Решение № 4701 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2009 г.

Решение № 4701 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11732/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Държавна агенция по горите, гр. София, представлявана от доц. Стефан Юруков - председател, представляван от Ася Велиславова Иванова - процесуален представител, против Решение № 96/24.06.2009 г. по адм. дело № 104/2009 г. на Административен съд гр. Видин за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № 12/2.04.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Видин, с която е одобрено протоколно решение № 7А/24.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 26/16.06.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - гр. Видин. Касационният жалбоподател - Държавна агенция по горите към Министерския съвет, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на земеделието и храните счита, че решението е неправилно и постановено в нарушение на закона. По подробно посочени аргументи моли да бъде отменено, ведно с произтичащите от закона последици. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен от настоящия Изпълнителен директор на агенцията пълномощник - старши юрисконсулт Ерджан Мурад, поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

От ответника - Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Видин, чрез гл. юрисконсулт Иво Валентинов Иванов е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно и изцяло се основава на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По делото са събрани достатъчно доказателства, че регистрите на имотите по чл. 19, ал. от 1 от ЗСПЗЗ, предоставени на комисията за обсъждане, са част от одобрената и влязла в законна сила Карта на възстановената собственост за съответната община, каквото е изискването на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните от КВС.

Заинтересованата страна - кметът на Община Бойница не взема отношение по жалбата.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, но по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Обосновано съдът е приел, че в хода на производството пред административния орган не са допуснати нарушения на процедурата по чл. 45в ППЗСПЗЗ. Неоснователни са изложените от касатора възражения относно характера на част от кадастралните единици, определени като земеделски земи. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което жалбата срещу решението на АС - Видин следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба (наименована само "Жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 96 от 24.06.2009 г. по адм. дело № 104/2009 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Видин, VI административен състав отхвърля жалбата на Държавната агенция по горите - гр. София, против Заповед № 12/2.04.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" - Видин, с която е одобрено протоколно решение № 7А/24.07.2008 г. на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно следните имоти:

• за землището на с. Раброво имоти с кад. № по КВС: 004019, 005025, 011034, 013001, 014026, 016040, 060021, 072027, 073041, 093016, 111019, 118014, 118016, 121019, 148004, 211001, 210061, 220002, 033045, 071003, 072024, 175018, 193004, 202032, 014018, 081007;

• за землището на с. Каниц имоти с кад. № по КВС: 048023, 043001;

• за землището на с. Периловец имоти с кад. № по КВС: 000008, 049008, 064004;

• за землището на с. Шишенци имоти с кад. № по КВС: 031021, 057030, 057034, 110007, 118006;

• за землището на с. Бориловец имоти с кад. № по КВС: 008015, 023002, 061013, 066023, 085013, 491004;

• за землището на с. Грацковски колиби имоти с кад. № по КВС: 030006, 038004.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че Заповедта, с която е одобрено протоколното решение на Комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, е издадена от компетентен орган и при спазване на предвидената в чл. 45в ППЗСПЗЗ процедура. Решението на 7-членната комисия е прието само с едно особено мнение, при необходимото обикновено мнозинство. При постановяването му комисията се е съобразила с представените извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и със самата карта на възстановената собственост. По делото не са събрани доказателства, че процесните имоти са включени в горския фонд, поради което не са включени неправомерно от комисията в нарушение на чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ в списъка на земеделските земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в каквато насока е особеното мнение на представителя на ДГС - Видин. Съдът се е позовал на § 72, ал. 1 от ЗГ и е констатирал, че в случая липсва заповед на председателя на ДАГ за включване на процесните имоти в държавния горски фонд, поради което не е налице основание за изключване на тези имоти от регистъра и картата на възстановената собственост на земеделските земи. За неоснователен е приет и довода в жалбата за неправилно включване на процесните имоти като земеделски земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за горите. В тази връзка съдът е посочил, че не е проведена предвидената процедура и няма съвместна заповед на Председателя на Държавната агенция по горите и на Министъра на земеделието и храните за включване на процесните имоти в горския фонд, поради което липсва основание за Комисията да изключи спорните имоти от земеделските земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че оспорената заповед и одобреното с нея решение са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Държавна агенция по горите - гр. София, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите, е оспорила пред Административен съд - Видин Протоколно решение № 7А/24.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № 12/2.04.2009 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Видин, в частта за конкретни имоти, посочени в жалбата, базирани на Възражението от Иглика Станева - чл. на комисията като представител на ДЛ Видин, видно от заповед № 26/16.06.2008 г. за назначаване. Към това възражение е приложен ОПИС на имотите по кадастрални единици, съответстващи на подотделите по ЛУП, които имоти според нея не би следвало да са описани в Приложение 1 към раздел I от протоколното решение, а тъй като по отношение на тези имоти, които са гори, са допуснати грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, следва да се опишат в Приложение 1 към раздел II от протоколното решение, поради което и го е подписала с особено мнение.

Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ).

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост", а съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тези разпоредби следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП), в какъвто смисъл е становището на жалбоподателя.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС.

Както се вижда, лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

В конкретния случай комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата на с. Раброво, с. Каниц, с. Периловец, с. Шишенци, с. Бориловец и с. Градсковски колиби.

Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата и настоящата касационна инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП.

С тези допълващи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,