Определение № 397 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по жалба на К. Х. М. срещу решение от 14.01.2015г. по гр.д.№2442/2015г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.203, ал.3 Закона за отбраната и въоръжените сили / отм./, чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД и е прекратено производството по отношение на МО. Ответникът В.Ф. /№/ -Г. И. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, е пъддържал, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С решение от 28.10.2016г. ВКС като е отменил решение от 14.01.2015г. по гр.д.№2442/2015г. на ОС Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.203, ал.3 Закона за отбраната и въоръжените сили / отм./, чл.194, ал.3 ЗОВСРБ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и за заплащане лихви за забава, е осъдил В .Ф. /№/ с.Г. И., ЕИК -/№/, Област П., да заплати на К. Х. М. сумата от 2 938,96 лв., представляваща сбор от възнаграждение за положен извънреден труд (труд за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време) в периода от 02.08.2008г. до 30.06.2010г., както и сумата от общо 929,03 лв., представляваща сбор от мораторни лихви за забавено плащане върху всяко от неизплатените месечни възнаграждения за извънреден труд за периодите от 3-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 960 лева разноски. С молба от 28.11.2016г. К. Х., чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени още 2183,95 лева разноски за производство пред първата и въззивната инстанции, каквито своевременно е претендирал в касационната си жалба. С писмен отговор от 15.12.2016г. ответникът оспорва молбата. Поддържа, че същата е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпили в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е допустима. При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на К. Х. и е присъдил такива общо в размер на 960 за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер за процесуално представителство пред ВКС. Със същото решение съдът не се е произнесъл по искането за присъждане разноски, направени пред първоинстанционния и въззивния съд, което е направено в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят-ищец в производството има право на разноски по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая последният е представил списък по чл.80 ГПК за направени разноски пред първата инстанция в размер на 1223,95лева, но съобразно уважения размер на иска за тази инстанция се дължат такива в размер на 612 лева. За въззивната инстанция ищецът е представил списък за направени разноски в размер на 960 лева, които с оглед изхода на спора в тази инстанция му се дължат в пълен размер. Предвид изложеното и съобразявайки се с приетото по т.1 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция намира, че искането за присъждане на още 2183,95 разноски на молителя, поддържано на осн.чл.78 ал.1 ГПК, е основателно и доказано до размер на 1572 лева. Ето защо на ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата 1572 лева разноски, направени пред първоинстанционния и въззивния съд. Предвид изложените съображения, съдът