Определение № 50275 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Подадена молба от адв.М. Р. - процесуален представител на ответниците И. И., В. И. и М. И. с искане да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 213/28.06.2022 г. по гр.д. № 4961/2021 г. по описа на ВКС, с което е допълнено постановеното от него решение по делото в частта за разноските, изразяваща се в неправилно посочен в диспозитива на определението сбор от дължимите на ответниците разноски за трите съдебни инстанции. В същата молба е направено и искане за изменение на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК от ВКС определение, чрез присъждане на допълнително /над присъдения размер от 500, 00 лв. за касационната инстанция/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Насрещната страна поддържа, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, а искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение – за недопустимо, тъй като по същество представлява частна жалба срещу постановеното от ВКС по реда на чл.248 ГПК определение, с което е допълнено решението на касационната инстанция в частта за разноските. н.взела становище по молбата, т.е. срещу акт на ВКС, който не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.247 ГПК е допустима и основателна. С определение № 213/28.06.2022 г. по гр.д. № 4961/2021 г, настоящият състав на ВКС е допълнил постановеното от него решение в частта за разноските, като на основание чл.38 ЗАдв. е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Р. за оказаната от нея безплатна правна помощ на ответниците в производството пред трите съдебни инстанции в размер на 4 918,50 лв. Същевременно в мотивите на определението съставът на ВКС е посочил, че при цена на исковете в размер на 85 562,30 лв., минималното адвокатско възнаграждение за първата инстанция е в размер на 3 096,86 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за въззивната инстанция - в размер на 2 322,64 лв. съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата, а за касационната инстанция - 500,00 лв. съгласно чл.9, ал.3 от Наредбата - за изготвяне на отговор по касационната жалба, без процесуално представителство. Сборът на така посочените размери на минималните възнаграждения възлиза на 5 919,50 лв., а не на 4 918,50 лв., както е изписано в диспозитива на определението, т.е. налице е несъответствие между формирана от съда воля относно размера на разноските, изложена в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на определението, което следва да бъде отстранено по реда на чл.247 ГПК. По отношение на искането за изменение на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК от ВКС определение, чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за производството пред ВКС, то същото има характер на частна жалба срещу определението на ВКС, с което е допълнено постановеното от него по реда на чл.290 ГПК решение по делото, поради което на молителя следва да бъде указано да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15,00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,