Определение № 50161 от 06.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 263070/19.01.2022 г., допълнена с молба вх. № 276652/23.03.2022 г., подадена от Д. Н. Д., действаща лично и в качеството на едноличен търговец с фирма „Д. 33 - Д. Д.“, за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд, I-во гражданско отделение, I-18 състав. Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 4 и 5 и чл. 304 ГПК. Твърди, че са налице новооткрити факти, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на влязлото в сила решение № 2292/28.03.2019 г. по в. гр. д. № 10971/2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-а състав, както и че са налице непредвидени обстоятелства, поради които не е могла да се яви по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-18 състав, влязлото в сила решение по което има сила и спрямо нея. Представя писмени доказателства. От ответниците по молбата за отмяна писмен отговор със становище, че същата е недопустима, а по същество - неоснователна, е подаден от Й. Б. К.; Н. Б. Р.-М. и Е. П. М. не са подали отговори. С решение № 2292/28.03.2019 г. по в. гр. д. № 10971/2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-а състав, след частична отмяна на решението от 08.03.2010 г. по гр. д. № 16693/2008 г. на Софийския районен съд, е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на Е. П. М., Н. Б. Р.-М. и Й. Б. К., че Д. Н. Д. /заместила в процеса на основание чл. 227 ГПК първоначалната ищца Х. М. К./ е собственица по приращение на 1/3 ид. ч. от апартамент № 4Б, разположен на тавански етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ съгласно архитектурен проект от 68.25 кв. м., а съгласно данъчна оценка - 68.85 кв. м., състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при посочени съседи, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 499 кв. м., съставляващо УПИ ..... от кв. .... по плана на [населено място], местност „Г. М.-Р.“, при посочени съседи, и Е. П. М. и Н. Б. Р.-М. са осъдени да предадат на Д. Н. Д. владението на целия имот. Това решение е влязло в сила на 26.02.2020 г. С решение от 11.02.2021 г. по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд, I-во гражданско отделение, I-18 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Й. Б. К. срещу Н. Б. Р.-М. и Е. П. М., че Й. Б. К. е собственик на самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор ....., с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 4Б, с прилежащ гараж с площ от 19.38 кв. м. с идентификатор .....със същия административен адрес, и Н. Б. Р.-М. и Е. П. М. са осъдени да предадат на Й. Б. К. владението върху същия обект. Това решение е допълнено с решение № 263129/17.05.2021 г. по същото дело, като по реда на чл. 250 ГПК е признато за установено, че Й. Б. К. е собственик на прилежащо към самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор ....., източно мазе от 15.14 кв. м. при посочени съседи, и Н. Б. Р.-М. и Е. П. М. са осъдени да предадат на Й. Б. К. владението на същия обект. Основното решение е влязло в сила на 05.05.2021 г., а допълнителното решение - на 11.06.2021 г. С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на същата. Проверката по допустимост обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна е способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, следва да са конкретни и надлежни - т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Това ще рече да могат да бъдат подведени поне под един от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК състави с оглед на всички елементи. Макар в случая молителката да се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представените от нея: изпълнителен лист от 07.07.2021 г., изпълнителен лист от 15.11.2019 г., съобщение до М. Й. Й. по изп. д. № 20208380406527, молба от Й. Б. К. за образуване на изпълнително дело, молба от 26.10.2020 г. от Д. Н. Д. за образуване на изпълнително дело, молба от 26.02.2021 г. от Д. Н. Д. по изп. д. №№ 6527/2020 г. и 7553/2020 г. и протокол за въвод във владение на недвижим имот от 15.03.2022 г. по изп. д. № 20228510400059, не могат да бъдат подведени под посоченото основание, поради което следва да се приеме, че в случая молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Следващото поддържано от молителката основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК началният момент на срока е от влизане в сила на последното решение. В случая това са решенията, постановени по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд, влезли в сила съответно на 05.05.2021 г. и на 11.06.2021 г. Молбата за отмяна е подадена на 19.01.2022 г., т. е. след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, следователно е недопустима поради просрочие, като ирелевантен за допустимостта на молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е моментът, в който молителят е узнал за решението /в случая молителката твърди, че е узнала на 18.11.2021 г./ Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата има предвид лице, което е страна по делото, влязлото в сила решение по което е предмет на молбата за отмяна. В случая страни по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд, I-во гражданско отделение, I-18 състав, са Й. Б. К., Н. Б. Р.-М. и Е. П. М.. Молителката не е страна, поради което и не е легитимирана да иска отмяна на влезлите в сила решения по това дело. Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми - задължително и факултативно. Разглежданият случай не е такъв. Молителката не се легитимира от кръга на тези трети лица, които като участници в неделимо спорно правоотношение имат качеството на необходим другар и спрямо които влезлите в сила решения по гр. д. № 16926/2019 г. на Софийския градски съд разпростират силата си на пресъдено нещо - претендирайки, че е носител на правото на собственост, тя отрича правата, които са признати на Й. Б. К. с влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Ето защо молителката не е легитимирана да подаде молба за отмяна и на основанието по чл. 304 ГПК. В обобщение - молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Ответникът Й. Б. К. не е претендирал присъждане на разноски по водене на делото във ВКС и не е представил доказателства да е сторил такива. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.