Определение № 50181 от 07.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2022 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадената от В. Л. Б. молба за отмяна на влязлото в сила на 03.05.2017 г. въззивно Решение № 2731 от 05.04.2016 г. по в.гр.д.№ 8729/2012 г. на Софийски градски съд, г.о., II „а” въззивен състав, с което е потвърдено Решение от 03.04.2000 г. по гр.д.№ 4001/1998 г. на Софийски районен съд, 44 състав. След дадени от настоящия състав указания с Определение № 140 от 19.09.2022 г., по делото е постъпила молба от В. Л. Б. с вх.№ 508795 от 01.11.2022 г., придружена от приложения. Видно от приложения към молбата с вх.№ 508795 четлив препис от първата страница на молбата за отмяна, последната е регистрирана в СРС на 21.07.2017 г. – по-малко от 3 месеца от влизането в сила на атакуваното решение, предвид което ВКС приема, че е депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед спазването на преклузивния срок и обстоятелствата, че молбата е подадена от активно легимирано лице и при изложени конкретни твърдения, относими към поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на съда приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима и следва да се допусне за разглеждане в открито съдебно заседание. Към молбата с вх.№ 508795 е приложено ксерокопие на представения с молбата за отмяна документ – Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, от което също (както от вече представеното увеличено ксерокопие на същия документ) не може да се прочете съдържанието му. Доколкото формално указанието, дадено с Определение № 140 от 19.09.2022 г. е изпълнено, настоящият състав на съда не намира основание за изискване на нов препис от документа. За молителката остава риска от невъзможността, при постановяването на решение по реда на чл. 307 ГПК, да бъдат направени каквито и да е изводи за относимостта на Декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти към заявеното от нея отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата с вх.№ 508795 са представени още три документа – Декларация, Заявление-декларация и Опис-декларация, носещи заверка от СО, р. „Връбница” с дата 28.10.2022 г. Тези документи не се споменават в молбата за отмяна с вх.№ 5112235 от 21.07.2017 г. и във връзка с тях не са излагани никакви доводи от молителката. Тези обстоятелства мотивират състава на ВКС да приеме, че молителителката се домогва, в рамките на вече образуваното производство по чл. 303 и сл. ГПК, да създаде допълнително основание за приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънреден способ за извънистанционен конрол на съдебните актове, а не средство за създаване и събиране на доказателства, независимо дали същите биха имали значение за крайния изход на гражданско-правния спор. Предвид последното, недопустимо се явява в настоящото производство да бъдат приети и обсъждани цитираните три документа и същите следва да бъдат върнати на молителката, за която остава открита възможността да подаде нова молба по чл. 303 ГПК, ако счита, че тези документи удовлетворяват изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия