Решение № 3031 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 91/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано по жалба на Г. Д. М. от [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001 от 19.09.2022г. (РА), издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 602/08.12.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив. В жалбата се излага следното: Директорът на ОДОП отменил РА за сумата от 41094.63 лв., като неправилно го потвърдил за останалата част от 8143.88 лв., въпреки изначалната липса на предпоставки за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК – укрити приходи и при неправилно определяне на облагаемата основа. Обжалваният акт бил нищожен, незаконосъобразен, неверен и неправилен, постановен в противоречие с нормите на ДОПК, АПК, ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО, ЗЗО, ЗСч, ЗЗД и ТЗ и непостановен върху действителните факти от значение за процесния случай, съобразно с изискването на чл. 3, ал. 2 ДОПК. Приходните органи не изпълнили задължението си за служебна активност при изясняване на случая. Не установили действителните факти, а изготвили ревизионния доклад и РА едностранчиво, в ущърб на жалбоподателката. Ревизиращият екип не извършил необходимите проверки, анализ на доказателствата и констатации от фактическа страна, поради което не установил правилно фактическата обстановка. Не била направена обективна оценка и анализ на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, поради което неправилно бил приложен материалния закон. Неправомерно бил определен размерът на приходите, разходите и облагаемата основа. Не била установена нито приходната част, нито разходната част, поради което неправилно било прието, че първата не съответства на втората като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален закон. Необосновано и неправомерно бил формиран паричният поток на лицето, в резултат на което се достигнало до извод за налични годишни превишения на разходите над приходите. В РА били включени данни за разходи, които не представлявали облагаеми доходи, поради което неправилно били определени допълнителните задължения за данъци и лихви. Неправомерно бил определен размерът на облагаемата основа. Цялото ревизионно производство било опорочено. Погрешно органите по приходите приели, че за ревизирания период били налице данни за укрити приходи или доходи. Представените на оптичен носител в табличен вид данни от куриерската фирма не доказвали наличие на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, защото не представлявали електронен документ и не установявали верността на отразената в тях информация, независимо дали били подписани с електронен подпис или не. Погрешно било прието, че размерът на посочените в РД суми бил получен от ревизираното лице. Интерпретацията на приходните органи била неправилна, тъй като от анализа на таблиците, които нямали характер на счетоводни документи, а били обобщена информация, не можело да бъде направен извод за фактическото осъществяване на сделки, а от там и до правни изводи относно наличие на данъчни задължения. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК изисквал истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. При липса на писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не било доказано в случая. Липсвали мотиви, от които да станело ясно защо инспекторите приели, че били налице укрити приходи или доходи. Посоченото от тях не представлявало фактически и правни основания за издаване на РА по смисъла на чл.122, ал.1 ДОПК. В случая не били доказани конкретни облагаеми доставки, а от значение за установяването на получаваните приходи и извършването на облагаеми сделки били именно документите, изходящи от доставчика и получателя на стоката, каквито липсвали. Такива не можело да бъдат представената таблица от куриера. След като изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от ревизираното лице продажби на стоки по интернет и реализирани доходи не се потвърждавали от наличните по ревизията доказателства, не били налице основанията по чл.122, ал.1 ДОПК и не следвало да се прилага разпоредбата на чл.124, ал.2 ДОПК относно истинност на фактическите констатации в РА. След като констатациите в ревизионния акт не почивали на първични документи, не можело да се приеме за доказано обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. В РД и РА липсвали доказателства и не били установени контрагенти в твърдените покупко-продажби на стоки чрез интернет. На такива субекти не била извършени насрещна проверка, не било изследвано обстоятелството получили ли са реално стоките и заплатили ли са продажна цена по доставките. Липсвали фактури, приемно-предавателни протоколи, нареждания за експедиция, стокови разписки, експедиционни бележки и др. документи, удостоверяващи първоначално закупуване, последващо препродаване и получаване на стоки. Само ако действително жалбоподателката била получил тези стоки, било възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от продажбата им. На следващо място, органите по приходите погрешно приели, че определените на РЛ доходи от недекларирана дейност от продажби на стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД с процесния РА, в частта, в която същият бил отменен, били в полза на лицето и го облагали на друго основание. В разрез с разпоредбите на ДОПК, ЗДДФЛ, ЗС и духа на закона, на база едни и същи твърдения, една и съща фактическа обстановка, за един и същи ревизиран период на РЛ били издадени първи РА (отменен частично), втори РА (предмет на настоящата жалба) и трети РА (тепърва щял да бъде издаден при повторната ревизия), при които едни и същи данни се облагали веднъж по чл.17 от ЗДДФЛ и повторно по чл.26 от ЗДДФЛ. Неправилна била тезата на административния орган, че на лицето за един и същ период следвало да бъдат начислявани всички възможни видове задължения, вкл. и по ЗДДС – без значение дали приходната и разходната част от имуществото били вярно установени или не. Приемайки, че приходът по първата ревизия бил в полза на лицето, както подвеждащо твърдял органът в решението си, без значение дали отговаряло на обективната действителност, същият целенасочено се използвал по отношение на висящ спор на съдебна фаза, което било недопустимо и незаконосъобразно. По изложените съображения се претендира отмяна на РА № Р-16002620001655-091-001 от 19.09.2022г. в потвърдената с Решение №602/08.12.2022г. част и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката. В писмени бележки се преповтаря изложеното в жалбата. Акцентира се върху това, че въз основа на едни и същи доказателства за един и същи период жалбоподателката била обложена два пъти – по чл. 17 и по чл. 26 ЗДДФЛ. Поради това цялата събрана информация от извършени предходни ревизии, присъединена към настоящото ревизионно производство, вкл. събрани данни за неотчетени приходи в хода на повторна ревизия на лицето И. М. (обективирана в РА № Р-16001621004863-091-001/28.04.2022г.), била негодно доказателство, което не можело да послужи за повторно облагане за едни и същи твърдени приходи от една и съща дейност за един и същи период. При това положение обжалвания РА се явявал издаден при повторна ревизия след пълна отмяна на предходно издаден РА № Р-16002620007401-091-001/14.05.2021г. Ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неоснователност на жалбата (л.65, 102, 394, 872). Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на РА, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения за неоснователност на жалбата се излагат в писмена защита. Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Ревизионното производство е започнало въз основа Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002620001655-020-001/ 23.03.2020г. (л.67 от приложението към делото), с която И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложил извършване на ревизия на Г. Д. М., с регистрация като едноличен търговец, по отношение на следните видове задължения: годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.; ДОО - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Извършването на ревизията е възложено на Т. П. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. Д. С. – старши инспектор по приходите. Даден е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на заповедта. Последната е била връчена на жалбоподателката по електронен път, изтеглена от имейл [електронна поща] на 15.05.2020г. (л.69, 75 от приложение). Във връзка със започналата ревизия до Г. Д. М. е било изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-001/23.03.2020г. (л.71 от приложение), връчено по ел.път на 15.05.2020 г. (л.69, 75 от приложение). Изискани са множество документи и справки, както и декларация от физическото лице, относно размера на притежаваните (налични) парични средства към 01.01.2014г., 01.01.2015г., 01.01.2016г., 01.01.2017г., 01.01.2018г. и наличност в края на периода – 31.12.2018г. В отговор Г. Д. М. е представила пред органите по приходите (ОП) документи частично, както и писмени обяснения. Представени са копия на: нотариални актове, извлечение по банкови сметки с движения по тях, талони за регистрация на МПС, договор за финансов лизинг с „Порше лизинг БГ“ ЕООД, писмени обяснения и други. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002620001655-020-002/05.08.2020г. (л. 852 от приложение) срокът за извършване на ревизията е продължен до 17.09.2020г. Заповедта е била връчена на 05.08.2020г. (л.855 от приложение). На 08.09.2020г. до Г. Д. М. е било изпратено второ ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-002/08.09.2020г. (л.860 от приложение), връчено по ел.път на 26.09.2020 г. (л.866 от приложение). С това искане, най-общо казано, от лицето е изискано представяне на информация и документи за произход на средства. От съдържанието на доказателствения материал по делото се установява, че отговор на това искане не е получен. Със ЗИЗВР № № Р-16002620001655-020-003/10.09.2020г. (л. 867 от приложение) срокът за извършване на ревизията е продължен до 15.10.2020г. Заповедта е била връчена на 17.09.2020г. (л.870 от приложение). На 11.09.2020г. до Г. Д. М. е било изпратено трето ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-003/11.09.2020г. (л.877 от приложение), връчено по ел.път на 17.09.2020 г. (л.880 от приложение). В тази връзка М. представила декларация по чл.124, ал.3 ДОПК – л.885-892 от приложение. На 11.09.2020г., на основание чл.124, ал.1 ДОПК с Уведомление № Р-16002620001655-113-001/11.09.2020г. (л.893 от приложение), връчено на 17.09.2020г. (л.896 от приложение) Г. Д. М. е била уведомена, че са налице обстоятелства по реда на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014г. до 31.12.2018г., ДОО - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., ще бъдат определени поред на чл.122 – 124а ДОПК. С ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-004/08.10.2020г. (л.902 от приложение), връчено по ел.път на 08.10.2020г. (л.905 от приложение) от Г. Д. М. е било изискано предоставяне на още информация и доказателства. В тази връзка до ръководителя на ревизията е било адресирано писмо от Г. М. вх.№94-00-5694/15.10.2020г. (л.927 от приложение) с обяснения и приложения към него (л.906-926 от приложение). В срока по чл.117, ал.1 ДОПК (с оглед срока по ЗИЗВР № № Р-16002620001655-020-003/10.09.2020г.) със Заповед № Р-16002620001655-023-001/22.10.2020г. (л.943 от приложение) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия е било спряно до 30.11.2020г., поради постъпила молба на ревизираното лице в тази връзка с оглед невъзможност за представяне на всички изискани от него документи в срок. С молба РД 30-3011/30.11.2020г. (л.952 от приложение) Г. М. е представила част от изисканите ѝ документи и е поискала удължаване срока на спирането ревизията. Със Заповед № Р-16002620001655-143-001/01.12.2020г. (л.955 от приложение) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия е било възобновено поради отпадане на основанието за спиране. По искане на ръководителя на ревизията, със Заповед № Р-16002620001655-023-002/03.12.2020г. (л.960 от приложение) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизията отново е било спряно поради извършване на ревизия на съпруга на Г. М. – И. М., която щяла да има отношение към правилното определяне на задълженията по ЗДДФЛ на М.. Заповедта е била съобщена на ревизираното лице по ел.път на 04.12.2020г. (л.963 от приложение). С писмена молба (л.964 от приложени) Г. М. е помолила ръководителя на ревизията, ако се окаже недостиг на парични средства за единия от съпрузите да се вземе предвид наличността на паричните средства на другия, тъй като доходите им били от обща дейност и по време на ревизирания период винаги работили заедно и никога не делили парични средства. Със Заповед № Р-16002620001655-143-002/30.05.2022г. (л.968 от приложение) на И. К. К. – началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, производството по извършване на ревизия отново е било възобновено поради отпадане на основанието за спиране. Няма данни за лично връчване на заповедта, в тази насока само е налице съобщение за връчване по чл.32 ДОПК (л.970 от приложение). В хода на развилото се ревизионно производство от трети лица са били изисквани документи, сведения и писмени обяснения (с искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ)), находящи с приложенията към делото, както следва – л.165, 172, 180, 182, 189 и 345, 194, 198, 200, 208, 215, 220, 232, 240 (с отговор на л.244), л.247 (с отговор на л.251 - Извлечение от сметка в „ПроКредит Банк“ (България) ЕАД, 253-282), л.283 (с отговор л.287 - Извлечение от сметка в „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД – л.287-289), л.290, 292, 295, 297 (с отговор на л.301), л.304 (с отговор на л.308), л.310 (с отговор на л.314), л.318 (с отговор на л.390 - Извлечение от сметка в „УниКредит Булбанк“ АД – л.390-400), л.322 (с отговор на л.326-335 - Извлечение от сметки в „Централна кооперативна банка ЕАД – л.327-335), л.340 (с информация от „Юробанк България“ АД за движение по кредитна карта – л.343, л.344), л.515 (с отговор на л.517), л.518, 520, 522 (с отговор на л.526), л.527 (с отговор на л.531), л.532, 534 (с отговор на л.538), л.540 (с отговор на л.544), л.545, 551 (с отговор на л.555), л.556, 560 (с отговор на л.565), л.566 (с отговор на л.570), л.574, 576 (с отговор л.580), л.748, 753, 755 (с отговор на л.759), л.760 (с отговор на л.764), л.768, 774, 776, 778, 782 (с отговор на л.786), л.787, 789, (с отговор на л.793), л.794, 798 (с отговор на л.802), л.803, (с отговор на л.807), л.809 (с отговор на л.813), л.814 (с отговор на л.818), л.819, 821 (с отговор на л.825), л.826 (с отговор на л.830), л.831 (с отговор на л.835), л.836 (с отговор на л.840), л.841 (с отговор на л.845), л.896 (с отговор на л.850). В отговор на ИПДСПОТЛ (л.349, 354, 359 (без отговор) и 372) на ревизиращия екип от доставчици на комунални услуги е била предоставена информация, свързана с ревизираното лице – съответно л.353, 358, 376. Относно декларирани и отписани МПС и недвижими имоти, както и платени местни данъци и такси, информация е била получена от Община Хасково, Община Стамболово, С. О. – съответно л.368-371, 381-384, 388-389 от приложението. С ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-033/30.07.2020г (л.402 от приложение) от „Еконт Експрес“ АД са били изискани: сключени договори за куриерски и/или пощенски услуги с Г. М. (в качеството и на ЕТ); справка в електронен вид за събрани в полза на посочените лица суми от наложен платеж и пощенски парични преводи; документи за начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и пощенски парични преводи на посочените лица - в брой или по банкова сметка, и РКО, разписка или друг документ – в случай на заплащане на сумите в брой. В отговор, като приложение към писмо изх.№13805/12.10.2020г. (л.414 от приложението) до РЕ са били изпратени информация за всички получени наложени платежи на проверяваното лице за периода на проверката и снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – папка post_dc (електронни изявления) – съответно л.406-411, 418-446. С ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-034/30.07.2020г (л.447 от Приложение) от „Спиди“ ЕАД са били изискани информация и документи, идентични с изисканите с ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-033/30.07.2020г. от „Еконт Експрес“ АД. Във връзка с това искане до ТД на НАП – Пловдив е било изпратено писмо изх.№FD2314/03.08.2020г. (л.451 от приложение), към което са били приложени: справки в електронен вид с всички пратки с подател Г. М. за периода 2014-2018г.; справки в електронен вид с всички разходни ордери за посочения период, по които сумите се изплащали в брой; копия на разходни касови ордери (л.452-514). Идентични, като в горните два абзаца, са били и информацията и документите, изисквани ИПДСПОТЛ № Р-16002620001655-041-035/30.07.2020г – л.571 от приложение. В отговор, с писмо вх.№92-00-2393/24.08.2020г. (л.573) от „Тип топ куриер“ АД е посочено, че в информационната база данни на дружеството няма такива информация и документи. С Протокол № П-16002619093140-073-001/31.07.2020г. (л.581 от приложение) към ревизионното производство е бил присъединен Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020г., ведно с всички доказателства и документи, представени в хода на проверка, извършена в периода 27.05.2019г. – 25.02.2020г. В посочения Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020г. (л.583 от приложение) са описани обстоятелства от извършена на жалбоподателката проверката. Изисквани са били документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с № П-16002619093140-040-001/23.07.2019г. (л.620 от приложение), по повод на което на 20.08.2019г. Г. Д. М. подала до ТД на НАП – Пловдив Уведомление вх.№ВхР-3500, към което приложила документи и обяснения (л.623 и сл.). В хода на проверката са били издавани ИПДСПОТЛ № Р-16002619093140-041-003/10.12.2019г., ИПДСПОТЛ № Р-16002619093140-041-002/10.12.2019г – л.598 и 737, във връзка, с които е била представена информация (л.600-619, л.739-747 от приложение), в т.ч. обяснения – л.674 от приложение. В хода на съдебното производство по делото се представиха заверени копия на товарителници, оригинали на разходни касови ордери за изплатени наложени платежи на Г. М., заверени копия на неустановени оригинали на РКО и документи за изпращане и получаване на пратки – всичко от „Спиди“ ЕАД, л.105 – л.368, том 1 и 2; Заверени документи и електронни изявления, подписани от Г. М. – л.397 – 423, том 2 Дадените от жалбоподателката обяснения в хода на ревизията са част от доказателствения материал по делото – л.94, 927, налице са и обясненията на лицето, дадени в хода на извършената му проверка – л.623, 674. На 06.07.2022г., т.е. след изтичане на инструктивния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад №Р-16002620001655-092-001/ 06.07.2022г. В него са направени следните констатации: Г. М. е омъжена за И. Д. М., с регистрация по Булстат като Г. Д. М., физическо лице - субект на Булстат, с дата на започване на дейност „Писател“ 17.05.2019г., КИД-2008 - IV ниво - 9003, с творческа дейност в областта на литературата и изкуствата, собственик и управител на „М. Минералс“ ЕООД с дата на основаване 26.07.2016г. и седалище [населено място], свързано лице с И. Д. М.. Посочено е, че за 2016г. била подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 6300000065/30.03.2017г. за общо приходи – 1635, 00 лв., общо разходи – 4000.77 лв., счетоводен финансов резултат „загуба“ – 2364.87 лв. Описани са подадените от М. ГДД по чл.50 ЗДДФЛ (стр. 3-4), а именно: за 2014г., 2018г., 2019г., установените банкови сметки на името на М., притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. Налице е изложение, относно извършените от органите по приходите процесуални действия. Записано е, че с Протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020г. бил присъединен Протокол за установяване на факти и обстоятелства № П-16002619093140-073-001/25.02.2020г., свързани с ревизираното лице, като било установено, че от представените документи не се установявало по безспорен начин законов произход на парични средства за закупуването на апартамент №9 – 78.92 кв.м и парко място № 14 – 12.50 кв.м, находящи се в [населено място], [жк] на стойност 136872.90 лв., придобити с нотариален акт на 22.08.2018г., както и закупуването на нов лек автомобил „Фолксваген Голф“ за сумата от 43164 лв. на 30.04.2014г. от „Порше интер Ауто“ и „Порше лизинг“. Освен това се установило, че М. получила парични средства от наложен платеж, от извършвана търговия със стоки – минерали. В хода на извършената проверка (ПУФО), присъединена по надлежния ред към ревизионното производство, от „Еконт Експрес“ ООД били получени данни (в отговор на ИПДСПОТЛ №Р-16002620001655-041-033/30.07.2020г. и получен отговор с вх. № 92-00-2331/14.10.2020г.), че ревизираното лице било подател/получател на куриерски/пощенски услуги. Посочено е, че в отговор на уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК №Р-16002620001655-113- 001/11.09.2020г. и ИПДПОЗЛ № Р-16002620001655-040-003/11.09.2020г. М. не представила документи, а само частично попълнена декларация по чл.124, ал.3 ДОПК. Посочено е, че предвид установеното обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и чл.124а ДОПК, при определяне на основата за облагане с данъци е взето предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, а именно: за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. Г. М. осъществявала дейност като едноличен търговец – търговия с минерали; след справка в информационните регистри на НАП се установило, че задълженото лице имало собственост върху МПС, както и декларирани недвижими имоти. Последните са описани подробно (стр.7, 8), като са посочени и установените разходи и приходи (вкл. от продажби) на лицето за периода 2014г.-2018г. (стр.7-12) – чл.122, ал.2, т.2 ДОПК, в тази връзка и движенията по банковите му сметки в периоди, попадащи в обхвата на ревизията (стр.12-20) – чл.122, ал.2, т.3 ДОПК. На стр. 20-23 от РД при анализа на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 ДОПК, отново е обърнато внимание на това, че за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г. М. формирала приходи от търговия със стоки – минерали, която била осъществявана чрез куриерски пратки за ревизирания период в резултат на парични средства, получени с наложен платеж от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД. Установен в тази връзка е размерът на получените суми, а именно: по данни на „Спиди“ ЕАД – 3524 лв. за периода 01.01.2017г. и 19382 лв. за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. Посочени са по повод последното декларираните данни с декларация с вх. №6300000551/30.04.2015г. и декларация с вх. № 2600И0199352/20.09.2019г. (стр.21), както и извършените преводи в полза на „Хелитранс“ АД за покупка на недвижими имоти в [населено място], а така също е и описана установената собственост върху други недвижими имоти (стр.22), вкл. са изложени данни за извършени други плащания и прехвърляне на средства (стр.22 и 23). Установени са разходи за пътувания в чужбина (в обстоятелства по чл.122, ал.2, т.14 ДОПК, стр.24). Посочени за представените от М. документи: копия на нотариални актове, на банкови сметки и движение по тях, на талони за регистрация на МПС, на договор за финансов лизинг с „Порше лизинг БГ“ ЕООД, както и писмени обяснения, нотариално заверена декларация за разкриване на банкова тайна. Направено е описание на дадените от РЛ писмени обяснения (стр.26-28). Отново е посочено притежаваното от него движимо и недвижимо имущество и парични средства, и получаването в тази насока на отговори (стр.29-30). Изрично на стр.30 от РД е записано, че РЕ не кредитира становището на М. за парични средства в брой над 20000 евро. В писмените обяснения заявила наличието на доходи през 2013г., но не коментирала разходите, които били осъществени. Липсвали доказателства за произход и начин на съхраняване на паричните средства. Не кредитирал и становището, че изтеглените суми от банкови сметки се съхраняват у дома и че са налични парични средства. В хода на ревизията били изследвани всички банкови сметки на семейството и движението по тях и било установено, че средствата се прехвърляли по банков път за нов депозит или по сметка на съпруг (съпруга). Отбелязано е, че семейство М. до 31.12.2013г. представяло данни за доходи в незначителен размер, както и че разполагали с овърдрафт, което навеждало на мисълта, че не разполагали с достатъчно средства през 2013г. и нямало как да се формират свободни парични средства в брой за над 20000 евро. В изчисляването на паричния поток на ревизираното лице били взети предвид наличните парични средства по всички банкови сметки – началото и края на всяка една от ревизираните години, като за налични парични средства в брой към 01.01.2014г. били приети 5000 лв. В тази връзка за 2014г. били взети 10000 лв. от паричния поток на И. М. и прехвърлени в паричния поток на М.. За 2014г. били взети 42000 лв. от паричния поток на И. М. и прехвърлени в паричния поток на М.. Констатирано е (стр.37), че РЛ имало подадени декларации по ЗДДФЛ за 2014, 2018 и 2019г. Извършен е анализ на представената информация по искания, отправени към куриери, регистрирани на територията на страната, в резултат на който се установили получени суми, както следва: за 2017г. – 3524 лв., за 2018г. – 19382 лв. (стр.37). Във връзка с така установеното е изведен извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, тъй като за периода 01.2014 – 12.2018г. от Г. Д. М. били декларирани доходи и подаване декларации по чл.50 ЗДДФЛ, подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 ЗДДФЛ само за 2014г. и 2018г. и то в различен размер от действително установения. Цитирани са разпоредбите на чл.28, ал.1, чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, чл.1, ал.1 и чл.286, ал.2 от ТЗ и предвид съдържанието им е прието, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация като ЕТ по реда на ТЗ. На тази плоскост е посочено, че в хода на предходна проверка, приключила с протокол № П-16002619093140-073-001 от 25.02.2020г., част от преписката, по която била приобщена като доказателства в настоящото ревизионно производство с протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020г., било установено, че РЛ действало като търговец по смисъла на ТЗ, като реализирало доходи от продажба на стоки – минерали и книги. Установило се, че доставките на стоките до клиентите били извършвани чрез пощенски оператор „Еконт експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, а плащанията – с наложен платеж и получен паричен превод. Предвид тези обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, в раздел IV от РД – Закона за данъка върху доходите на физическите лица – РЕ пристъпил към определяне на основата за облагане с данъци, като взел предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, вследствие на което са формирани основи за облагане (ОО) по данъчни периоди 2017г. и 2018г. Направено е пояснение, че след анализ на получените доходи и източници на финансиране била направена съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи, на база на събраните доказателства, като в приходната част на паричния поток били включени всички получени доходи от лицето в брой и по банковите сметки, а в разходната – всички платени от лицето разходи, в брой или по банков път. Относно разходите били изследвани разходи за издръжка и живот, разходи за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, разходи за платени лизингови вноски, разходи за погасителни вноски по отпуснати кредити или за погасяване на заеми и лихви по тях, разходи за внесени суми по застраховки, разходи за обучение и лечение на лица (членове на домакинството в чужбина), разходи за пътувания в чужбина и др., последните са описани в РД. Записано е в РД, че от представените документи в хода на проверката (по Протокол № П-16002619093140-073-001/25.02.2020г., присъединен към РП с Протокол № Р-16002620001655-ППД-001/31.07.2020г.) не се установявал по безспорен начин законовият произход на парични средства за закупуването на апартамент № 9 - 78, 92 [жк], 50 кв. м., находящи се в [населено място], [жк] на стойност 136872.90 лв. през 2017г., както и закупуването на нов лек автомобил „Фолксфаген Голф“ за сумата от 43164 лв. на дата 30.04.2014г. от „Порше интер Ауто“ и „Порше лизинг“. В табличен вид е направена съпоставка на доходи и разходи на лицето за годините 2014-2018, като установеното превишение е както следва: за 2014г. – 34914.04 лв., за 2015г. – 24480.96 лв., за 2016г. – 52652.90 лв., за 2017г. – 63756.93 лв., за 2018г. – 56626.86 лв. Предвид установените суми е изчислен данък по чл.48 ЗДДФЛ съответно, както следва: за 2014г. – 3491.80 лв., за 2015г. – 2448.09 лв., за 2016г. – 5265.29 лв., за 2017г. – 6375.69 лв., за 2018г. – 5662.68 лв. Налице са в РД раздели V и VI, и констатации относно задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2017г. и 2018г. Въз основа на изложеното в РД е направено предложение за установяване на задължения за ЗОВ и данъци, съответно за 2017г./2018г. и 2014-2018г., като за 2016г. данъкът върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ е 5265.29 лв. със съответната му лихва за просрочие към датата на издаване на РД. РД е връчен по реда на чл.32 ДОПК, като съобщението е било поставено в сградата на ТД на НАП – Пловдив, офис Пловдив на 10.08.2022г. и свалено на 29.08.2022г. В срока по чл.117, ал.5 ДОПК е било подадено Възражение вх.№ 94-005549/08.09.2022г. (л.977 от приложение). В срока по чл.119, ал.2 ДОПК – на 19.09.2022г. от И. К. К. – възложил ревизията, и Т. П. К. – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002620001655-091-001/19.09.2022г. В същия в табличен вид са установени размери на задължения, сред които и 5265.29 лв. – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2016г. РА е бил връчен на жалбоподателката на 27.09.2022г. (л.7) На 11.10.2022г. РА е обжалван пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение №602/08.12.2022г. го е потвърдил в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 5 265.29 лв. и лихви 2 878.59 лв., и го е отменил в останалата част, като за отменената част е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт на Г. Д. М. с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. и за 2018г., за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДЦФЛ за 2017г. и за 2018г., по КСО и ЗЗО за 2017г. и за 2018г., съобразно изискванията на процесуалния и материалните закони и при съблюдаване на изложените в решението съображения. За да потвърди РА в оспорената част, решаващият орган е приел, че за 2016г. органите по приходите установили нарастване на паричните средства в банкови сметки от 13 759.50 лв. на 81 446.37 лв., което се дължало основно на внесени парични средства в брой по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД в евро и по спестовна сметка в „ЦКБ“ в британски лири. При административното обжалване се установило, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно изградили и обосновали своите констатации и правни изводи за 2016г. в РД, от които се изграждали мотивите в обжалвания акт. Действията на органите по приходите като подход в тази насока били правилни и обосновани. Безспорно било, че през 2016г. жалбоподателката внасяла парични средства в брой по банкови сметки, без да доказала произхода им. В хода на ревизията били изследвани възможните приходоизточници на ревизираното лице за получени доходи, с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи и внесените суми. При ревизията и с настоящата жалба не били представени доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покривали внесените от задълженото лице парични средства в банкови сметки, поради което в тази част изводите в РД и в РА били обосновани. Решението е връчено на жалбоподателката на 12.01.2023г., а жалбата срещу него е подадена до съда на 26.01.2023г. Пo делото, по искане на жалбоподателката, се назначи съдебно-счетоводна експертиза. Заключението по същата съдът счита за обективно и безпристрастно изготвено, но не го кредитира поради факта, че то е за периоди на изследване 2017, 2018 и 2019г., които са неотносими към настоящия спор с оглед факта, че РА се оспорва в потвърдената му част, която касае данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 5 265.29 лв. и лихви 2 878.59 лв. за 2016г. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното: Жалбата до съда е подадена на 26.01.2023г., а потвърждаващото РА решение е било връчено на страната на 12.01.2023г. Следователно е спазен законовоустановенияt (в чл.156, ал.1 ДОПК) 14-дневен срок за обжалване на акта. Видно от решението, негов адресат е жалбоподателката Г. Д. М., поради което същата е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна, респ. на потвърдената с него част от РА. С оглед на изложеното жалбата е редовна. По същество същата е неоснователна поради следното: Ревизионният доклад е съставен от компетентни органи, но след срока по чл.117, ал.1 от ДОПК – на 06.07.2022г. Това нарушение обаче съдът не възприема за съществено, доколкото срокът по визираната норма е инструктивен (в този смисъл Решение № 3986 от 12.04.2023г. на ВАС по адм. д. № 4367/2022г., Решение № 3084 от 23.03.2023г. на ВАС по адм. д. № 7085/2022г., Решение № 9636 от 27.09.2021г. на ВАС по адм. д. № 2684/2021г. и др.). Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). РД и РА са издадени в писмена форма и са с необходимото по закон съдържание, а решението на директора на ОДОП е подробно, ясно и обосновано. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е и особеният ред на чл.122 и сл. от ДОПК, при който е протекло ревизионното производство. С разпоредбите на чл.122 – 124а от ДОПК са регламентирани основанията и правилата за извършване на ревизии при особени случаи, които са приложими за установяване на основата за облагане с преки и косвени данъци. В процесния случай на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на задълженото лице Г. Д. М. е било изпратено Уведомление № Р-16002620001655-113-001/11.09.2020г., с което същата е уведомена, че при извършването на ревизията, от представените от нея документи не се установяват факти и обстоятелства относно законовия произход на парични средства за закупуване на апартамент № 9 и парко-място № 14 в [населено място] – на стойност 136 872.90 лв., и покупка на лек автомобил – за сумата от 43164 лв., и че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, поради което основата за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и ЗОВ за 2017г. и 2018г., ще бъдат определени поред на чл.122 – 124а ДОПК От доказателствата по делото се установява, че ревизиращият екип е извършил дължимия анализ на източниците на доходи на жалбоподателката, конкретно за 2016г., направил е съпоставяне на придобитото от същата за периода движимо и недвижимо имущество със сумата на декларираните и получените приходи, доходи и всички други източници на финансиране през посочената година. Изследвани са паричните потоци на лицето. Неоснователни са възраженията в насока недоказаност на основанията за прилагане на чл.122, ал.1 ДОПК по отношение на ревизираното лице. Тези възражения се основават изцяло на доводи, относно изпращани от жалбоподателката пратки по куриерски оператори и получаване на суми за такива пратки и не касаят наличието на данни за укрити приходи или доходи. Това е несъмнено ясно с оглед наличните по делото доказателства за използвани от жалбоподателка куриерски услуги, които се отнасят за 2017г., 2018г. и 2019г., но не и за 2016г., за която се отнася процесното задължение по потвърдената от директора на ОДОП – Пловдив част от РА. В този смисъл коментираните възражения на жалбоподателката са ирелевантни за същността на спора. Това е така и предвид факта, че доказателствата по делото (вкл. извл. от банкови сметки) не съдържат данни през 2016г. М. да е получавала суми от лица, на които е изпращала стоки чрез куриери. От доказателствата по ревизионната преписка е видно, че при извършване на ревизията органът е събрал и обсъдил всички относими доказателства и обстоятелства, що се отнася до приходи/доходи и разходи на лицето за 2016г. и не се установяват обстоятелства или писмени доказателства от значение за установяване на правнозначими факти, които да не са били предмет на преценка от ревизиращите органи. Предвидената в чл.122, ал.1, т.2 ДОПК хипотеза визира случаите, в които задълженото лице е подало декларация за определяне на съответния данък, но органите по приходите са установили данни за укрити приходи или доходи, като, за да се приложи това основание за облагане, по аналог е достатъчно да се установят конкретни сведения за укрити приходи/доходи, като не е необходимо още в този момент да бъде определен общият им размер, тъй като това е задача на самата ревизия. В случая данните от подадените от оспорващата декларации, както в лично качество, така и като управител и едноличен собственик на капитала на „М. минералс“ ЕООД, са обосновали прилагане на посочената разпоредба, тъй като водят до извод за несъответствие на имущественото състояние. И още, в хода на ревизията, а и преди това чрез проверки, резултатите от които са присъединени към ревизионното производство по надлежния ред, са предприети множество процесуалния действия за изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице. Присъединени са документи, приети са писмени обяснения, получени са данни и сведения както от ревизираното лице, така и от трети лица, изследвани са имущественото и финансово състояние на М. и е установено, че тя е разполагала с имущество и средства, които са несъпоставими с размера на доходите ѝ. Коментираното несъответствие е налице и безспорно се установява от доказателствата и данните по делото. Видно от движенията по представените по делото извлечения от банкови сметки (л.258-262, 328, 329, 643, 644) през 2016г. жалбоподателката е правила множество парични вноски на каса в брой. Има и данни за приходи от извършени покупко-продажби на чуждестранна валута, извършвани по банков път между банкови сметки на М.. Тези обстоятелства са били подробно изследвани, като е изготвен паричен поток, видно от който е налице недостиг от парични средства, установени са суми с недоказан произход и е определена нова данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ, като на ревизираното лице са вменени публични задължения за 2016г. Както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство не се представят доказателства за реално получени и обложени доходи, които да покриват внесените от лицето парични средства. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.3 от ДОПК, след връчване на уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на финансиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Законът презюмира наличие на подлежаща на облагане с данъци печалба или доход при наличие на обстоятелствата по чл.123, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, а именно: т.1 – стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; т.2 – направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В тези хипотези са приема, че са доказани и основанията за извършване на облагането по особения ред по чл.122, ал.1, т.2 и/или т.7 от ДОПК. От всички доказателства по делото, които съдът подробно изследва и анализира, се извежда категоричен извод, че в случая са били налице основания, посочени в чл.122, ал.1 от ДОПК като процесуална предпоставка за протичането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при извършваните по този особен ред резвизии, разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК въвежда презумпция за вярност до доказване на противното на фактическите констатации в ревизионния акт, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните в хода на ревизията доказателства. В процесния случай от страна на жалбоподателката тази презумпция не е оборена. Не се представят доказателства, опровергаващи констатациите на ревизиращия екип, нито се прояви в хода на делото процесуална активност, за да се докаже, че приходите и доходите от 2016г. вече са били облагани с данък по чл. 17 ЗДДФЛ, респ. че неправилно е установен размерът на сумата, представляваща разлика между приходи/доходи и разходи. Ето защо в крайна сметка правилно ревизиращият орган е определил данъчните задължения на жалбоподателката за 2016г. Констатациите на ОП относно установените публични задължения съдът намира за правилни. Същите са подкрепени с годни доказателства, събрани по съответния процесуален ред. В тази връзка и с оглед факта, че от жалбоподателката не се оспорва фактически установеното в ревизионното производство, касателно придобитото от нея в ревизирания период движимо и недвижимо имущество, нито направените от същата разходи и получените приходи/доходи, съдът приема, че в съответствие със събраните в ревизионното производство доказателства годишната данъчна основа за облагането по ЗДДФЛ на М. за 2016г. правилно е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е доказано по делото. В хода на ревизията са събрани доказателства и е установено несъответствие между получени от ревизираното лице доходи и имущественото му състояние и извършените разходи за 2016г, като оспорващата не е посочила други източници на доходи, поради което правилно е прието, че същата е получила доходи, които не са декларирани по реда на ЗДДФЛ и не е платен дължимият данък. Установено е, че за 2016г. паричните средства по банковите сметки на ревизираното лице са се увеличили от 13759.50 лв. на 81446.37 лв., като това увеличение се дължи на средства без доказан произход и същите не са били обект на данъчно облагане. В заключение, съобразно събраните доказателства по случая и в съответствие с изискванията на ДОПК, органите по приходите правилно и законосъобразно са извели съответните изводи и са обосновали констатациите си. С РА правилно е изчислена данъчната основа, съответно размера на дължимия данък, като доказателства, опровергаващи този извод, не бяха ангажирани от жалбоподателката в настоящото производство. Ето защо съдът намира, че обжалваната част на ревизионния акт е законосъобразна, респ. не страда от визираните в жалбата пороци, поради което оспорването ѝ следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Такова се следва в размер на 1114.39 лв. и се дължи от жалбоподателката на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът