Определение № 1485 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 800/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], против разпореждане № 280/21.01.2025 г. по в.гр.д. № 132/2024 г. на Апелативен съд - София, за издаване на изпълнителен лист по молба с вх. № 31631/04.12.2024 г. за сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022 г. до окончателното плащане. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по горецитираното дело, изпълнението на което е спряно с определение № 3290/06.12.2024 г. по т.д. № 2695/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о. Сочи се, че с молба с вх. № 31968/ 06.12.2024 г. по описа на САС застрахователят е представил препис от определението по чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което апелативният съд неправилно е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Претендира се отмяна на атакуваното разпореждане и отхвърляне на искането. Насрещната страна В. М. В. оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. С решение № 1232/29.11.2024 г. по в.гр.д. № 132/2024 г. по описа на Апелативен съд – София е потвърдено първоинстанционното решение на Софийския окръжен съд в обжалваните части за осъждане на ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД да заплати на ищеца В. М. В. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 80 000 лева до присъдените 140000 лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.10.2021 г., реализирано от водач на л.а. “Д.” с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответното дружество, както и за отхвърляне на иска до пълния размер от 400 000 лева. Срещу въззивното решение в уважителната част е подадена от застрахователя касационна жалба с вх. № 31785/05.12.2024 г. С определение № 3290/06.12.2024 г. по т.д. № 2695/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о., е спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение по искане на застрахователното дружество в обжалваната част. С атакуваното разпореждане от 21.01.2025 г. апелативният съд, като е приел, че са налице предпоставките за това, е уважил искането на В. М. В. за издаване на изпълнителен лист за сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва. Настоящият състав намира разпореждането за правилно. Предпоставките за издаване на изпълнителен лист са следните: да е налице подлежащ на принудително изпълнение акт (изпълнително основание), посочен в чл. 404 ГПК, същият да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение право. При извършената формална проверка по реда на чл. 406, ал. 1 ГПК се установява, че в случая посочените условия са налице. Невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд има характер на изпълнително основание по смисъла на чл.404, ал. 1 ГПК. Същото е редовно от външна страна и удостоверява права, които подлежат на принудително изпълнение. Спирането на изпълнението по чл. 282, ал. 2 ГПК е пречка за провеждане на изпълнителни действия, но не препятства възможността за снабдяване с изпълнителен титул. Поради това доводите на частния жалбоподател в обратния смисъл не могат да бъдат споделени (така в определение № 432/23.02.2024 г. по ч.т.д. № 286/2024 г. на ВКС, I т.о., определение № 986/18.04.2024 г. по ч.т.д. № 706/2024 г. на ВКС, I т.о., определение № 882/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 498/2024 г. на ВКС, I т.о.). При това положение се налага изводът, че правилно е уважено от апелативния съд искането за издаване на изпълнителен лист срещу застрахователя и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,