Определение № 9468 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. И. против Определение № 10232 от 10.10.2024г., постановено по дело № 2678/2023г. по описа на Административен съд- Варна, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата й срещу решение № 32-417056/01.12.2022 г. по митническа декларация MRN 21BG002002051736R8/18.06.2021 г., издадено от директора на ТД „Митница Варна“ и производството по делото е прекратено. Частната жалбоподателка твърди неправилност на атакуваното определение като постановено в противоречие със закона, нарушение на съдопроизодствените правила и необоснованост. Моли съдът да отмени оспорения съдебен акт и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. Ответната страна- Директор на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, в писмено становище, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, против подлежащо на оспорване определение, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съдът е счел, че жалбата на С. И. срещу Решение № 32-417056/01.12.2022г. е подадена на 29.11.2023г., т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок за обжалване на решението, поради което се явява просрочена, а производството, образувано по нея-недопустимо. С придружителното писмо рег. № 32-656870/04.12.2023 г. на ТД „Митница“ Варна, с което административната преписка е изпратена на Административен съд Варна за образуването на процесното административно дело е посочено, че „на 31.01.2023 г. чрез директора на ТД „Митница“ Варна до Директора на Агенция „Митници“ от С. И. е подадена жалба с рег. № 32-40-248/31.01.2023 г. срещу Решение № 32-417056/01.12.2022 г.“ (л. 14 от административната преписка). Двуседмичният срок за произнасяне на горестоящия в йерархията административен орган е изтекъл на 20.02.2023г. Следва да се отбележи, че административният съд неточно е счел, че последният е изтекъл на 14.02.2023г., която грешка не се отразява на крайния извод относно просрочеността на оспорването. В същото писмо е описано, че тъй като компетентният орган не се е произнесъл в този срок, е налице мълчалив отказ, който е следвало на основание чл.149 ал.2 от АПК ( в редакцията от ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) да се обжалва в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е следвало да се произнесе. И. е депозирала жалба, с която оспорва по съдебен ред решението на Директор на ТД Митница Варна на 29.11.2023г. (л. 5), приблизително 8 месеца след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК. Достигайки до същя извод Административен съд-Варна, е постановил правилно и съответно на закона определение, което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, приложим на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,