Определение № 219 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2019 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 3845/27.05.2020 г. ищците по делото – ответници по касационната жалба – Р. Т. С. и Г. Т. Н. молят съда да допълни постановеното по делото определение № 241/16.04.2020 г. чрез произнасяне по и присъждане на направените от тях разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер 300 лв. и внесена държавна такса в размер 30 лв. за касационното производство. Ответниците по молбата – касационните жалбоподатели И. М. Б. и Ж. С. Б. не са подали отговор на молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 23.07.2020 г. Молбата е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирани за това лица и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, предвид и спирането му с чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС13.03.2020гПП и § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ. Тъй като молителите искат допълване (а не изменение) на определение № 241/16.04.2020 г. в частта му за разноските, не е необходимо да е представен списък на разноските (т. 8 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Разгледана по същество, молбата е основателна. С подадения от тях отговор на касационната жалба, т.е. – своевременно, молителите са поискали присъждане на направените от тях разноски за касационното производство и са представили доказателства за извършването им, а именно: платежно нареждане от 15.10.2019 г. за заплащането по банков път от молителя Г. Н. на адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. на общия им процесуален пълномощник по делото адв. П. Н., както и платежно нареждане от 16.10.2019 г. за внасянето от молителката Р. С. на държавна такса в размер 30 лв. по сметка на ВКС, като постъпването на сумата по сметката на ВКС е удостоверено и със служебна бележка от 25.10.2019 г. от счетоводител при ВКС. Съдът обаче не се е произнесъл по заявената претенция за присъждане разноските с постановеното по делото определение № 241/16.04.2020 г., с което касационната жалба на И. и Ж. Б. е оставена без разглеждане в частта ѝ по исковете, по които жалбоподателите Б. не са ответници, а в останалата част – относно исковете на молителите С. и Н. срещу жалбоподателите Б. касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато. При това положение, съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК двамата касатори-ответници Б. дължат и следва да бъдат осъдени с настоящото определение – чрез допълване по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 241/16.04.2020 г., да заплатят на молителя-ищец и ответник по касационната жалба Г. Н., направените от него разноски за заплащането адвокатското възнаграждение в размер 300 лв. Тъй като нито молителката С., нито молителят Н. са подавали касационна жалба по делото, то внесената от първата от тях по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. се явява недължимо платена, поради което няма основание да се възлага като разноски по делото в тежест на двамата касатори, а с настоящото определение следва да се постанови връщането ѝ на молителката Р. С.. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение