Определение № 654 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 481/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. В., гр. С. срещу определение № 3811/30.03.2009г. по ч.гр.д. № 2008/2009г., с което Софийският градски съд е оставил без разглеждане частната му жалба против разпореждане от 25.09.2008г. за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател поддържа, че е узнал за образуваното заповедно производство и издадения изпълнителен лист от обжалваното определение, тъй като съдът изпратил уведомление до лице с друго име. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на 28.07.2008г. длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като не предявил възражение и е преклудирана възможността му да оспорва заповедта. Издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по реда на чл.416 ГПК, поради което разпореждане на първоинстанционния съд не подлежи на инстанционен контрол. Определението е правилно. Разпореждането на съда, с което е постановено издаването на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 ГПК не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ГПК. Правата на длъжника да оспори заповедта за изпълнение са уредени в нормите на чл.414 и чл.415 ГПК, като изпълнителният лист се издава, ако законния срок не е депозирано възражение или подаденото е оттеглено. По тези съображения въззивното определение следва да се потвърди. С оглед на твърденията на частния жалбоподател същият разполага евентуално с правото да подаде възражение по чл.423 ГПК пред въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд