Определение № 10251 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10085/2025 г.

Производството е по чл. 306, ал. 5 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. С. от град Дряново против определение № 913/07.07.2025г., постановено по частно касационно административно дело № 231/2025г. по описа на Административен съд-Габрово, с което е оставено без уважение искането на Б. С. за отвод на съдия Е. К. Т. и е оставена без разглеждане частната жалба на Б. А. С. против Разпореждане № 752/06.06.2025г. на председателя на административен съд-Габрово по административно дело № 179/2025г. на Административен съд-Габрово и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се претендира за неговата отмяна. Поддържа се искането за отвод на съдия К.. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Производството пред тричленен състав на Административен съд Габрово е започнало по жалба на Б. С. срещу разпореждане № 752/06.06.2025г. на председателя на административен съд-Габрово по административно дело № 179/2025г. на Административен съд-Габрово. С посоченото разпореждане е оставено без уважение искането на Б. С. за налагане на глоба по реда на чл.304 от АПК на кмета на община Дряново за неизпълнение на указания, постановени с решение № 6524/18.05.2010г. по административно дело № 15435/2009г. на Върховния административен съд. С частната жалба срещу разпореждането е направено и искане за отвод на съдия Е. К. предвид обстоятелството, че съдията е участвала в състава на съда, постановил разпореждане № 440 по вх.№ 801 от 03.04.2025г., с което е отказано издаването на изпълнителен лист срещу община Дряново по отношение на недвижим имот, който е предмет и на настоящото производство. Тричленният състав на АС-Габрово е оставил без уважение искането за отвод на съдия Е. К. Т.. Освен това е оставил без разглеждане жалбата на С. против разпореждане № 752/06.06.2025г. поради процесуалната й недопустимост и е прекратил производството по делото. Този извод е мотивиран с характера на производството по чл.302 от АПК и обстоятелството, че подателят на искането за налагане на наказанието не е страна в това производство. След служебна преценка за допустимостта на частната жалба, съдът намира следното: Частната жалба е процесуално допустима в частта й, насочена срещу определение на Административен съд-Габрово, с което е оставена без разглеждане частната жалба на С. против разпореждането на председателя на Административен съд-Габрово. Частната жалба е процесуално недопустима в частта й насочена срещу определението на Административен съд-Габрово, в частта му, с която е оставено без уважение направеното искане за отвод. Процедурата по отвода е регламентирана в чл. 23, ал. 1 ГПК, съгласно който отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Според чл. 23, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. Именно това е сторено и от тричленния състав на АС-Габрово, който се е произнесъл надлежно и мотивирано по направеното искане за отвод. Това произнасяне не подлежи на самостоятелно обжалване, а проверката на законосъобразността му следва да се осъществи при проверката на крайния акт, с който приключва съдебното производство. Ето защо направените в тази връзка оплаквания следва да бъдат разгледани при преценката за валидността, допустимостта и правилността на определението в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. и производството по делото е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. против разпореждането на председателя на Габровския административен съд. В настоящата хипотеза не е налице абсолютното основание за отвод на съдията по смисъла на чл.23, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като съдия Е. К. Т. не е участвала в разглеждането на делото преди постановяване на обжалваното определение. С цитираното разпореждане е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист по друго дело- адм. дело № 102/2009г. Тъй като с това разпореждане не се разрешава със сила на присъдено нещо правният спор, който е предмет на настоящото производство, постановяването му не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в обективността и безпристрастността на съдия К., защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по делото доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Ето защо съдът намира, че в настоящата хипотеза не е нарушение на изискването за постановяване на съдебния акт от безпристрастен съд. Разглеждането на поддържаното и в частната жалба искане за отвод на съдия К. Т. е недопустимо в настоящото производство. Върховният административен съд не е компетентен да отстранява съдии от разглеждане на първоинстанционните дела. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. След последователен анализ на тази правна уредба тричленният състав на Административен съд-Габрово е направил извод, че по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК може да бъде обжалвано само разпореждането, с което се налага наказание и активно легитимирано да стори това е само наказаното за нарушение по чл. 304 от АПК лице. Съдът е мотивирал този си извод с обстоятелството, че лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане (независимо дали с него се налага или не се налага наказание). Ето защо правилен е изводът на Административен съд-Габрово, че частната жалбоподателка, в качеството си на инициатор на производството по чл.306 от АПК, не е страна в производството, поради което не се засягат и нейни права и законни интереси. Страните в производството по чл. 306 от АПК са наказващият орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 от АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание, поради което не е и активно легитимиран да обжалва постановеното разпореждане на председателя на АС-Габрово, постановено в производството по чл. 306 от АПК. Поради това правилно частната й жалба е приета за процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, четвърто отделение,