Определение № 217 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Х. Т. И., молба с вх. № 5175953/31.10.2018 г. за отмяна на влезлите в сила решение № I-45-39/21.08.2014 г. по гр. дело № 9891/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и решение № 1803/16.03.2015 г. по възз. гр. дело № 18034/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят не е знаел за воденото от негово име дело, не е подписвал, представените по делото и изходящи от него, пълномощни, договори за правна помощ и фактура (изрично оспорва подписите в тях да са положени от него, като в тази връзка прави и доказателствено искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза), и не е получавал присъдените му обезщетения. Твърди, че е узнал за делото едва след неговото приключване – при извършена деловодна и архивна справка на 24.10.2018 г., във връзка с подаването на искова молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г., с която също е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по молбата за отмяна – Прокуратурата на Република България е подала отговор с вх. № 5212642/27.12.2018 г. на молбата за отмяна, в който се поддържа, че последната е процесуално недопустима, като просрочена, като в тази връзка се твърди, че молителят е узнал за влезлите в сила решения най-късно на 05.05.2015 г., когато е депозирал, подписана лично от него, молба с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор за изплащане на присъдените му по делото обезщетения и разноски въз основа на изпълнителен лист от 14.04.2015 г. Поддържа се и че молбата за отмяна е неоснователна, като в тази връзка изрично се оспорват твърденията на молителя, че делото е било водено от негово име, без неговото знание и без надлежно учредена представителна власт. В изпълнение на указанията на съда, дадени с определение № 186/03.05.2019 г., молителят в срок е представил молба с вх. № 4212/10.05.2019 г., към която е приложил препис от исковата молба с вх. № 2029625/26.10.2018 г. и други писмени доказателства, предвид които съдът намира, че за него е налице правен интерес от подадената молба за отмяна на влезлите в сила решения. Също с молбата с вх. № 4212/10.05.2019 г., молителят е оспорил и подписа си в молбата с вх. 4883/05.05.2015 г. до главния прокурор, като и в тази връзка е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-графологическа експертиза. Настоящият съдебен състав не би могъл да извърши преценката по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна – с оглед спазването на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, преди установяване автентичността/неавтентичността на оспорения подпис на молителя в молбата с вх. 4883/05.05.2015 г., за което са необходими специални знания. Предвид това следва да бъде допусната исканата от молителя съдебно-графологическа експертиза. С оглед процесуална икономия, експертизата следва да даде заключение и относно автентичността/неавтентичността на оспорените подписи на молителя в изходящите от него, пълномощно, договори за правна помощ и фактура, представени по гр. дело № 9891/2012 г. на СРС (по допустимостта на това доказателство – и т. 11 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). За извършване на експертизата следва да се назначи вещото лице – графолог И. Т. Л. от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на СГС за 2019 г. Съдът намира, че за сравнителен материал вещото лице следва да използва, подписаните от молителя, декларация и пълномощно, намиращи се по приложеното към настоящото дело, частно гр. дело № 1391/2019 г. на ВКС, IV-то гр. отд., както и посочените в молбата за отмяна и в молбата с вх. № 4212/10.05.2019 г., документи, намиращи се в МВР, по гр. дело № 69196/2018 г. по описа на СРС и по н.о.х.д. № 4588/2018 г. по описа на СРС. Също при необходимост, вещото лице може да поиска от съда да задължи страните да посочат и/или представят и друг сравнителен материал, както и да му издаде съдебно удостоверение за достъп до посочените дела на СРС. Молителят не следва да бъде задължаван да внася предварително разноски за експертизата по реда на чл. 76 от ГПК, тъй като е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от това задължение при администрирането на молбата му за отмяна – с определение от 11.03.2019 г. на СРС. За приемане на експертното заключение и евентуално – за разглеждане на молбата за отмяна, при положение, че съдът приеме, че тя е подадена в срок и е процесуално допустима, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и вещото лице, с оглед на което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение