Определение № 2050 от 02.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1172/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Д. Р., назначен за особен представител на „Спорт Елком“ ЕООД, срещу определение № 680 от 11.03.2025 г. по ч. гр. д. № 3026/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу протоколно определение от 28.10.2024 г. по т. д. № 1330/2024 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав досежно размера на определеното му възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и формалистично и води до нарушаване на правото му на адекватно и справедливо възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство по делото. Моли за отмяната му и за уважаване на съдържащото се в частната жалба искане за увеличаване на възнаграждението с 570 лв., респ. за връщане на делото с указание за провеждане на процедурата по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба – Софийска градска прокуратура – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без разглеждане подадената от особения представител частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което му е определено възнаграждение в размер на сумата 150 лв. за процесуално представителство на ответника по делото „Спорт Елком“ ЕООД, въззивният съд е приел, че същото не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези – не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона. Според съдебния състав, особеният представител може да сезира съда с искане за изменение размера на определеното му възнаграждение само по реда на чл. 248 ГПК. Преценил е обаче, че в случая, доколкото частната жалба е подадена на 28.10.2024 г., т. е. преди да бъде постановено първоинстанционното решение, същата не може да бъде взета предвид като молба по чл. 248 ГПК и да бъде върната за произнасяне на първоинстанционния съд. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Определението на съда, с което се определя размер на възнаграждението на особения представител, представлява акт, с който съдът се произнася по разноските и следователно изменението на същия се извършва по реда на чл. 248 ГПК, като постановеното в това производство определение подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е последователната практика на ВКС (напр. определение № 838 от 13.03.2025 г. по ч. т. д. № 341/2025 г. на I т. о., определение № 25 от 10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 5031/2021 г. на ВКС, І г. о., определение № 60276 от 21.07.2021 г. по ч. т. д. № 753/2021 г. на ВКС, І т. о., определение № 564 от 13.11.2017 г. по ч. т. д. № 2076/2017 г. на ВКС, І т. о. и др.). В случая този ред не е спазен, както правилно е посочил и въззивният съд. Погрешна обаче е преценката на решаващия състав, че частната жалба не може да бъде счетена за молба за изменение по чл. 248 ГПК, тъй като, към датата на депозирането й – 28.10.2024 г., първоинстанционното решение още не е било постановено. Възнаграждението на особения представител е определено в съдебно заседание на 28.10.2024г., а не с постановеното по делото решение. Затова, депозираната срещу него частна жалба представлява по своята същност молба по чл. 248 ГПК за изменение на това протоколно определение, а не на решението. Ето защо, обстоятелството, че е подадена преди решението да е постановено, е ирелевантно за допустимостта й като молба по чл. 248 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение