Определение № 1543 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. И., чрез адв. Н. Иванова, против определение № 37926/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4372/2025 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима. Производството пред административния съд е започнало по искане от И. А. И., с правно основание чл.128а и чл. 239 т.5 от АПК, за обявяване на нищожност на решение № 6/30.01.2024 г. постановено по адм. дело № С-59/2023 на Върховен административен съд (ВАС) и решение № 1646/10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 5601/2022 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ). С Разпореждане № 31838/30.09.2025г. съдът е нарочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и конституирал като страни в производството – ищец И. А. И. и ответник – директора на Национална служба „Полиция“. С протоколно определение от 13.11.2025 г. административният съд е заличил като ответник директора на Национална служба „Полиция“ и конституирал като ответник Министъра на вътрешните работи Със същото определение съдът оставил производството по делото без движение, за представяне на препис от исковата молба за новоконституирания ответник в производството. С обжалваното определение № 37926/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4372/2025 г. по описа на Административен съд – София – град е отменено протоколно определение от 13.11.2025 г., с което е конституиран като ответник министъра на вътрешните работи. Със същото определение е конституиран като ответник директора на Столична дирекция на вътрешните работи. За да постанови определението съдът е приел, че страни в производството по предявения пред него иск са страните, участвали в производството по постановеното решение, обявяване на нищожността на което се иска. При така установеното настоящата инстанция намира следното: Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Обжалваното определение не е от вида определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито има законова разпоредба, която изрично предвижда обжалването му. Определение № 37926/17.11.2025 г. по правната си същност е от категорията на актовете, с които не се слага край на делото. То може да бъде изменено от съда при изменение на обстоятелствата, при грешка или пропуск - чл.144 АПК във вр. с чл.253 от ГПК. Определение № 37926/17.11.2025 г. не представлява и акт от вида на посочените в чл.153 ал.3 от АПК, за които изрично е предвидено обжалване в чл.153 ал.4 от АПК. В допълнение, още с Определение от 21.09.2022г. по адм. д. № 5601/2022г. по описа на АССГ, поради промени в Закона за МВР и закриването на националните служби като структурни звена, съдът, в производство по чл.233 от ЗМВР ( отм.), образувано по жалба на И. А. И. срещу Заповед № 2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ – МВР, на основание чл.153 ал.2 и 3 от АПК е отменил определение от 23.06.2022г. в частта, в която директора на Национална служба „Полиция“ е конституиран като ответник и конституирал като ответник директора на СДВР. По адм. д. № № 5601/2022г. по описа на АССГ е постановено решение № 4616/10.07.2023г., което е влязло в сила на 30.01.2024г. По изложените съображения частната жалба, като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да бъде прекратено. Воден от изложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 215 т.4 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,