Определение № 2590 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 277/14.01.2026г. на К. И. М., чрез процесуалния си представител адвокат Т. Х., за отмяна на влязлото в сила решение №161/03.07.2025г. по гр.д. №755/2024г. на Районен съд – Айтос в частта, с която е допусната делба на следния недвижим имот: дворно място с площ по графични данни от 1017 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Р., [улица], образувано от: 1) поземлен имот (ПИ) с пл. № ***с площ от 285 кв. м., при граници на ПИ: улица, ПИ № ***и ПИ № ***, и 2) поземлен имот с пл. № ***с площ от 732 кв. м., при граници на ПИ: от две страни улици, ПИ ***и общински имот, за които два поземлени имота, съгласно частично изменение на подробния устройствен план – план за регулация, одобрен със Заповед № 82/27.04.2001 г., е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) ***, ***в квартал ***, с площ на УПИ от 1055 кв. м., образуван от 255 кв.м. от ПИ ***, ***кв.м. от ПИ ***и ***кв.м. придаваемо общинско място, с неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: изток – улица; запад – [улица]; север – УПИ ***; юг УПИ ***общински, ведно с изградените в дворното място сгради: 1) в ПИ ***ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНA СГРАДА със застроена площ от 38 кв. м., с прилежащо мазе с площ от 16 кв. м., и 2) НАВЕС със застроена площ от 36 кв. м., в ПИ ***: 3) ДBУETAЖНA MACИBНA ЖИЛИЩHA СГРАДА със застроена площ от 71 кв. м. и разгърната застроена площ от 142 кв. м., 4) ПAЯНTOBA ЖИЛИЩНA СГРАДА със застроена площ от 18 кв. м. и 5) НАВЕС със застроена площ от 49 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, при квоти: 7/9 ид.ч. за К. И. М. и по 1/9 ид. ч. за Л. Д. Р. и Х. И. И.. Искането за отмяна на решението на първоинстанционния съд е обосновано с ново обстоятелство – заключението по приетата от делбения съд СТЕ, от което се установява, че допуснатият до делба имот с решението по първата фаза съществено се отличава с описанието, което е дадено в титула за собственост – н.а. по обстоятелствена проверка №274, н.д.№252/23.08.2024г. на нотариус Ж.Д..Повод за разкриване на това обстоятелство, а именно факта че намиращите се в имота сгради не съответстват на допуснатите до делба, се оказва заключението по допуснатата във втората фаза на делбата СТЕ. Ответниците по молбата за отмяна Л. Р. и Х. И. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който заявяват, че същата е недопустима, а при условията на евентуалност молят молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 303 от ГПК/О. И. не е страна по настоящото производство, тъй като не е съсобственик на описания по-горе недвижим имот/. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал/установена след влизане в сила на решението в сила/, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или бездействие на страната, която е направила искането за отмяна. Заключението по съдебно-техническа експертиза не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК, тъй като според т. 4 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977г., по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани.ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица.Изложеното е формално основание искането за отмяна да се остави без разглеждане/в същия смисъл са определение № 4384 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2022 г., I г. о., определение № 112 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр.д.№1086/2022 г., II г. о., определение № 50237 от 14.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3490/2022 г., I г. о., определение №2962/10.06.2025г. по гр.д.№1587/2025г. и др./. С оглед на горното следва да се приеме, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В полза на Л. Р. и Х. И. следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че всеки от доверителите е заплатил на адв.В.М. възнаграждение за процесуално представителство от по 400евро.Както бе посочено по горе лицето О. И., което е имало качеството на доверител по този договор не е страна в настоящото производство, поради което разноски следва да се присъдят само на Л. Р. и Х. И.. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение