Определение № 324 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 10.07.2012 г. по гр.д. № 1770/2012, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 11.05.2012 г. по гр.д. № 20786/2011, с което е уважен до размера на 6.501,17 лева предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Недоволна от решението е П. на Р. Б., представлявана от прокурора Г. А., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта въззивният съд да препрати към мотивите на обжалваното решение, както и да бъдат доказани с косвени доказателства отстраняването от длъжност и последващото възстановяване, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата И. З. И., представляван от адв. Ст. Д. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси, нямат претендираното значение, тъй като съдът е съобразил установената съдебна практика и въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, но в хода на наказателното производство е бил отстранен от работа от 14.07.2009 до 07.10.2010 г. през което време не е получавал трудово възнграждение, както се установява от представената справка от ОД на МВР, П., поради което присъдил разликата между дължимото за това време трудово възнаграждение и изплатените и получени от ищеца обезщетения. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че по деликтен иск няма никакви ограничения на доказателствените средства, в т.ч. свидетелски показания, а в случая правно релевантни факти се установяват с официални вторични (които възпроизвеждат съдържанието на първичните) писмени доказателства, както и че въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, което потвърждава. При докладването на жалбите и отговорите (чл. 268, ал. 1 ГПК) въззивният съд посочва оплакванията срещу първоинстанционното решение, което не го освобождава от задължението да направи това и в мотивите на въззивното решение, но този пропуск не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение