Определение № 205 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 364/2019 г.

Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. № 24/04.01.2019 година, подадена от П. С. В. срещу решение № 1405/30.11.2018 година на Висшия адвокатски съвет по жалба с вх. № 2426/31.10.2018 година, подадена от него, срещу решение № 835/16.10.2018 година на АС Варна. С жалба вх. № 2426/31.10.2018 година, подадена от П. С. В., се атакува решение № 835/16.10.2018 година на АС Варна за сключване на постоянен трудов договор за длъжността касиер-счетоводител с Г. Х. при основно месечно възнаграждение от 850.00 лева и за увеличаване основното месечно възнаграждение на чистач/хигиениста А. К. Ж. на 450.00 лева, при шест часов работен ден. Тази жалба е разгледана на заседание на Висшия адвокатски съвет, проведено на 30.11.2018 година, като е била оставена без разглеждане като недопустима, с обжалваното в настоящето производство решение. В жалбата си П. С. В. навежда доводи за това, че Висшият съдебен съвет не е извършил проверка в пълнота на изложените от него оплаквания за незаконосъобразност на решението на АС Варна, а мотивите му били незаконосъобразни. Твърди, че заседанието на АС Варна било свикано без дневния му ред да е бил обявен предварително, тъй като обявеният такъв не съответствал на вписания в протокола от заседанието. Самото решение на АС Варна било немотивирано и липсвала обосновка във връзка с бюджета на колегията. Ответникът по жалбата, а именно Висшия адвокатски съвет не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата. Върховният касационен съд намира жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет за недопустима. В ЗА липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това следва от характера на адвокатурата като организация, която е свободна, независима и самоуправляваща се организация (чл. 134 ал. 1 от КРБ). Затова общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен, а такъв може да бъде осъществяван само в изрично предвидените от закона случаи. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС (виж определение № 77/21.02.2019 година, постановено по гр. д. № 344/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 63/08.02.2019 година, постановено по гр. д. № 441/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 67/13.02.2019 година, постановено по гр. д. № 362/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 42/30.01.2019 година, постановено по гр. д. № 341/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и други). В случая се обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалба на П. С. В. срещу решение на адвокатския съвет на АК Варна за сключване на трудов договор за нуждите на АК Варна и за увеличаване на размера на работната заплата по вече сключен трудов договор. Това решение не попада в никоя от изчерпателно изброените в ЗА хипотези, при които е предвидено Върховният касационен съд да осъществява съдебен контрол спрямо решения на Висшия адвокатски съвет, поради което жалбата срещу него не може да бъде разгледана по същество. С оглед на изложеното подадената от П. С. В., срещу решение № 1405/30.11.2018 година на Висшия адвокатски съвет по жалба с вх. № 1461/16.06.2017 година по жалба с вх. № 2426/31.10.2018 година, подадена от него, срещу решение № 835/16.10.2018 година на АС Варна жалба с вх. № 24/04.01.2019 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение