Определение № 146 от 13.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2637/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] и М. К. срещу решение № 988 / 21.05.2014г. по т.д. № 2201 / 2013г.на Апелативен съд – София, с което решението № 529 / 15.03.2013г., постановено по т.д. № 2201 / 2013г. на СГС, ТО, 7-ми състав, е потвърдено в частта за отхвърляне на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК на [фирма] срещу А. за приватизация и следприватизационен контрол за установяване по отношение на агенцията, че в полза на същата не съществува ипотечно право по пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти и за прогласяване недействителността на учредяването на законните ипотеки във връзка с неизпълнение на задължения по сключен по чл.25, ал.3 ЗППДОбП /отм./ приватизационен договор, като първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която са отхвърлени предявените от М. К. срещу АПСП установителни искове, поради липса на правен интерес. Съдът като констатира, че с определение от 29.04.2015г. по конституционно дело № 2/2015г. Конституционният съд на Република България е допуснал разглеждане по същество на искане на тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на пар.8, ал.1, от ПР към ЗИД на ЗПСК /обн. ДВ бр.72/ 2006г., изм. ДВ бр.65/2008г., изм. и доп. ДВ бр.18/2010г./, в частта само по отношение учредяване на законна ипотека върху имуществото на приватизираното предприятие, за неизпълнени задължения по сключени на основание чл.25 ЗППДОбП /отм./ приватизационни договори, счита, че са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.6 от ГПК, тъй като посочените разпоредби се явяват приложими по настоящото дело, поради което производството по него следва да бъде спряно до произнасянето на Конституционния съд. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд