Решение № 583 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1940/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд срещу Решение № 20/15.01.2026 г. по в. гр. д. № 491/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 17/10.01.2025 г., постановено по гр. д. № 528/2024 г. по описа на Районен съд – Костинброд, за осъждане на касатора да заплати на „Пазари Юг“ ЕАД 9 965 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от нарушаване на правото на това дружество на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда (19.02.2024 г.) до окончателно погасяване на задължението. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Обобщени, касационните доводи са, че в противоречие с процесуалните правила въззивната инстанция не е обсъдила доводите на касатора за липса на пречка за доброволно изпълнение на задълженията на „Пазари Юг“ ЕАД преди изпълнителното производство срещу него, образувано по издадения въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58435/2012 г. по описа на СРС, 50 състав, изпълнителен лист. При условията на евентуалност оспорва това дружество да е платило законна лихва на ищеца по гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав, в размер, равен на 9 965 лева. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска. В проведеното открито съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не изпратиха представители. Представителят на Прокуратура на Р България счита касационната жалба за основателна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема изложеното по-долу. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила Решение № 2008972, постановено по гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС на 05.05.2023 г., било признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че „Пазари Юг“ ЕАД дължи на „Егида – София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 347.05 лева – неизплатени възнаграждения по договор за охранителна дейност от 02.12.0211 г. за периода 01.02.2012 г. – 08.07.2012 г., ведно със законната лихва от 07.12.2012 г. до окончателното плащане, както и сумата от 372.00 лева – лихва за забава за периода от 11.03.2012 г. до 07.12.2012 година. Делото било обявено за решаване в съдебно заседание на 29.10.2014 г., а решението съдът постановил със закъснение от 8 години, 5 месеца и 7 дни, при отсъствие на извинителни причини за неспазване на срока по чл. 235, ал. 5 ГПК. Административната процедура по глава 3а от ЗСВ във връзка със заявление № РС-23-451/10.10.2023 г. от ищеца била изчерпана. На 29.08.2024 г. между „Егида София“ ЕАД и „Пазари Юг“ ЕАД било сключено споразумение, по силата на което и във връзка с образуваното изп. д. № 1820/2024 г. по описа ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ, „Пазари Юг“ ЕАД се задължило да заплати на „Егида-София“ ЕАД сумата 10 347,05 лв. - неплатено възнаграждение по договор № 1205/02.12.2011 г. за периода от 01.02.2012 г. до 08.07.2012 г., сумата 372 лв. - лихва за забава върху горната главница за периода от 11.03.2012 г. до 07.12.2012 г., 12 821, 25 лв.- законна лихва върху главницата за периода от 07.12.2012 г. до 29.08.2024 г., и 39, 11 лв. - лихва за забава върху неплатения остатък от главницата за периода от 30.08.2024 г. до 10.09.2024 година. Уговорено било частично плащане на главница от 2 400 лева. От 3 броя платежни нареждания окръжният съд установил, че „Пазари Юг“ ЕАД заплатило на 30.08.2024 г., 04.06.2025 г. и 09.06.2025 г. на „Егида-София“ ЕАД сумите съответно от 2 400 лв., 10 347, 05 лв. – главница, и 13 933, 82 лв. – законна лихва от м. декември 2012 г. до 09.06.2025 година. При тези факти въззивният съд е приел за доказани и продължителността на делото извън разумния срок за разглеждането му, и имуществената вреда под формата на заплатена мораторна лихва за периода на забавянето, както и наличието на пряка причинна връзка между тях. Посочил е, обратно на поддържаното от въззивника, че единствената причина, която възпрепятствала „Пазари Юг“ ЕАД да изпълни главното си задължение към „Егида-София“ ЕАД в размер на 10 347, 05 лв. още на първия ден от исковия период (29.11.2014 г.) била забавеното постановяване на решението по гр. д. № 7700/2013 г. на СРС, 50 състав. Позовавайки се на Решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о., ГК, както на решението от 21 декември 2010 г. на ЕСПЧ по делото „Н. срещу България“, окръжният съд е счел, че по изключение съществува възможност за присъждане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за имуществени вреди от лихви, натрупани поради забавено правораздаване, но за целта било необходимо пълно доказване на реалното им настъпване, техния размер и причинната връзка със забавянето. Конкретизирал е, че едно парично вземане било ликвидно или когато размерът му бил точно определен (напр. фиксирана сума по договор), или можел да бъде определен чрез проста аритметична операция (без спор относно основанието или начина на изчисление), или за него имало влязло в сила съдебно решение, или длъжникът го бил признал, или произтичало от документ с установителна сила (напр. нотариален акт, неоспорена фактура). И обратно: то не било ликвидно, когато имало спор за размера му, или когато този размер зависел от допълнителни обстоятелства, или когато спорът за неговото съществуване и размер бил отнесен пред съда. В случая „Пазари Юг“ ЕАД било оспорило точното изпълнение на „Егида - София“ ЕАД по договор № 1205/02.12.2011 г., което означавало, че съществуването и точният размер на вземането не били несъмнени, както и че не е било възможно съмнението да бъде преодоляно без доказване на спорни факти, експертиза и съдебно произнасяне. Така обосновал извод, че до влизане в сила на решението по делото главното вземане е било неликвидно и длъжникът „Пазари Юг“ ЕАД не е можел да го изпълни. Единствената пречка пред превръщането му в ликвидно (а с това – и откриване на възможността пред длъжника за неговото доброволно изпълнение) е била липсата на съдебно решение за несъмненото му установяване по основание и размер. При тези мотиви е обоснован извод за наличие на пряка причинна връзка между забавеното постановяване на това решение и начисляването на мораторна лихва върху задължението за главница. Действителното настъпване на вредите въззивният съд намерил за установено от приетото като доказателство платежно нареждане, а размерът им изчислил служебно. С определение № 3332/18.06.2026 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед извършване на проверка изпълнил ли е въззивният съд задължението си при постановяване на решението да обсъди всички, относими към спора, доказателства, сред които и тези, установяващи датата на влизане в сила на решението по производството, продължило извън разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, от което ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, равни на законната лихва върху главницата, пресъдена с решението по забавеното дело. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, и мн. други. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Ето защо при постановяване на решението въззивната инстанция е длъжна, при отчитане особеностите на въззивното производство, да обсъди всички, представени от страните, писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира относимите към спора факти, установени по делото. Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира за основателно оплакването в касационната жалба за неправилност на решението поради постановяването му при необсъждане на всички писмени доказателства и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд. В подадената от ответника въззивна жалба против осъдителното решение на първоинстанционния съд са изложени подробни оплаквания срещу извода на първоинстанционния съд, че по делото е доказана пряката причинно-следствена връзка между раглеждането на гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав, извън разумния срок и имуществените вреди, за които „Пазари Юг“ ЕАД претендира обезщетение. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че възможност за изпълнение на паричните задължения на „Пазари Юг“ ЕАД преди постановяване на решението по забавеното дело не е съществувала, тъй като те не били ликвидни. Ето защо счел, че ищецът има вземане от касатора за законната лихва върху главния дълг, който платил след стабилизиране на решението по гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав, без да отчете момента на влизането му в сила, съвпадаща с влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58435/2012 г. по описа на СРС, 50 състав – 02.09.2023 г. – и да го съпостави с датата на изпълнение на пресъдените с решението по забавеното дело парични задължения. Правилно въззивният съд, позовавайки се на разрешенията в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 306/22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2017 г., IV ГО, които настоящият съдебен състав напълно споделя, е приел, че на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. В този съдебен акт е разяснено, че размерът на законната лихва, натрупана върху пресъдената главница именно поради забавата на исковото производство, извън рамките на разумното, за времето до датата на влизане в сила на съдебното решение (в случая 02.09.2023 г.) има връзка с продължителността на делото. Настъпването на имуществените вреди, точният им размер и съществуването на пряка причинно-следствена връзка със забавата по делото подлежи на установяване от ищеца чрез пълно главно доказване. В настоящия случай от споразумение от 29.08.2024 г. между „Егида София“ ЕАД и „Пазари Юг“ ЕАД и платежни нареждания от м. 04.06.2025 г. и 09.06.2025 г. се установява, че едва след образуване на изпълнително производство срещу „Пазари Юг“ ЕАД за принудително събиране на паричните му задължения към „Егида София“ ЕАД, установени с влязлата в сила на 02.09.2023 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58435/2012 г. по описа на СРС, 50 състав, ищецът е платил на кредитора-взискател пресъдените суми – главница от 10 347, 05 лева и 13 933, 82 лева - законната лихва върху нея за периода от м. декември 2012 г. до 09.06.2025 година. Изводът на окръжния съд, че сумата от 13 933, 82 лева представлява вреда, настъпила за ищеца като пряк резултат от забавеното постановяване на решението по гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав, е необоснован, тъй като такава причинно-следствена връзка не е налице. Тя би съществувала, ако от поведението на длъжника – ищец в настоящото производство – може да се заключи, че единствената пречка пред готовността му да изпълни спорното носимо задължение е липсата на влязло в сила решение относно съществуването и размера на дълга. Пряка причинна връзка между натрупаната върху дължимата главница законна лихва и забавеното производство би била мислима, ако „Пазари Юг“ ЕАД бе платило в деня на или непосредствено след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58435/2012 г. по описа на СРС, 50 състав, съвпадащ с датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 7700/2013 г. по описа на СРС, 50 състав – арг. от чл. 416 ГПК (ред. ДВ, бр. 42 от 2009 г). В настоящия случай дружеството е сторило това година и девет месеца по-късно и след образуване на изпълнително производство за принудително събиране на този дълг, поради което извод платената върху главницата законна лихва да е пряка последица от неразумно бавните действия на съда е изключен. Предвид крайния резултат, до който касационната инстанция достига, въззивното решение следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен. С оглед изхода на спора на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ответникът по касация следва да заплати на Софийски районен съд сумата от общо 153, 39 евро - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции (по 51, 13 евро за всяка), а по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – 28, 12 евро за държавни такси. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,