Определение № 162 от 27.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3538/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Т. Й. срещу определение от 06.07.2015г. по гр.д. № 16113/ 2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение от 03.04.2014г., чрез присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за въззивното производство. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция. Ответникът по частната жалба, „Юробанк България” АД, моли да се потвърди като правилно обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, предвид следното: С решение № 295 / 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС, II т.о. са уважени исковете, предмет на въззивната и на касационната жалба на ищеца, Й. Т. Й., като на последния с решението по чл.290 ГПК са присъдени разноските за тези искове за всички инстанции (включително за въззивната инстанция), с оглед извършената промяна на изхода на спора по тези искове от ВКС. Доколкото въпросът за дължимите на ищеца разноски за въззивното производство е разрешен от ВКС с решението му по чл.290 ГПК, не е налице правен интерес от разглеждането на частната жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК, с което е отказано присъждане на същите разноски, което определение е постановено при друг изход на спора относно исковете. С оглед горното, частната жалба срещу определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд