Определение № 387 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 340/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Б. А. против определение № 656 от 29.11.2011г. по ч.гр.д.№ 648/2011г. на ІІІ гр.о. на ВКС. Навеждат се общи оплаквания за нарушение на процесуалните правила защото съдът се е произнесъл без да я призовава и защото не й е предоставено семейното жилище, а определената издръжка за децата е следвало да бъде по-висока. Поддържа искането си за предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима в частта, с която е отказана правна помощ, съгласно чл. 95, ал.5 от ГПК. Разгледана по същество, в тази част жалбата е неоснователна. За да остави без уважение искането за предоставяне на правна помощ, съдът е приел, че подадената частна жалба е очевидно неоснователна. Позовал се е на нормата на чл. 24, т.2 от ЗПрП. Данните по делото потвърждават правилността на този извод. Обжалвано е въззивно решение, което с определение № 634 от 20.05.2011г. по гр.д.№ 239/2011г. ІІІ гр.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. По допускането до касационно обжалване съдът се произнася в закрито заседание, съгласно чл. 288от ГПК, поради което жалбоподателката не е била призовавана. Тъй като това определение не подлежи на обжалване, частната жалба против него е оставена без разглеждане с определение № 468/21.09.2011г. по ч. гр.д.№ 428/2011г. Това определение е подлежало на обжалване с частна жалба. А. го е обжалвала и е поискала правна помощ по тази частна жалба. С обжалваното определение съдът е намерил за неоснователно искането за предоставяне на правна помощ поради очевидната неоснователност на частната жалба. В тази част определението е правилно, защото е съобразено със закона – 24, т.2 от ЗПрП, поради което следва да се остави в сила. По частните жалби, съгласно чл. 278, ал.1 от ГПК, съдът се произнася в закрито заседание, поради което са неоснователни доводите за нарушение на процесуалните правила, защото жалбоподателката не е била призована. Съдът не обсъжда доводите за неправилност на въззивното решение и определението по чл. 288 от ГПК за не допускане до касационно обжалване, тъй като е изчерпан инстанционния контрол и този въпрос не може да бъде обсъждан повече. Решението е влязло в сила, съгласно чл. 296, т.3 от ГПК. ГПК не предвижда възможност за възобновяване на гражданските дела. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение