Решение № 7642 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3485/2026 г.

Образувано е по касационната жалба на „Совата“ ЕАД с ЕИК 814166634, гр. Севлиево, ул.“Зелениковец“ № 9 срещу Решение № 1623 от 04.12.2025 г. на Административен съд – Габрово по административно дело № 235/2025 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на „Совата“ ЕАД с ЕИК 814166634, гр. Севлиево, ул.“Зелениковец“ № 9 (Дружеството) срещу Уведомително писмо изх. № 02-070-2600/773 от 01.06.2025 г. (УП) на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която на Дружеството е отказано подпомагане по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023 в размер на 84 254,26 лева и осъжда страната за разноски.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че първоинстанционният съд не е установил в пълнота фактите по делото, а именно че Дружеството е заявило за участие в Еко-НИП различни земеделски блокове, на които ще прилага съответно практика 1 и практика 2, като условията за прилагане на двете са различни и само за блоковете заявени за практика 1 е недопустимо използването на препарати за растителна защита (ПРЗ) от първа професионална категория, докато в практика 2 условието е да се използват феромонови уловки. Обосновава, че по делото са събрани доказателства, че по земеделските блокове заявени за прилагане на практика 1 не са използвани забранени препарати, а в тези заявени за прилагане на практика 2 са използвани феромонови уловки, поради което счита че земеделският производител е изпълнил всички условия, за да получи заявеното подпомагане. Непълен и неточен е изводът на съда, че отбелязваното в дневника за използвани ПРЗ, че върху конкретни земеделски блокове е прилаган ПРЗ – Аденго от първа професионална категория, доказва нарушаване изискването за подпомагане, тъй като съдът не е сравнил данните на блоковете със заявените за подпомагане по схемата, поради което е пропуснал да установи, че препаратът е приложен върху площи, които са заявени по практика 2, където няма ограничение за ползване на препарати от първа професионална категория, а само за тотални хербециди или върху такива които не са заявени въобще по тази схема.

Счита за неправилен изводът на съда, че при издаването на административния акт неследва да се извършва проверка на дневниците за растителнозащитни мероприятия. Обосновава, че именно от него може да се установи, върху кои земеделски блокове е прилаган конкретен ПРЗ, а това е особено важни при заявени различни практики по Еко-НИП за различни парцели, доколкото изискванията да двете практики са различни и алтернативни.

Счита за неправилен и изводът, че този вид подпомагане не може да бъде изплащан на хектар, заявена за подпомагане площ, а само за прилагане на екологично насочените практики върху цялото заявено за подпомагане стопанство като сочи, че смисълът и целта на закона не са такива.

Предвид липсата на единна практика на съда по въпроса дали подпомагането се дължи за цялото заявено за подпомагане стопанство или само върху площите, за които се установи спазване на изискванията, касаторът в допълнителна молба прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) относно смисъла и съвместимостта на чл. 31, т.7 от Регламент (ЕС) № 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент №2021/2115) и приложената национална правна уредба и практиката на административния орган. В искането се поставят три конкретни въпроса, молбата е приложена на л. 49-51 от делото.

Обосновавана подробно, че поради непълното установяване на фактите, съдът е приложил и неправилно материалния закон, като дори не е установил правилно приложимия по време закон, доколкото земеделският производител е бил обвързан с изискванията на закона към момента на подаване на заявлението и изпълнението на практиките, а не с тези от последващи изменения на закона.

Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени УП като незаконосъобразно, както и присъди разноски, включително за възнаграждение за адвокат за две инстанции.

Ответникът – Изпълнителният директор на ДФЗ в писмен отговор чрез юрисконсулт Ц. Цонева ангажира становище за неоснователност на касационната жалбата.

Иска съдебното решение да бъде оставено в сила и в полза на страната да бъдат присъдени направените в производството разноски. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.07.2023 г. „Совата“ ЕАД, регистриран земеделски производител подава заявление за подпомагане по Еко-НИП, интервенция включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 -2027 г. (Стратегическия план), кандидатства с 824,89 ха земя за подпомагане в размер на 84254,26 лева.

Кандидатът е депозирал декларация по реда на чл. 46, ал.1 Наредба № 3/2023 г., ведно с опис по образец на разходнооправдателните документи за закупени ПРЗ, в които е посочена фактура от 07.12.2022г., за закупени множество ПРЗ, между които и „Аденго СК 465“ и 13 бр. феромонови уловки. Декларирано е, че ПРЗ не са използвани на заявени за подпомагане площи по Еко-НИП за практика 1 съгласно чл. 41,ал.2, т.1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенции под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверки, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба №3/2023 г.).

На 09.04.2024 г. от името на административния орган е изискана от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) информация за ПРЗ във връзка с прилагането на Еко-НИП.

На 25.04.2024 г. БАБХ предоставя исканата информация, според която препаратът „Аденго 465 СК“ има първа професионална категория за употреба към месец юли 2023 г.

На 01.06.2025 г. Изпълнителният директор на ДФЗ постановява оспореното частично Уведомително писмо, с което отказва напълно подпомагане по Еко-НИП на основание чл.88, т. 7 от Наредбата № 3/2023 г. поради използван в нарушение на изискването по чл. 41, т.1 от Наредба №3/2023 г. ПРЗ от първа професионална категория за употреба - „Аденго 465 СК“.

По делото като доказателства са приети копия от дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и сертификати за произход на феромонови уловки.

По делото е представено решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ за избиране на И. И. за изпълнителен директор, съгласно Протокол № 228/07.05.2024 г, с което се доказва компетентността на издателя на оспорения акт.

При така приетите факти, Административен съд – Габрово прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Приема за доказано, че земеделският производител е използвал ПРЗ „Аденго 465 СК“, който е от първа професионална категория за употреба върху площи, заявени за подпомагане на практика 1, а по-късната промяна на професионалната категория е ирелевантна за спора, както и че е без значение какви феромонови уловки са ползвани при показано прилагане на препарата в рамките на заявените за подпомагане площи. Обосновава, че доколкото подпомагането е свързано с прилагане на доброволни надграждащи практики при доказано нарушение в прилагането им се отказа плащане за всички заявени площи и е недопустим частичен отказ. Въз основа на тези изводи съдът прави заключение, че е налице основанието за отказ по чл. 41, ал. 2 във вр. чл. 87, т. 3 от Наредба № 3/2023 г., поради което материалният закон е приложен правилно. Изтъква, че правото възниква за тези земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по чл. 41, ал.1, т.1 и/или т.2 и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, а второто кумулативно условие по чл. 41, ал.2, т.2 от Наредба № 3/2023 г. се проверява само ако е изпълнено първото, представляващо спазване на забраната за ПРЗ от първа категория, тотални хербиците, включително съдържащи глифозат, което е относимо и за двете практики.

Съдът установява, че не са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила при постановяването на оспореното УП.

По изложените съображения съдът заключава, че административният орган е установил правилно правнорелеватните факти и при правилно приложение на материалния закон обосновано е отказал подпомагане на кандидата по Еко-НИП интервенцията.

Така мотивиран първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Дружеството срещу УП изх. № 02-070-2600/773 от 01.06.2025 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и осъжда същото за разноски в полза на ДФЗ.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Основателен е доводът на касатора, че първоинстанционният съд не е установил пълно и точно всички факти по случая и не е издирил и приложил правилно материалния закон.

Настоящият касатор е кандидатствал за финансово подпомагане по схема Еко-НИП за кампания 2023, поради което е бил обвързан да изпълни конкретни екологично насочени земеделски практики, посочени в чл. 41, ал.1, т. 1-3 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г. (ДВ. 56/30.06.2023 г.). Съгласно посочената разпоредба: „Допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и

2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или

3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ“.

Доколкото съдът прави изричен извод, че правото на подпомагане „възниква за тези земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по чл. 41, ал.1, т.1 и/или т.2 и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене“, то може да се заключи, че съдът е приложил разпоредбата в последната й редакцията от ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г., където земеделските практики са определени само в две точки. Неправилното определяне на приложимия закон е довело до неточен и неправилен извод, както относно вида на самите земеделски практики, така и относно правнорелеватните факти, които е следвало да се установят, за да се прецени дали законът е приложен правилно.

При анализ на разпоредбата на чл. 41, ал.1, т. 1-3 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г. и при съобразяване на указанието, дадено в Стратегическия план в частта му относно интервенцията Еко-НИП, се налага извод, че за да получи подпомагане земеделският стопанин, който прилага земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда включени в интервенция Еко-НИП следва да изпълни задължително условието да не прилага ПРЗ, които са тотални хербициди, включително такива сдържащи глифозат и поне още една от посочените – да прилага ПРЗ, които не попадат в първа професионална категория за употреба или да прилага феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка при отглеждане на полски/зърнено житни, маслодайни, технически и др. култури и при зеленчуци и плодове. Следователно законът определя две самостоятелни практики – първа, която включва условието по чл. 41, ал.1, т. 1 и 2 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г.,т.е. отрицателно условие – върху площите не се прилагат ПРЗ, които са тотални хербициди, включително такива сдържащи глифозат и положително условие – прилагат се ПРЗ, които не попадат в първа професионална категория за употреба; втората практика, включва условието по чл. 41, ал.1, т. 1 и 3 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г., т.е. отрицателно условие – върху площите не се прилагат ПРЗ, които са тотални хербициди, включително такива сдържащи глифозат и положително условие – прилагат се феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. Няма нормативно изискване при прилагане на втората практика чл. 41, ал.1, т. 1 и 3 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г. върху площите да се прилагат ПРЗ, които не попадат в първа професионална категория за употреба, това условие е относимо само към практика 1 при кампания 2023 г.

Следователно неправилен е изводът на съда, че условието да се прилагат ПРЗ, които не попадат в първа професионална категория за употреба е общо изискване и към двете практики и при доказано ползване върху заявена площ по втората практика е ирелевантно дали са ползвани феромонови уловки.

Този правен извод е попречил на съда да определи правилно обхвата на относимите към съответната заявена практика доказателства и да установи точно и пълно фактите за всяка от тях.

Видно от заявлението на Дружеството за подпомагане и приложената към него таблица за идентификация на парцалите, заявени за подпомагане по Еко-НИП 2023 г. (л. 77 - 81 от първоинстанционното дело) земеделският стопанин е заявил различни парцели за подпомагане по практика 1 (чл. 41, ал.1, т. 1 и 2 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г.) и по практика 2 (чл. 41, ал.1, т. 1 и 3 от Наредба №3/2023 в редакцията й към 30.06.2023 г.) и твърди, че не е прилагал ПРЗ от първа категория, тотални хербиците, включително съдържащи глифозат върху парцели, които са заявени за подпомагане по практика 1, а посоченият за използван такъв от административния орган е използван върху някои от блоковете, заявени за подпомагане по практика 2, където са допустим при използването на феромонови уловки, което е сторено.

Нито съда, нито административния орган са установили фактът, че за различни части от земеделското стопанство, стопанинът е заявил прилагането на различни практики, поради което още в УП е следвало да бъде направено тава разграничение и да се изложат мотиви спазени ли са съответните екологично насочени земеделски практики като се има предвид, че същите са в условия на алтернативност, поради което нарушение при една от тях не оказва влияние върху другата, освен ако са заявени за едновременно прилагане върху едни и същи парцели, какъвто не е настоящият случай.

Неправилен и несъответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Условията и редът за прилагане на интервенцията по формата на еко схеми са уредени в глава първа, раздел IV, чл. 37 - 47 от Наредба № 3/2023 г.

Относно Еко-НИП в чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. определя допустимите за подпомагане площи, върху които се прилагат поне една от конкретно посочените (в т. 1, 2 и 3 от разпоредбата) екологично насочени земеделски практики.

Чл. 41, ал.2 от Наредба № 3/2023 г. определя като правоимащи лица - земеделските стопани, които прилагат земеделските практики по алинея първа и отразяват всички операции по прилагането на ПРЗ през съответната година в дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологичното насочените земеделски практики е регламентиран в чл.41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. според който „земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи“. Стратегическият план също опредвеля, че прилагането на практиките се доказва чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Следователно административният орган е длъжен да изясни всички правнорелевантни факти и да събера необходимите доказателства в рамките на административното производството по издаването на акта за оторизация на плащанията. Разпоредбата на чл. 41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. изисква проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Тази проверка е задължителна още повече при липсата на безпротиворечиви доказателства, че ПРЗ е използван върху заявени за подпомагане площи по практика 1, към която това условие е относимо. По делото няма данни да е извършена проверка от административния орган на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, каквото е изискването на чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2023 г. Твърдението на ответника по касация, че такава не е задължително да се прави и относно доказателствената стойност на дневниците, не кореспондира с посочените нормативни правила за доказване на прилагането на екологично насочените земеделски практики. Употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинената на строги нормативни изисквания (на ниво ЕС и национални) и механизми за контрол от различни държавни органи, което позволява Разплащателната агенция на ДФЗ да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделския производител посредством дневниците за растителнозащитни мероприятия и всякакви други способи. Дали ще бъдат ценен и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед всички други факти и обстоятелства, установени във всеки конкретен случай, е изцяло в полето на преценка, което дължи административния орган, за което последният следва да изложи обосновани мотиви, каквито в случая липсват.

Следва да се съобрази също, че съгласно чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. „кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби), като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки“. Следователно разпоредбата изисква представянето на декларация за установяването на положителния факт, че земеделският производител прилага условията за подпомагане по чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2023 г., докато текстът на образеца на декларацията, предоставян за попълване на земеделските стопани „декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за практика 1 (пестициди т.1 и т.2), съгласно чл. 41, ал.2, т.1 от Наредба № 3/2023 г.“ изисква декларирането на отрицателен факт, а това е противоречие с нормативното изискване. Отделно от това следва се отбележи, че липсата на ясно указание, как административният орган ще разбира кратния отговор „да“/„не“, предвид че българският език позволява двойно отрицание, поради което при посочен отговор „не“ отбелязването може да се разбира и в смисъл „не съм използвал“, допълнително затруднява изпълнението на нормативното изискване за деклариране на положителния факт на прилагането на съответните земеделски практики. Структурата на твърдението в декларацията предвид особеностите на българския език допуска повече от едно логическо тълкуване, поради което декларацията не може да изпълни доказателствената си функция без ясно указание, какво ще разбира органът при съответното отбелязване. Очевидна е целта на административния органа при утвърждаване на образеца на декларацията, да се ползва от материалната доказателствена сила на декларацията като частен диспозитивен документ, съдържащ волеизявление за неизгодни за издателя факти, но в случая тя не е постигната поради двусмислието в посоченото изречение и липсата на указание, как ще се тълкува отговора.

При липсата на проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и двусмислието в декларацията по чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. не е доказано по несъмнен начин фактическото основание за оспорения отказ, че кандидатът за подпомагане по Еко-НИП при отглеждане на културите е прилагал забранен ПРЗ, който е от първа професионална катагория върху заявената за подпомагане площ по тази еко схема – практика 1, а относно изпълнението на изискванията по практика 2, административният орган въобще не е изложил мотиви, защо отказва, а съдът не е установил тази липса.

Вписването на конкретния ПРЗ в разходнооправдателните документи не доказва прилагането му върху площи заявени за подпомагане по Еко-НИП най-малкото, защото по тази схема може да бъде заявено за подпомагане само част от стопанството, какъвто е настоящият случай, а би представляващо неоправдана административна тежест да се изисква от земеделския стопанин да закупува ПРЗ, които ползва в цялото си стопанство с различни разходнооправдателни документи според вида на схемата, по която иска подпомагане. Именно поради това разходнооправдателните документи са посочени на второ място в реда за доказване на прилагането на екологично насочени земеделски практики, подкрепящи проверката на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Водещо е да се установи по безспорен начин не какви ПРЗ е закупил земеделския производител, а какви ПРЗ е ползвал/приложил върху заявените за подпомагане площи по Еко-НИП, което е още по-значимо при заявени за подпомагане две различни практики върху различни имоти.

Налага се извод, че в случая не е доказано материалноправното основание за отказ за подпомагане по Еко-НИП, посочено в чл. 88, ал.7 от Наредба № 3/2023 г., поради което оспореният акт неправилно е преценен от първоинстанционния съд за законосъобразен и съответно жалбата срещу него неоснователно е отхвърлена.

Обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, както и административният акт като незаконосъобразен – постановен при непълно установени факти, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Доколкото в оспореното УП, административният орган не изложил фактически основания за изпълнението на изискванията на всяка една от екологично насочените земеделски практики и фактът, че земеделският производител е заявил отделни части от стопанството си за прилагане на всяка практика, то административната преписка следва да му бъде изпратена за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на „Совата“ ЕАД за кампания 2023г. по интервенция Еко-НИП при съобразяване на мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

По искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Същото е неоснователно. За да бъде основателно едно такова искане е необходимо съдът да има основателно съмнение относно валидността или тълкуването на съдържането на съответната правна разпоредба от Правото на Европейския съюз в случая - чл. 31, т.7 от Регламент № 2021/2115, да е налице пряка връзка между това съмнение и решаването на правен въпрос по конкретното дело, т.е. чрез решението на СЕС националният съд да получи необходим за крайното му извод по спора отговор, без които иначе би могъл да реши делото по същество. В случая нито едно от тези условия не е изпълнено. Разпоредбата на чл.31 от Регламент 2021/2115 в цялост и конкретно т. 7 от същата определят рамкови изисквания за еко схемите и условията за подпомагане, но не урежда начина на определяне на площите за подпомагане. Освен това разпоредбата следва да се тълкува не самостоятелно, а във взаимната й връзка с останалите разпоредби и съображенията за приемане на самия съюзен нормативен акт. При запознаване с всичките и най-вече на съображение 62 се налага извод, че еко схемите са инструмент за насърчаване на доброволни, устойчиви практики, благоприятни за климата, които се развиват на ниво стопанство (цялата заявена площ). Целта е държавите членски са осигурят, стимулират цялостно прилагане на конкретните, избрани от тях практик, ако е доказано прилагането им на ниво стопанство (цялата заявена площ), тъй като иначе е компрометиран целения резултат за подобряване на климата. Освен това е видно от съдържанието на целия съюзен нормативен акт, че същият предоставя широка свобода на държавите членки да определят условията за допустимост и начина на администриране на интервенциите в националните си Стратегически планове, а водещо е не подпомагането на площ, а изискването за спазване на екологичните критерии.

Налага се извод, че чл. 31, т.7 от Регламент № 2021/2115 не поражда нито съмнения относно валидността му, ни тълкувателни съмнения, които да препятстват настоящият съд да реши повдигнати пред него спор, поради което отправянето на преюдициално запитване не е нито необходимо, нито полезно в случая.

С оглед изложеното искането на касатора следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото, разноски по настоящото дело се дължат на касатора. Последният е направил искане за присъждането им с касационната жалба и приложен към нея договор за правна защита и съдействие и списък на всички разноски. Доказват се разноски в общ размер от 6 505,69 €/12 724,02 лева, от които за държавни такси общо пред двете инстанции 370,19 €/ 724,03 лв. и за възнаграждение за адвокат общо 6 135,5 €/11 999,99 лева.

Ответникът по касация е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Същото е неоснователно. Спорът се отличава със значителна фактическа и правна сложност, като и с голям материален интерес. Обемът извършена адвокатска работа също е голям, тъй като по материята няма формирана съдебна практика, защитната теза е изградена възоснова на проучване на специфични доказателства и ново законодателство, включващо както национални нормативни актове, така и такива на ЕС, направени са различни доказателставни искания, както пред първата инстанция, така и пред настоящата, включително мотивирано искане за преюдициално запитване.

С оглед посочено платеното възнаграждение за адвокат е съразмерно на фактическата и правна сложност на делото и извършения обем работа, поради което в полза на касатора следва да бъдат присъдени всички разноски в пълния им размер.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение