Определение № 115 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 32/2012 г.

Производството по ч.т.д.№ 32/12г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна касационна жалба на В. П. Д., [населено място] срещу определение № 10732/15.07.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 8656/11г. от Софийския градски съд, с което, в производство по чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК, е потвърдена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2774/10г. на Софийския районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., при проверка на редовността на подадената частна жалба, констатира, че същата е недопустима. Обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена, въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. Въззивното определение, постановено по реда на чл.419, ал.1 вр. чл.418 ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС не създава висящност на касационното производство. С настоящото определение ВКС само констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което същото е окончателно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд