можели да представят, тъй като такива не са били съставени, защото не били смятали за необходимо, тъй като са давали парите на собствения си внук. Посочили са още, че информация относно къде и как били съхранявани дългогодишните спестявания и наследствени семейни ценности не можели да предоставят от съображения за лична сигурност. Допълнително с писмо вх. № 1 07.02.2022 г. от М. Ц. са представени Договор за безвъзмездна финансова помощ от 01.12.2018 г. и Обяснителна записка. Извършена е проверка в Информационната система на НАП за декларираните от М. Ц. доходи, и за периода от 2009 г. до 2020 г. същата е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с декларирани доходи от трудови правоотношения /до 03.07.2018 г./ и доходи от друга стопанска дейност - извънтрудови правоотношения. В подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е деклариран доход от трудови правоотношения в размер на 6408.12 лв. за 2017 г. и в размер на 3086.32 лв. за 2018 г.; доходи от извънтрудови правоотношения - 542, 04 лв. за 2017 г., 2768.52 лв. за 2018 г., 8556.25 лв. за 2019 г. и в размер на 3607.50 лв. за 2020 г. За същия период е получавала и пенсия, в т.ч. за 2017 г. общо в размер на 6711.48 лв., за 2018 г. - 7050.29 лв., за 2019 г. - 7515.42 лв. и за 2020 г. в размер на 7982.40 лв. При проверка в Информационната система на НАП относно доходите на Б. Ц. е установено, че от 2009 г. е получавал единствено доходи от пенсия, съответно в размер на 4260.06 лв. за 2017 г., в размер на 4368.08 лв. за 2018 г., в размер на 4199, 10 лв. за 2019 г. и в размер на 4459.98 лв. за 2020 г. С оглед на така установените факти, правилно органите по приходите са приели, че тези лица представят взаимно изключващи се и противоречиви твърдения относно годините, в които са предоставили финансова помощ, размерът на същата, предоставена годишно, начинът на предоставяне /на траншове под 10 000.00 лв. в брой или месец декември 2020 г. сума от 15 000.00 лв., месец февруари 2021 г. сума от 15 000.00 лв. и месец април 2021 г. сума от 13 000 лв./, както и по отношение на съставянето или несъставянето на документи за предоставянето й. Освен че липсват доказателства, че съответната сума е съхранявана, по-същественото е, че получаваните от тях доходи от пенсии, трудови и извънтрудови правоотношения не са в такъв размер, че да позволят даване на заем в посочения размер. Освен това ако са притежавали средства в този размер, не е имало пречка да предоставят заеми директно на търговските дружества. Правилно е прието, че представените документи нямат материална доказателствена сила. По отношение на твърденията, че на жалбоподателя са му предоставени суми от баща му М. Ц., същите правилно са били приети за неоснователни, тъй като органите по приходите са установили, че М. Ц. не е подавал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за получени доходи за периода от 2012 г. до 2022 г. В търговските дружества, в които има участие, не е бил разпределян дивидент, с оглед на което, същият не може от тези източници да притежава сумите, за които се твърди, че е дал на сина си. Правилно е посоченото от директора на ДОДОП, че за наличието в М. Ц. на посочените парични средства липсват каквито и да било обективни данни и доказателства. По отношение на откритото, с протоколно определение от 24.06.2024г., производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на автентичността на положените подписи в 3 бр. разписки, в частта „предал сумата“ - разписка за получена сума в размер на 81 000, 00 лева по договор за дарение от 03.01.2020 г., разписка за получена сума в размер на 88 000, 00 лева по договор за дарение от 06.04.2020 г. и разписка за получена сума в размер на 47 000, 00 лева по договор за дарение от 02.07.2020 г., съдът е указал на страните, че тежестта на доказване е върху жалбоподателя, доколкото става въпрос за частни документи, представени от него и върху, които са положени и негови подписи. Съдът намира, че оспорването е успешно, доколкото от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да потвърдят автентичността на положените подписи за „предал сумата“ на оспорените 3 бр. разписки. Не беше поискано да бъде назначена графологична експертиза, която да докаже по безспорен начин автентичността на положените подписи, нито пък бяха ангажирани каквито и да било други доказателства, а съдът е указал че тежестта на доказване е на жалбоподателя. Единственото със свидетелските показания на М. Б. Ц. жалбоподателят се опитва да докаже автентичността на положените подписи за „предал сумата“ на оспорените 3 бр. разписки, но според съда свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани, доколкото М. Ц. е баща на оспорващия и е заинтересован да свидетелства в полза на своя син, поради което съдът не кредитира свидетелските му показания, като освен че е заинтересован да свидетелства в полза на сина си, не става ясно и как е получил средствата, по думите му от дружества в които е участвал до 2013г., нито пък е ясно как е успял да съхрани тези средства, като твърди че е под формата на валутни ценности, конвертируеми валути и т.н. Поради горното, съдът на основание чл. 194, ал.2 и ал.3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК изключва от доказателствата по делото 3 бр. разписки: разписка за получена сума в размер на 81 000, 00 лева по договор за дарение от 03.01.2020 г., разписка за получена сума в размер на 88 000, 00 лева по договор за дарение от 06.04.2020 г. и разписка за получена сума в размер на 47 000, 00 лева по договор за дарение от 02.07.2020 г., доколкото жалбоподателят не е доказал автентичността на подписа върху тях, в частта „предал сумата“. Съдът не кредитира свидетелските показания и на другия свидетел М. Н. Ц., която е баба на жалбоподателя, поради същите причини - и тя е заинтересована да свидетелства в полза на своя внук с оглед роднинската връзка между тях. Съдът, освен това е длъжен да съобрази особените правила за доказване в съдебното производство по ДОПК и разпоредбата на чл. 158, ал.1 от ДОПК, съгласно който свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, а именно, че писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: 1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; 2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; 3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства, поради което свидетелските показания на бащата и бабата на оспорващия не следва да се кредитират от съда. По отношение на твърдението за получени парични средства от негов родител от Англия съдът съобразява, че Б. Ц. е представил сертификати за получени доходи в размер на 6 800.00 паунда през 2018 г. и 2 808.00 паунда през 2019 г. Въпреки изричното искане на органите по приходите, не е представен точен превод на български език, извършен от заклет преводач, на тези документи, съгласно разпоредбата на чл. 55 от ДОПК. Същите, както и банкови документи, са приобщени на л.л.407-433 от делото, като с оглед липсата на представен превод не може да се установи дали родител на Б. Ц. е реализирал твърдените приходи. Липсват разписки или банкови документи, доказващи действителното получаване на тези средства, от които да е видно кога и какъв размер е получил Б. Ц. и в качеството си на какъв - по договор за управление, дивидент, дружествен дял или други. Не са представени и официални документи, удостоверяващи получени и декларирани доходи от Великобритания през 2018 г. и 2019 г. Освен това, по отношение на посочените доходи дори да не се съобразят и приспаднат данъците и издръжката на живот във Великобритания, твърдените доходи са значително по-малко от 40000, 00 лева, както се сочи от Б. Ц., при съобразяване с обменния курс паунд – лев. Била е извършена проверка в Търговския регистър на Великобритания, при която се установено, че компания BMFOOD LOGIC LTD с номер 10175526 е регистрирана на 11.05.2016 г. с управител Б. Ц. с внесен капитал в размер на 100 паунда. На 07.10.2019 г. е вписан нов управител на дружеството - М. Ц., и на 24.12.2020 г. - З. М., като дружеството е закрито на 07.09.2021 г. Следва да се посочи, че посочените суми са приети като доход на Б. Ц. в РД /л.41, гръб/, и заедно със средства от застраховка са посочени в т.11 от таблицата в РД на л.45 като доход. Вероятно основание за това приемане е документът от банка на л.586, в който се сочи, че средства в размер на 6487, 54 паунда са получени на 31.03.2020 г. Не са налице други представени доказателства за получаване на други доходи от работа във Великобритания от Б. Ц. или негов родител, в размер на 40000, 00 лева, и след като липсват доказателства за получаването на посочената сума, начинът на получаването й, декларирането и облагането й във Великобритания, доказателства за възможността да се спести, пренасянето й до България, правилно е прието, че доход в този размер от 40000, 00 лева не е доказан и не е доказано предоставянето му. Освен това съдът съобразява, че макар да не са преведени, на всички тези документи, както и на документите на л.л.585-588, е посочено /на латиница/ само името на Б. Ц., а не на негов родител, с оглед на което твърденията, че тези средства са представени от такъв родител, е недоказано и на това основание. Същите средства са взети предвид като доходи в РД и РА за 2020 г., и няма как да бъдат налични в началото на тази година, доколкото банковият документ на л.л.585-586, сочи дата 31.03.2020 г. и неприемането на този доход като наличен към 01.01.2020 г. обаче не се отразява неблагоприятно на Б. Ц. при определянето на разходите, напротив – същите доходи са приети като доказани, и намаляват превишението на разходите над приходите. Б. Ц. не е посочил налични парични средства в значителен размер към началото на ревизирания период, посочил е при извършената проверка налична сума към 01.01.2020 г. в размер на 2500 лева, която е приета от органите по приходите. Правилно последващите му твърдения, че към тази дата е притежавал сума в размер на 114 500, 00 лева не са приети, доколкото установените при предходни ревизии превишения на приходите над разходите са установени при предходните ревизии, като са установени превишения на разходите над приходите, т.е. не може да се приеме, че сумата по превишенията е налична към предходен период - същата вече е била изразходвана. Освен това, дори представените договори за дарения са с дати, последващи 01.01.2020 г., с оглед на което тези твърдения са неоснователни, дори с оглед на представените от Б. Ц. документи. Съдът не следва да обсъжда заключението на ВЛ по съдебно- икономическа експертиза, тъй като при изготвянето й ВЛ е съобразило и средствата получени от бащата, бабата и дядото на Б. Ц., а с оглед изложеното по- горе, съдът намира, че средства в посочените размери и на посочените дати не са предоставяни на жалбоподателя. Твърдението, че са допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, състоящи се в несъобразяване с принципите на истинност, обективност и служебно начало, залегнали в ДОПК, са неоснователни. Видно от събраните доказателства и решението на директора на ДОДОП, органите по приходите и директорът на ДОДОП са проявили процесуална активност, като са издирвали и приобщили доказателства, включително такива, които не са посочени от жалбоподателя. Поради това следва да се приеме, че дори да е имало непълноти в РА и РД, същите са отстранени с последвалото решение на директора на ДОДОП. Възможността за подаване на възражение срещу РД и обжалването на РА по административен ред са именно с цел да се изясни фактическата обстановка и да се издаде и ако е необходимо да се измени РА, така че да бъде законосъобразен. В случая това е направено. Ревизиращите са извършили редица процесуални действия, подробно описани по-горе, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неоснователно е и твърдението, че са обсъждани само доказателствата, които са в полза на органите по приходите, тъй като всички доказателства са подробно обсъдени, като директорът на ДОДОП е установил, че дължимите данъци неправилно са определени в по-нисък размер, но с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателя е потвърдил РА. Следователно органите по приходите са спазили принципите на законност, обективност и служебно начало. С оглед на изложеното, РА е постановен от компетентни органи, в предписаната от закона форма, при спазване на административно -производствени правила и в съответствие с материалния закон, и жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото и с оглед искане на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива са дължими и с оглед, че в РА в потвърдената му част са установени задължения в общ размер на 18 516, 87 лева, на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 161 от ДОПК следва да се присъди на НАП сумата 2066, 50 лева, която се претендира с оглед материалния интерес. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, осми състав