Определение № 289 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2413/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.З ГПК. С определение №.3079/6.04.22 по ч.г.д.№. 1603/22 СГС, IV Ас., след отмяна на опр.№.9653/29.11.21 по г.д.№.39046/21 на СРС, 32с., е уважил молбата на К. Л. Л. по чл.248 ГПК и е изменил решение по г.д.№.39046/21 на СРС, 32с., в частта за разноските, като е осъдил „ЕОС Матрикс“ЕООД да плати на К. Л. 1000лв. разноски за един адвокат. Постъпила е частна касационна жалба вх.№.24304/21.04.22 от „ЕОС Матрикс“ЕООД, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна К. Л. Л. оспорва жалбата, в това число като недопустима. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.З т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр. 100/10, в сила от 21.12. 10 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.З т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявени от К. Л. Л. искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите 4701,69лв. главница и 1569,41лв. договорна лихва за периода 20.09.10- 13.12.11 поради погасяване по давност. Касае се за хипотеза, в която цената на всеки от исковете /съответно 4701,69лв. и 1569,41лв./ е под установения в чл.280 ал.З ГПК минимум от 5000лв. и въззивното решение не подлежи накасационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на III ГО,