Решение № 7326 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2014 г.

Решение № 7326 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Пловдив обжалва решение № 995 от 14.04.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 35/2014 г., в частта, в която е отменен и изменен издаденият на Станка Тодорова Станчева от гр. Чирпан с ЕТ "Саня - СТ - Станка Станчева" ревизионен акт № 241302960 от 20.08.2013 г. издаден от началник сектор Ревизии при ТД на НАП гр. Пловдив и главен инспектор по приходите при същата териториална дирекция, потвърден с решение № 1258/5.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Касационният жалбоподател счита, че изводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на част от установените в ревизионния акт задължения са изградени въз основа на неправилно установена фактическа обстановка. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилно кредитиране на представените от ревизираното лице четири договора за заем, сключени с физически лица и неправилно формиране на паричния поток. По отношение отмяната на ревизионния акт в частта на задължителните осигурителни вноски, в касационната жалба се излагат съображения за неправилно приложение на чл. 124а от ДОПК.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърдят установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. и тези по по чл. 124а от ДОПК за същите периоди.

Ответникът - Станка Тодорова Станчева от гр. Чирпан с ЕТ "Саня - СТ - Станка Станчева", чрез адв. Таня Чечкова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, подробно изложени в представения по делото писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт, с който на Станка Тодорова Станчева с ЕТ "Саня - СТ - Станка Станчева", гр. Чирпан са установени задължения за:

• данък по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. в размер на 894.58 лева и съответните лихви от 405.81 лева, за 2010 г. - в размер на 3 070.50 лева и съответните лихви от 728.76 лева и за 2011 г. - в размер на 1773.30 лева и съответните лихви от 237.14 лева и

• задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. както следва: за ДОО в общ размер на 6662.34 лева и съответните лихви от 3 111.07 лева, за ДЗПО - УПФ - в общ размер на 2528.31 лева и лихви за забава от 1 098.17 лева и за здравноосигурителни вноски /ЗО/ в общ размер от 3 792.37 лева и съответните лихви за просрочие 907.04 лева.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. и в частта на установените задължителни осигурителни вноски за 2008 г., 2010 и 2011 г. изцяло.

С решението съдът е изменил ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2010 г. като е намалил определените задължения съответно за 2008 г. от 894.58 лева на 786.59 лева, заедно със съответните лихви върху разликата между двете суми и за 2010 г. от 3030.50 лева на 484.09 лева, заедно със съответните лихви върху посочената разлика.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба само от директора на дирекция "ОДОП" град Пловдив в частта, в която актът е отменен и изменен. В останалата част по отношение задълженията за данък върху доходите за 2008 г. в размер на 786.59 лева и съответните лихви и данък върху доходите за 2010 г. в размер на 484.09 лева и съответните лихви, решението е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че спорът от фактическа страна се свежда до отговор на следните въпроси: 1. правилно ли органите по приходите са изключили от приходната част на съставения паричен поток на ревизираното лице парични средства предоставени по четири договора за заем, сключени през 2010 г. и 2011 г. с Христо Матеев, Мария Жекова, Николай Петров и Живко Делчев и 2. законосъобразно ли е определено началното салдо на разполагаемите парични средства към 1.01.2007 г. и по-конкретно правилно ли са отхвърлени твърденията на Станка Станчева за налични сума в размер на 21 355.65 лева към 1.01.2007 г. и съответно в размер на 18 267.69 лева.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства - договори за заем, записи на заповед, на писмените обяснения на ревизираното лице и на заемодателите, дадени в ревизионното производство и след преценката им във връзка с показанията на свидетелите Христо Матеев, Мария Жекова, Николай Петров и Живко Делчев, съдът е приел, че Станка Станчева е получила в заем сумата от 15 000 лева през 2010 г. и сумата от 31 000 лева през 2011 г. и е включил тези суми в приходната част на паричния поток съответно за 2010 г. и 2011 г.

По отношение на втория спорен въпрос - относно началното салдо към 01.01.2007 г. съдът е приел, че фактическите констатации в ревизионния акт не са оборени от жалбоподателя. В тази връзка е посочил, че при ревизията нулевото начално салдо за ревизираните периоди е определено законосъобразно, предвид отрицателните финансови резултати от стопанската дейност на лицето като ЕТ "Саня - СТ Станка Станчева" и липсата на доказателства за други източници на приходи.

По отношение обичайните разходи за издръжка и живот, определени при ревизията според данните на НСИ, съдът е приел, че избраните от органите по приходите базови данни за "Общ разход на домакинство", са неприложими в процесния случай, тъй като в тях са включени не само паричните, а и остойностените натурални разходи. Кредитирал е заключението на вещото лице в частта, в която е включило като разход за издръжка и живот статистическите данни на НСИ относно "Паричен разход на домакинствата" и е включил, посочените от експерта стойности за едно личе от домакинството.

По отношение приходната част на паричния поток съдът е приел, че в хода на ревизията не са изследвани доходите на съпруга. Необходимостта от общо изследване на тези доходи, съдът е обосновал с прилагане на презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК относно наличието на подлежащ на облагане доход. Посочил е, че в случая е налице неразграничимост на приходите и разходите на домакинството на Станчева, поради което е включил доходите от трудово правооотношение на съпруга й в приходната част на паричния поток. На това основание съдът е развил и установеното отрицателно салдо за съответния период на 2008 г. и 2010 г. по равно между съпрузите.

С тези мотиви, съдът е преизчислил паричния поток на Станчева за спорните периоди, според заключението на вещото лице, като за ревизираните периоди на 2008 г. и 2010 г. е стигнал до изводи за намаление на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е изменил ревизионния акт в тази част. За ревизирания период на 2011 г. съдът е приел, че приходите на лицето превишават разходите, поради което не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по особения ред.

Съдът е отменил изцяло установените в ревизионния акт задължения за задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. За ревизираните периоди на 2008 г. и 2010 г. решението е мотивирано с материалноправния характер на нормата на чл. 124а ДОПК и действието й във времето от 15.02.2011 г., поради което облагането по аналог не намира приложение спрямо задължения за осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила.

За ревизирания период на 2011 г., съдът е посочил, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като липсва основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по реда на чл. 122 - 124а ДОПК.

Отделно от горното съдът е развил съображения за отмяна на задълженията за ЗОВ за процесните периоди 2008 г., 2010 г. и 2011 г., поради липса на основанията по чл. 6, ал. 8 от КСО за определяне на окончателен годишен доход. Цитираната разпоредба изисква годишният осигурителен доход да бъде определен като разлика между декларирания, респективно установения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Според съда без да е налице влязъл в сила ревизионен акт, определящ окончателно размера на облагаемия доход няма как да се определи осигурителният доход.

Решението е частично неправилно.

Преизчисленият от съда паричен поток на ревизираното лице е формиран в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както и в нарушение на чл. 17 от ЗДДФЛ. Съображенията за това са следните:

Неправилно съдът е включил в приходите на Станка Станчева за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. нетното трудово възнаграждение на съпруга й Тончо Станчев и е разделил формираното отрицателно салдо за 2008 г. и 2010 г. по равно между съпрузите.

Видно от мотивите на ревизионния доклад в процесния случай не е изготвен общ паричен поток на домакинството на ревизираното лице. Наличието на облагаем доход по смисъла на чл. 123, ал. 2, т. 1 от ДОПК е обосновано след съпоставка на приходите и разходите само на ревизираното лице. Установеното при ревизията превишение на разходите над получените приходите се дължи основно на направените от лицето парични вноски в касата на ЕТ "Саня - СТ - Станка Станчева". Останалите разходи за процесните периоди произтичат от вноски по банкови сметки и от обичайните разходи за издържка и живот, установени по данни на НСИ за средния разход за издържка на едно лице. Приходите са формирани от суми, получени като рента и парични средства, получени по дарение. Трудовото възнаграждение е доход на този от съпрузите, който полага труда, поради което и предвид липсата на изготвен общ паричен поток при ревизията, неправилно съдът е приел, че този доход следва да се включи в приходната част на ревизираното лице.

При така установените източници на приходи и разходи, изцяло неправилен е подходът на съда да раздели по равно между съпрузите установеното за 2008 г. и 2010 г. отрицателно салдо и да определи като данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК половината от него.

Неправилно съдът е включил в данъчната основа и размера на разходите за издръжка и живот по чл. 122, ал. 2, т. 14 от ДОПК съгласно данните на НСИ, посочени в заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Статистическите данни, посочени от вещото лице са в размер по-висок от приетия при ревизията разход за издържка. Съгласно чл. 160, ал. 5 ДОПК при съдебното обжалване съдът не може да изменя акта във вреда на ревизирания субект.

Допуснатите нарушения при формирането на паричния поток имат за последица неправилни изводи за размера на данъчната основа и съответно за размера на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди на 2008 г. и 2010 г.

Изложеното обосновава извод, че решението е неправилно в частта, в която съдът е изменил ревизионния акт и е намалил задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. със сумата от 107.99 лева /разликата между установения при ревизията данък от 894.58 лева - 786.59 лева, данък определен от съда/. За този период размерът на приходите и разходите на Станчева е определен законосъобразно от органите по приходите. Спорните парични средства предоставени по договори за заем не касаят този период. За 2008 г. е установено превишение на разходите над приходите, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Данъчната основа за доходите с неустановен произход в размер на 12 646.27 лева е определена в съответствие с чл. 17 от ЗДДФЛ въз основа на превишение, изчислено в годишен размер и след приспадане на определените при ревизията задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/. Данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за посочените доходи е определен в размер на 910.53 лева. Определеният за 2008 г. данък от 894.58 лева е върху годишна данъчна основа за доходите от ЕТ и доходите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при съобразяване на приложимата ставка по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ и след приспадане на внесен и надвнесен данък и ползваната от лицето 5 % отстъпка по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. Следва да се допълни, че в случая отмяната на задълженията за осигурителни вноски, не оказва влияние на размера на дължимия данък, определен в ревизионния акт, тъй като изключването на осигуровките, води до по-висок размер на данъчната основа и съответно на данък. Предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК в съдебното производство не може да бъде установено задължение в по-голям размер от това посочено в ревизионния акт.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е изменен начисления при ревизията данък върху доходите за 2008 г., следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на Станка Станчева за сумата от 107.99 лева, или за разликата от 786.59 лева до пълния размер на установения от ревизията данък от 894.58 лева.

За останалите периоди 2010 г. и 2011 г. основният спорен въпрос по делото касае получаването на парични средства по договори за заем, сключени с Мария Жекова, Николай Петров, Христо Матеев и Живко Делчев.

Правилно съдът е включил в приходите на Станчева за 2010 г. парични средства, получени в заем съответно в размер на 9000 лева, предоставени от Мария Жекова и в размер на 6000 лева, предоставени от Николай Петров. Правилно съдът е кредитирал свидетелските показания на Жекова и Петров за предоставяне на сумите, във връзка с дадените при ревизията писмени обяснения от тези лица и с оглед представените при насрещните проверки писмени доказателства - договори и записи на заповед, издадени от Станчева за същите суми. Доводите в касационната жалба за неправилна преценка на писмените и гасни доказателства относно тези суми са неоснователни. Правилно съдът е приел, че при ревизията е установено, че Мария Жекова е разполагала с достатъчно средства, за да предостави заетата сума, както и че сключените от нея договори за банков кредит в същия период са неотносими към релевантните за процесния спор факти.

Поради това общият размер на установените при ревизията приходи на ревизираното лице за 2010 г. от 23 704.94 лева правилно е увеличен от съда със заемни средства от 15000 лева /9000 + 6000/ или общо 38 704.94 лева. За разликата до пълния размер от 41 365.16 лева, приходите са неправилно определени от съда. Това се дължи на неправилно включена сума на нетното трудово възнаграждение на съпруга Тончо Станчев, установено от ССЕ и начално салдо от 4164.60 лева, доход от 2009 г. вместо посоченото в ревизионния акт начално салдо 1 637.10 лева.

В решението неправилно са определени и разходите на Станчева за 2010 г. в общ размер на 51 047 лева. По съображения идентични на изложените по-горе, съдът неправилно е включил в разходната част по-висок размер на разходите за издръжка и живот съгласно НСИ. Видно заключението на вещото лице потребителския паричен разход за 2010 г. на едно лице от домакинството е 3962 лева годишно или 330.16 лева на месец. При ревизията е установен по-нисък размер на този разход от 290.08 лева, който следва да бъде приет, предвид забраната по чл. 160, ал. 5 ДОПК.

Предвид изложеното по-горе относно вида на установените при ревизията приходи и разходи неправилно съдът е разделил установеното отрицателно салдо по равно между съпрузите и е определил данъка върху половината от него.

Освен това в нарушение на чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на определената данъчна основа за доходите за 2010 г., в размер на установеното при ревизията отрицателно салдо за 2010 г. от 37 166.84 лева и съответствието й с материалния закон - чл. 17 ЗДДФЛ. От мотивите на ревизионния доклад е видно, че отрицателното салдо за 2010 г. е формирано от разходите на Станчева за отделни периоди - от м. 01. до м. 07.2010 г., за м. 10. и за м. 11.2010 г. Към 31.12.2010 г. е установена разполагаема сума от 15 909.92 лева, която е приета за приход и е включена от органите по приходите в паричния поток за следващия период като начално салдо.

При тези фактически констатации, установеното при ревизията отрицателно салдо не представлява данъчна основа за доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ. Констатираното превишение на разходите над приходите може да служи като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи, не и като основа за облагане, която следва да бъде съобразена с материалния закон. В случая правилно съдът е приел, че ревизията законосъобразно е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, но неправилно е определил размера на данъчната основа, въз основа на която неправилно е изменил размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г.

В случая сборът от всички установени при ревизията разходи за 2010 г. е 44 098.96 лева, а не сумата 46 598.96 лева, посочена в ревизионния доклад /последната сума не е равна на сбора от разходите през периода/.

При тези фактически данни разликата между приходите и разходите на Станка Станчева през 2010 г. е превишение на разходите със сумата от 5 394.02 лева, което представлява данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ за облагане с данък върху доходите. При ставка от 10 % размерът на дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. е 539.40 лева и съответните лихви. С ревизионния акт е установен данък от 3070.50 лева и съответните лихви. Съдът го е намалил на 484.09 лева и съответните лихви. Предмет на касационно обжалване е решението в частта, в която е изменен ревизионния акт т. е. за разликата над 484.09 лева до 3070.50 лева. В случая съдът незаконосъобразно е намалил данъка до 484.09 лева, вместо до 539.40 лева. Поради това решението явява е неправилно и следва да се отмени за разликата от 484.09 лева до 539.40 лева, за която е изменен ревизионния акт. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което за посочената разлика от 55.31 лева /539.40 лева - 484.09 лева/, жалбата следва да се отхвърли. В останалата част, в която е изменен ревизионния акт относно установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. чрез намалението му по размер от 3070.50 лева до сумата от 539.40 лева, решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

За ревизирания период на 2011 г.:

Правилно съдът е признал като приход сумата от 9000 лева, предоставена в заем от Христо Матеев. За тази сума по делото е установено от събраните при ревизията писмени обяснения, договор за заем, запис на заповед и свидетелските показания на заемодателя, че е предоставена на Станка Станчева. Относно разполагаемите парични средства, Матеев както в дадените при ревизията писмени обяснения, така и в показанията си пред съда потвърждава, че е разполагал със спестявания от трудово възнаграждение като военен и от мисия в Босна и Херцеговина .

Настоящият състав не споделя изводите на първинстанционния съд по отношение предоставянето на сумата от 28 000 лева по договор за заем от 2.02.2011 г., сключен с Живко Делчев. Неправилно съдът е кретидирал показанията на св. Делчев, че е работил в Англия и е разполагал със заетата сума. Показанията в тази част не се подкрепят от другите доказателства по делото. Договорът за заем е деклариран от ревизираното лице по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК, но не е представен в хода на ревизията, за разлика от договорите за заем с останалите физически лица. Противно на приетото от съда, показанията на св. Делчев не съдържат данни за причините, които са препятствали представянето на този документ в хода на ревизията. По делото не са установени обстоятелства, които да удостоверяват достоверност на датата на този договор по смисъла на чл. 181 ГПК. Освен това видно от съдържанието му, клаузата, че договорът служи като разписка за предаване и получаване на заетата сума е дописана ръкописно, като страните не са удостоверили тази промяна в съдържанието на договора чрез подписите си. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че сключването на договора за заем на 28 000 лева е доказано.

Независимо от неправилната преценка на договора за заем от 2.02.2011 г. и допуснатите нарушения при формирането на паричния поток, крайният извод на първоинстанционния съд за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи за периода на 2011 г. е правилен, тъй като се подкрепя от наличните по делото доказателства.

Приходите на Станка Станчева за 2011 г. установени при ревизията са в размер на 22 754.50 лева и не са спорни по делото. Към тази сума следва да се прибавят полученият заем от 9000 лева по договора, сключен с Христо Матеев и да се вземе предвид определеното при ревизията начално салдо за периода от 15 909.92 лева, което предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПКне може да бъде изключено. Така определен общият размер на разполагаемите парични средства за 2011 г. възлиза на 47 664.42 лева и превишава установените при ревизията годишни разходи от 43972 лева за 2011 г.

С оглед на изложеното крайният извод на съда за липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за ревизирания период на 2011 г., е правилен. Поради това решението в тази част следва да се остави в сила като краен резултат.

По отношение на задълженията за осигурителни вноски решението е правилно постановено и следва да се остави в сила.

По отношение отмяната на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2008 г. и 2010 г. следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на нормата на чл. 124а от ДОПК за задължения, възникнали в периоди преди влизането й в сила . Тази норма въвежда облагане по аналог на доходите, за които се дължат задължителни осигурителни вноски, в размера, определен от съответния материален закон - КСО за вноските за фонд ДОО и ДЗПО и Закона за здравното осигуряване - за здравноосигурителните вноски. Поради това следва да се приеме, че макар и да се съдържа в процесуалния закон и да препраща към реда по чл. 122 и сл. от ДОПК, нормата е материалноправна. При липсата на обратно действие, предвидено съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, тази норма следва да бъде прилагана по отношение на задължения, възникнали след влизането й в сила на 15.02.2011 г. Като е достигнал до същия извод, съдът правилно е отменил ревизионния акт в частта на установените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО за периодите на 2008 г. и 2010 г.

По отношение задължителни осигурителни вноски за 2011 г. правилно съдът е приел, не са налице основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за определянето им съгласно чл. 124а от ДОПК.

Предвид всичко изложено се налага краен извод, че решението в обжалваната от директора на дирекция "ОДОП" град Пловдив част е неправилно в частта, в която е изменен ревизионния акт относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. В тази част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата да се отхвърли за разликата от 786.59 лева до 894.58 лева.

Решението е частично неправилно в частта, в която е изменен ревизионния акт относно задължението за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и е намален данъка за разликата от 539.40 лева на 484.09 лева. В тази част решението следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на Станка Станчева за посочената разлика от 484.09 лева до 539.49 лева /55.31 лева/ и съответните лихви.

В останалата част, в която е отменен ревизионния акт и е намалено задължението за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за този период, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на Станчева разноски за сумата над 1 112 лева.

На касатора следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,