Определение № 2740 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 260332/29.01.2025г. от И. Ж. В. за отмяна на влязлото в сила решение 260041/15.04.2021г. по гр.д.№2294/2018г. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 102/09.11.2021г. по в.гр.д. №389/2021г. на Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение №50962/20.12.2022г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. С молбата са наведени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, както следва: 1/ Наличие на ново обстоятелство – оправдателна присъда по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна, която е задължителна за гражданския съд и е от съществено значение за делото. 2/ Изводите на въззивният съд в решението, чиято отмяна се иска, са обусловени от силата на пресъдено нещо по уважения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД (гр.д.№993/2015г. на Окръжен съд – Варна), постановено при участието на молителя като трето лице-помагач. Същата обхваща обстоятелствата свързани с извършеното възлагане на И. В. на работа за монтаж на електрически бойлер; неправилно и некачествено изпълнение на поетите от изпълнителя задължения; настъпилите от същото вреди за възложителите Г. Б. и М. Б., за които те били осъдени да заплатят обезщетение. Влязлото в сила решение по обуславящото гр.д.№993/2015г. на Окръжен съд – Варна било отменено по реда на чл.307 от ГПК с решение №560/02.10.2024г., поправено с решение №5278/19.11.2024г., по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение. Ответникът Г. Н. Б. с писмен отговор, чрез адвокат А. П., оспорва молбата като недопустима. Твърди, че същата е подадена извън определения в чл.305, ал.1, т.1 от ГПК срок, тъй като молителят е узнал за постановената по НОХД №1203/2019г. на ВОС оправдателна присъда от момента на влизането й в сила – 28.07.2022г. Излага още, че тримесечният срок е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна и от датата на постановяване на решението по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение – 02.01.2025г. Към писменият отговор са представени доказателства за смъртта на М. Х. Б., поч. на 29.07.2023г. и за вписани откази от наследство от другите наследници – Н. М. Б. (син) и Х. М. Б. (син). Съдът констатира, че в молбата не са изложени твърдения за датата, на която молителят е узнал за постановената присъда по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна, както и за решението по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение. На И. Ж. В. следва да бъде дадена възможност да отстрани посочената непълнота. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение