Определение № 7456 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпила е молба от В. Ж. Д. - ответник по касационната жалба, чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, действащо чрез адвокат М. Мавров, с която се иска изменение на решение №4856/12.05.2025 г. по адм.дело №1911/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС на адв. Мавров за оказаната от него безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - "Сити Кеш" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне без уважение на искането. Молбата е допустима като подадена в срок, от надлежно упълномощено лице и при представен списък за разноските по делото. Същата, разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решение №4856/12.05.2025 г. по настоящето дело е посочено, че в случая ответникът по касация не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. М. Мавров, управител на Еднолично адвокатско дружество Мавров, не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство), тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. Неточни са доводите в молбата, че е достатъчно страната да има право на разноски, без реално да са и присъдени разноски. Същите доводи не кореспондират с горецитирания текст на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, който обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски - а именно наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. На настоящия съдебен състав е известно, че има противоречива практика по прилагането на тази разпоредба, но нормата на чл.38, ал.2 ЗА не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК и тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Независимо дали настоящият съдебен състав намира нормата на чл.38, ал.2 ЗА за справедлива или не, същата урежда различни предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред спрямо предвиденото относно разноските в ГПК и АПК, които в случая не са налице. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ, както се твърди в искането. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение