Определение № 50130 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. С. срещу решение № 52 от 15.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 80 /2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу М. М. З. по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на апартамент в [населено място] като накърняващ добрите нрави. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът М. М. З. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Санкцията на нищожността се прилага по отношение на сделки, които страдат от толкова съществени пороци, щото пораждане на правните им последици да е нетърпимо според правилата на закона или морала. Основната трудност при преценката кога една сделка противоречи на добрите нрави се състои в намирането на баланса между общоприетите правила за добросъвестност и почтеност при сключването и от една страна и свободата на договаряне – от друга.

Решенията на ВКС по този въпрос в преобладаващата им част са ориентирани към разбирането, че нееквивалентността на насрещните престации не е достатъчно условие, за да обоснове извод, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Необходимо е този извод да се опира и върху анализ на конкретните факти относно действителните отношения между страните с оглед техните интереси и специфична цел, която ги е мотивирала към сключване на сделката (решение по гр.д. № 2419/ 2015, на ВКС, IIIг.о.).

При продажбата ищцата е запазила за себе си правото на ползване, уговорената покупна цена в размер на 13 000 лева е заплатена при сключване на сделката.

От прието по делото заключение на СТЕ се установява, че пазарната цена е в размер на 57 922 лева (от 81 465 лева е приспадната стойността на правото на ползване 23 543 лева). Следователно уговорената пазарна цена е 2.5 по-ниска от действителната.

Както е прието в посоченото решение на ВКС, известно несъответствие между уговорената и действителната пазарна цена е допустимо. Накърняване на добрите нрави обаче е налице при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, респ. при съществена нееквивалентност на насрещните престации при което едната е пренебрежимо малка спрямо другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприетите морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Макар и индикатор за нееквивалентност на престациите, преценката за това не се ограничава единствено до тяхното количествено сравнение, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по конкретното дело, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително - близки родствени връзки, отношения на привързаност и грижи между продавача и купувача, интересите на прехвърлителя и мотивите да сключи договора.

По делото не е спорно обстоятелството, че ответницата е внучка на ищцата. Събраните гласни доказателства не си противоречат по въпроса, че между страните е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, напълно в духа на традициите на българското семейство. В процесния имот ищцата е живяла заедно със семейството на дъщеря си и двете си внучки (едната от които е ответницата). Тогава децата са били малки, а ищцата е работила в чужбина и ги е подкрепяла материално. Обичайно е при сделки между близки роднини желанието за подпомагане на икономически по-слабата страна, каквато в случая е била ответницата. Ищцата не е била мотивирана от извличане на потенциална печалба от вещта си. Доколкото има данни за конфликт, той е възникнал впоследствие, но това обстоятелство е ирелевантно. За да бъде обявена една сделка за нищожна, основанието за това трябва да е съществувало към момента на договарянето.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба се излагат доводи, че основанието за нищожност е осъществено поради изключително голямата разлика в престациите, липсата на близки отношения между страните и това, че действителната цена е била 60 000.

Във връзка с тези доводи са изведени следните правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с посочени решения на ВКС:

1. Какъв е критерият за обявяване на нищожност на сделката при нееквивалентност на престациите?

Жалбоподателката твърди противоречие с решения на ВКС, в които е възприета изключително голяма разлика в престациите, например по гр.д. № 1208 /2009, III г.о.– 12 пъти, по гр.д. № 485/ 2010г., на I г.о.– 28 пъти, а по гр.д. № 639/ 2016 г., на IV г.о. - 3.18 пъти. И противоречие в приетото с решения на ВКС по гр. д. № 753 /1999 г. на V г.о. и по гр.д. № 2419/ 2015, на ВКС, III г.о., че неравностойността следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Жалбоподателката твърди, че в случая разликата е 6.27 пъти.

Настоящият състав изчислява разликата на 4.45 пъти (4.45555 пъти) (57 922 лева делено на 13 000 лева).

Настоящият състав намира, че в случая няма противоречие между приетото от въззивния съд и в посочените решения поради следното:

Посочените разлики с първите две решения – 12 пъти и 28 пъти са несъпоставими с 4.45 пъти, поради което самите те не са аргумент за противоречие.

Настоящият състав намира, че приетото от въззивния съд не противоречи и на приетото в посоченото решение по гр.д. № 639/ 2016 г., на IV г.о., в което е разгледан различен иск – за нищожност на договор за продажба на имот, при която представителят на едната страна се е споразумял с трето лице във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД.

В това посочено от жалбоподателката решение съставът на ВКС изрично е написал следното: В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че оспорваната сделка е нищожна поради накърняване на добрите нрави; продажбата по занижени цени няма отношение към нравите в обществото; когато сделката не е търговска и продажбата е под себестойността, това може да бъде основание за разваляне на договора поради крайна нужда, но не и основание за абсолютна, изначална, непоправима нищожност.

По същество съставът на ВКС е приел, че извършената от пълномощник продажба обективно уврежда ищцата, тъй като цената е в пъти по-ниска от продажната.

Т.е. разликата в цената е преценявана с оглед на приетото в разпоредбата на чл.40 ЗЗД (за споразумяване във вреда на представлявания), а не с оглед на това дали са накърнени добрите нрави.

Приетото от въззивния съд правно разрешение е в пълно съответствие с отговора в решението на ВКС по гр.д. № 2419/ 2015, на ВКС, III г.о., на което въззивният съд се е позовал, на правния въпрос: кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави.

Съставът на ВКС, постановил решението, е приел, че в решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС (на което се позовава жалбоподателката) е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите в (съставът е посочил двете решения на ВКС, посочени и от жалбоподателката (по гр.д. № 1208 /2009, III г.о. – 12 пъти по-ниска от пазарната и по гр.д. № 485/ 2010г., на I г.о.– 28 пъти по-ниска от пазарната). Съставът на ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.

Настоящият съдебен състав приема, че това разрешение отразява установената съдебна практика.

Настоящият съдебен състав приема, че когато покупната цена е по-ниска от пазарната 4.45 пъти, тя не е практически нулева и не представлява липса на престация.

Към това следва да се добави и приетото от въззивния съд за значението на близките отношения между страните (баба и внучка), между които продажба при такава разлика в цената не противоречи на нравите в българското общество, тъй като желанието за подпомагане на икономически по-слабата страна, каквато в случая е била ответницата, е обичайно и съответства на нравите.

Поради изложеното настоящият състав намира, че по първия изведен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост?

Въпросът е свързан с довод, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, за да установи, че ищцата и ответницата не са близки, а е приел извод, че близките отношения обосновават ниската покупна цена на имота и че причината за продажбата на имота е осигуряване на пари на ищцата за лечение.

Въпросът е обуславящ, доколкото се отнася до събраните по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства.

Въпросът е обуславящ в частта за отношенията между страните (които са баба и внучка), тъй като видно от посоченото за съдържанието на мотивите на въззивния съд, той го е обсъдил, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е основал фактическите си изводи за отношенията между страните на установеното от свидетелските показания.

Несъгласието с неговите изводи не може да обоснове довод за нарушение на процесуалноправна норма (а за обоснованост или необоснованост на изводите му).

Към това следва да се добави, че доводите в касационната жалба, с които е свързан въпросът, че съдът не е съобразил, че от свидетелските показания е установено, че действителната продажна цена е била 60 000 лева, че отношенията между страните не са били добри и че причината за продажбата на имота е осигуряване на пари на ищцата за лечение, не са въведени от ищцата като основание на иска.

Нещо повече: Самото твърдение, че действителната продажна цена е била 60 000 лева би противоречало на твърдението, че действителната продажна цена е била 13 000 лева (на което е основан искът) и от него би следвал извод за неоснователност на иска за нищожност след установяване на пазарната цена на имота в размер на 57 000 лева, а (преди това) за нередовност на исковата молба поради съдържащи се в нея противоречиви твърдения.

Също така: със своя молба – становище от 21.09.21 г. процесуалният представител на ищцата е заявил пред съда, че се противопоставя на искането за допускане на свидетели за установяване на отношенията между ищцата и ответницата и добросъвестността на ответницата, тъй като те са ирелевантни за спора (л.147). Съдът е допуснал на ищцата свидетели единствено за опровергаване на твърденията на ответницата за установяване на състоянието на апартамента.

Поради изложеното настоящият състав намира, че и по втория изведен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата 1 116 лева за процесуално представителство в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът