Определение № 554 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 481/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 250 от 16.05.2011 год. по ч.т.д.№ 247/2011 год. на Варненски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на дружеството срещу Определение № 786 от 02.03.2011 год. по т.д.№ 372/2011 год. на Варненския окръжен съд за спиране на основание чл.536 ГПК на производството по вписване от Агенцията по вписванията на обстоятелствата по заявление вх.№ 143843 от 17.02.2011 год. на търговския регистър. Заявеното искане е за вписване на решенията на Общото събрание на [фирма], проведено на 15.02.2011 год. Спирането е постановено поради обстоятелството, че е висящо производството по иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Т. Р. Ю. за отмяна на решенията на същото общо събрание. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на ВнАС е приел, че определението с което по реда на чл.536 ГПК окръжният съд е спрял регистърното производство, не подлежи на инстанционен контрол. Определението е постановено при особеното мнение на председателя на състава. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на определението на ВнАС, като се излагат доводи за неговата неправилност и противоречие с ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за следното: Частната жалба е неоснователна. Преценката на състава на ВнАС е правилна. Производството по вписване на промени по отношение на търговските дружества, по своята процесуална характеристика е не само охранително, а и извънсъдебно, след влизане в сила на Закона за търговския регистър. Т.е. по отношение на него не могат механично да бъдат прилагани правилата за съдебните производства и особено правилата за исковите такива. Поради това, позоваването на т.5 и т.8 на ТР № 1/17.07.2001 год. е неуместно, дори да се приеме, че тълкуването на закона е приложимо и към ГПК-2007 год. Препращането на чл.19 ал.5 ЗТР е към чл.536 ГПК, който от своя страна не предвижда обжалваемост на съдебния акт, постановен от съответния окръжен съд по основателността на искането за спиране. Т.е. не е налице хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.540 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, поради обстоятелството, че спряното производство освен охранително е и извънсъдебно, както бе посочено по-горе. Хипотетично, би подлежало на инстанционен контрол до ниво Апелативен съд единствено определение с което окръжният съд е оставил без разглеждане искане за спиране на охранителното производство. Като е оставил без разглеждане частната жалба срещу необжалваем съдебен акт, Варненският апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.