Определение № 9056 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8940/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Производството е образувано по частна жалба на Ж. Й. Г. от гр. Варна, чрез процесуалните му представители адв. Димитрова, срещу протоколно определение № 8681 от открито съдебно заседание 01.07.2026г., постановено по адм. дело № 2969/2025г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ /изричен или евентуално мълчалив отказ/ на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Варна по молба с вх. № 07 – 20581 от 27.10.2025г. с искане за вписването му към данните за право на собственост за имот с идентификатор 10135.2551.98 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна, по плана на гр. Варна със стар № 126, находящ се в гр. Варна, м. [заличен текст], с площ 941 кв. м., съгласно представени нотариални актове и удостоверения за наследници и с което определение е прекратено производството по делото.. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че в случая е постановен отказ, тъй като по едно новообразувано производство не е уважено искането му за вписване в кадастралния регистър, като отказът е бил обективиран в писмо изх. № 20 – 9471 от 18.11.2025г., което освен, че съдържа нови мотиви препраща и към мотивите на предходно писмо от 2024г. Посочва и че съдът е следвало да се произнесе по съществото по оспорения отказ, като излага подробни съображения за неговата незаконосъобразност, както и че е завел гражданско дело с № 8515/2025г. за защита на правата си. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на жалбата му по същество. Претендира разноски, включително за настоящата инстанция. Ответниците началникът СГКК – Варна и Община Варна не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение съставът на АС – гр. Варна е приел, че с писмо изх. № 20–9471 от 18.11.2025г. жалбоподателят е получил отговор на подадената от него повторна молба от 27.10.2025г., като в този отговор е посочено, чу жалбоподателят е получил вече отговор на такава молба с писмо изх. № 20–40411 от 25.10.2025г. По тези съображения е приел, че в случая не е формиран мълчалив, респективно изричен отказ по отношение на депозираната молба с вх. № 07–20581 от 27.10.2025г., тъй като писмото от 18.11.2025г., за което жалбоподателят твърди, че е формиран мълчалив отказ има уведомителен характер. Определението е неправилно. Видно от подадената молба с вх. № № 07–20681 от 27.10.2025г. жалбоподателят Ж. Й. Г. е поискал на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКИР да бъде вписан в кадастралния регистър като един от собствениците на ПИ идентификатор № 10135.2551.98 по КККР на гр. Варна, като към молбата е представил документи за собственост на праводателите си и удостоверения за наследници. С писмо изх. № 20–9471 от 18.11.2025г. началникът на СГКК – Варна освен, че посочва, че е налице предходен отговор с писмо изх. № 20–40411 от 25.10.2025г. по предходно искане, формира и нови мотиви. В писмото от 18.11.2025г. е посочено, че жалбоподателят не е представил влезнало в сила решение по гр.д. № 11346/2022г., както и че има заведена нова искова молба, по която е образувано гр.д. № 8515/2025г. по описа на Варненски районен съд. Началникът на СГКК – Варна е посочил, че предвид изложеното наличие на висящи дела до представянето на влезли в сила съдебни решения по тях, за преценка на правния интерес у жалбоподателя, не са налице данни за изменение на данните в кадастралния регистър. Цитираното писмо безспорно обективира отказ за изменение на кадастралния регистър относно ПИ идентификатор № 10135.2551.98. Същото няма само уведомителен характер, както е приел първоинстанционния съд, а напротив отказва изменение на кадастралния регистър с вписване на жалбоподателя по мотиви, че са налице висящи дела, които пък били от значение за установяването на правния интерес за жалбоподателя, като проверката за наличието на тези основания и дали те предполагат постановяването на отказ, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е предмет на спора по същество. Налице е формиран изричен отказ за изменение на кадастралния регистър по молбата на Ж. Г., по който съдът следва да се произнесе по същество. Т.е. оспореното писмо няма само уведомителен характер, а напротив обективира отказ за изменение на кадастралния регистър и като такъв представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това оспореното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора по претенцията на частния жалбоподателя за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение