Решение № 9694 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2017 г.

Решение № 9694 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" против решение № 3073/03.05.2017 г. по адм. дело № 5871/2016 г. на Административен съд - София град. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" против решение № 187 от 13.05.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че по отношение на И. Игнатов е извършена дискриминация от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", т. к. в качеството си на работодател, за периода от м. март 2013 г. до 31.12.2014 г. не е изпълнил задължение, произтичащо от нормата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд и на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. е наложила на предприятието санкция в размер на 2000 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на административния съд е неправилно и необосновано, тъй като е постановено без съдът да обсъди събраните по делото доказателства. Счита за необоснован извода на съда, че е налице пряка дискриминация по отношение на ответника по касация И. Евгениев, бивш служител в ДП "Радиоактивни отпадъци" на длъжност "оператор главно ел. табло 1 и 2 блок", изразяваща се в това, че за визирания период жалбоподателят е с по-ниско основно месечно възнаграждение от служители, заемащи длъжност с наименование "оператор главно ел. табло 3 и 4 блок", при еднаква по обем и значимост работа. Поддържа, че са налице съществени разлики в длъжностните характеристики и изпълняваните трудови функции от работниците на двете длъжности, които съдът е игнорирал при решаване на правния спор. Намира, че служителите, заемали сравняваните длъжности, не са полагали еднакъв и/или равностоен труд и съдът, без да обсъди доказателствения материал по делото е достигнал до неправилен и необоснован извод, че жалбоподателят, сега ответник по касация, е дискриминиран като не му е осигурено равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд. Ответникът по касационната жалба - И. Игнатов, не е изразил становище по нея. Ответникът - Д. Петров, в качеството му на управител на ДП "Радиоактивни отпадъци", не е представил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото е установено от фактическа страна, че И. Иванов е бивш служител на ДП "Радиоактивни отпадъци". Жалбоподателят е твърдял, че от 1995 г. работи в АЕЦ "Козлодуй" и при експлоатацията на 1, 2, 3 и 4 блок основното месечно възнаграждение на заемащите длъжността "оператор главно ел. табло" е било еднакво. С решения на Министерски съвет № 839 от 20.12.2008 г. за I- ви и II- ри блок и № 1038 от 19.12.2012 г. за III -ти и IV - ти блок на АЕЦ "Козлодуй", същите са обявени за съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация и са предоставени за управление на ДП "Радиоактивни отпадъци". По силата на цитираните решения на Министерски съвет и на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, трудовите правоотношения на служителите и работниците са преминали в ДП "Радиоактивни отпадъци". Реалното преминаване на персонала на I- ви и II- ри блок и на този от III -ти и IV - ти блок на АЕЦ "Козлодуй" е съответно от 01.11.2010 г. и от 01.03.2013 г., като с двустранни споразумителни протоколи са уговорени условията, при които е осъществено прехвърлянето, включително поименен списък на работниците и служителите с параметри на трудовото им правоотношение. Съгласно представена от ДП "Радиоактивни отпадъци" справка за основната месечна заплата на лицата, заемащи длъжността "оператор главно ел. табло" за периода м. март 2013 г. до 31.12.2014 г., във ведомостите за заплати липсва разграничение на длъжностите "оператор главно ел. табло 1 и 2" и "оператор главно ел. табло 3 и 4", като същевременно съществува разлика в размера на основната месечна заплата - за едни оператори тя възлиза на 1740 лв., в т. ч. - жалбоподателя (ответник по касация), а за други - 2074 лв. Приложените длъжностни характеристики за визираните длъжности са идентични. Установено е също, че през обсъждания период служителят е подавал две молби с искане за увеличаване на основната месечна заплата, на които не е отговорено писмено от работодателя. При тези фактически обстоятелства и след като е обсъдил релевантните правни разпоредби, съдът е достигнал до извод, че според представените длъжностни характеристики става въпрос за еднакви трудови позиции с почти припокриващи се задължения, т. е. налице са т. нар. "сравними сходни белези", поради което установената разлика между трудовите възнаграждения от служителите обуславя извод за проява на дискриминация. Посочил е, че съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в тежест на работодателя е да докаже, че принципът, залегнал в чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. не е нарушен, като свободата на договаряне на трудовото възнаграждение не може да пренебрегва принципа за равно възнаграждение по чл. 243 КТ, съответно - чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Позовал се е на Член 1 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, съгласно който дискриминация е: а) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите; б) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите. На следващо място съдът е посочил, че нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е императивна и за еднакъв и равностоен труд се дължи еднакво възнаграждение. Приел е, че при преценка за наличието на предпоставките по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. за еднакво заплащане следва да се вземе предвид полагат ли работниците сравним труд, т. е. сравним на практика, независимо дали има формално тъждество на длъжностите, като при установяване дали е налице същият или сравним труд са релевантни за фактическото естество на работата, необходимите умения и др. В обобщение е достигнал до извод, че обсъжданият случай е именно такъв и работодателят като не е осигурил еднакво възнаграждение на сравняваните лица е допуснал неправомерно неравно третиране на жалбоподателя (сега ответна по касация страна). При тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на ДП "Радиоактивни отпадъци" против решението на Комисията за защита от дискриминация. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съдът, при установените фактическите обстоятелства по делото е достигнал до погрешни правни изводи относно наличието на неравно третиране, основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя (сега ответна страна). Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Във всеки отделен случай административният орган е длъжен при обсъждане спазването на правилото по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. да посочи в коя от двете хипотези сравнява полаганият труд от лицето, което счита, че е дискриминирано. В настоящия казус съдът не е констатирал, че в оспореното решение на Комисията липсва конкретно посочване на приложимата хипотеза по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., а е извършена обща преценка налице ли е сходство в трудовите функции. Еднакъв труд по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., като в това понятие се включва сравнимия труд, това е труд, който се престира от различни лица, с една и съща (сходна) квалификация, имат принадлежност към една и съща професия и изпълняват еднаква/сходна по характер работа, каквито данни се съдържат по делото за сравняваните лица. По отношение на понятието равностоен труд, Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че при равностойния труд извършваната работа е различна, но анализът на сравняваните длъжности показва, че с оглед на умения, отговорности, изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд тези длъжностни са еквивалентни - в т. см. решение № 4180 от 25.04.2007 г. по адм. д. № 7369/2006 г. на ВАС, V о., решение № 14026 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 5334/2014 г. на ВАС, VII о., т. е. очевидно фактите по делото не се субсумират в тази хипотеза. Съдът не е отчел също липсата на анализ в процесното решение на трудовите функции, изпълнявани от служителите на длъжност "оператор на главно ел. табло на 1 и 2 блок" и тези, назначени на същата длъжност в 3- ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", въз основа на който да се изгради обоснован извод за полагането на сравним труд, за който обаче получават различно възнаграждение. Еднаквото съдържание на приложените пред Комисията длъжностни характеристики не е достатъчно да обуслови заключението, че двете сравними групи работници полагат еднакъв труд. Директива 2006/54/ЕС в съобр. 9 указва, че: "В съответствие с установената съдебна практика на Съда, за да се оцени дали работниците изпълняват еднакъв труд или труд с еднаква стойност, следва да бъде определено дали, като се вземат предвид редица фактори, включително характера на работата и обучението и условията на труд, тези работници могат да бъдат разглеждани като намиращи се в съпоставимо положение". Въпреки че съдът е изложил аналогични съображения по отношение критериите за определяне дали трудът на двете групи работници е еднакъв/сравним, не е посочил въз основа на какви фактически обстоятелства (извън длъжностните характеристики, приложени по административната преписка) изгражда правния извод, че в обсъждания казус е налице еднаквост на изпълняваната работа. За да се достигне до извод, че работниците полагат еднакъв/сходен труд, е релевантна не само длъжностната характеристика, която очертава основната рамка на функциите, задачите и отговорностите, но и фактическото естество на работа, условията на труд и реално изпълняваните задачи, съобразно длъжностната характеристика - в т. см. решение № 3165 от 6.03.2013 г. по адм. д. № 13998/2012 г. на ВАС, VII о., решение № 3991 от 25.03.2010 г. по адм. д. № 13362/2009 г. на ВАС, VII о. В решението си съдът изобщо не е анализирал представените длъжностни характеристики в хода на съдебното производство и представените писмени доказателства в подкрепа на тезата на касационния жалбоподател, че сравняваните групи работници имат различни трудови функции според длъжностните им характеристики и фактически не полагат еднакъв труд, поради което не е налице неравно третиране в заплащането, в резултат на което този спорен въпрос е останал неизяснен. Наведените доводи в касационната жалба в тази насока - за необоснованост на заключението на съда за еднаквост на сравнявания труд в хипотезата на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. са основателни и изложените аргументи следва да се споделят. На следващо място, както в решението на Комисията за защита от дискриминация, така и в обжалваното съдебно решение не е посочен защитеният признак, по който работникът е поставен в по-неблагоприятно положение да получава по-ниско възнаграждение за полагания труд при сравнението му с лица в сходно положение. Позоваването на Член 1. 1. b от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите, не е достатъчно, за де се изведе защитен признак, по който работникът е дискриминиран. В цитираната разпоредба се дефинира че, за целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва: всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересуваната държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи. В обсъждания случай е останал неизяснен въпросът кое е "различието", "изключването" и/или "предпочитанието", определено от заинтересуваната държава и особено - свързано ли е с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и в кой акт е залегнало. Действително, в решението на Комисията е посочено, че нито съдържанието на решения № 839 от 20.12.2008 г. и № 1038 от 19.12.2012 г. на Министерски съвет, нито договорите на ДП "Радиоактивни отпадъци" с АЕЦ "Козлодуй" ЕАД или с Европейската банка за възстановяване и развитие, нито дори индивидуалният или колективният трудов договор могат да отменят задължението на работодателя да дава равно възнаграждение за равен труд, което несъмнено е вярно, но липсва обвързване на този извод с конкретни текстове от документите като източник на дискриминация по някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 очертава широк кръг от защитени признаци. Законът урежда специалната защита само срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1 вр. чл. 4 ЗЗДискр. Във всички останали случаи на неблагоприятно третиране, защита следва да се осъществява по общия ред, със съответните процесуални способи. Ето защо и предвид универсалния материален и персонален обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация, следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано, а в случаите на признаците лично и обществено положение, с оглед бланкетния им характер, е необходимо да се уточни съдържанието им. В случая съдът не е констатирал отсъствието на каузална връзка между някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и твърдяното ощетяване на работника при определяне на размера на получаваното трудово възнаграждение от работодателя, поради което неправилно е приел, че констатираната разлика в заплащането е акт на дискриминация. Правилото на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и не допуска неравенство в заплащането, което се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 243 КТ, обсъдена в контекста на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., е неприложима в казуса, т. к. същата визира забрана за дискриминация при заплащането на труда на мъжете и жените, т. е. по признак "пол". За да е налице нарушение на изискването за равенство в заплащането от работодателя по см. на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр., е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на работника, изразяващо се в получаване на по-ниско възнаграждение за еднакъв труд сравнение с други работници в сходно положение е в причинна връзка с някои от защитените признаци. След като по делото не е установено, че констатираната разлика в заплащането на ответника по касация се дължи на причина, свързана със защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., няма основание да се приеме, че е налице нарушение на правилото по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. от касатора. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени обжалваното решение на Комисията за защита от дискриминация. С оглед изхода на спора и предвид направената своевременно претенция за присъждане на разноски, Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на ДП "Радиоактивни отпадъци" сумата 820 лв., от които на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 145 АПК 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 720 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,