Решение № 1678 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

Касационна жалба от S. G. (С. Г.), род. на [дата] с адрес в Република Турция, чрез представител по пълномощие – адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия – Хасково против Решение № 23087/04.07.2025 год., постановено по административно дело № 6593/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, тъй като не е разгледал релевантните и относими по делото факти, които следва да обосноват неговите правни изводи. По мнение на оспорващия, съдът не е приложил правилно нормите за тълкуване на относимите правни разпоредби, за да достигне до вярното им съдържание и правно значение. Заявени са и твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, относно издадения индивидуален административен акт.

По съществото на спора, в касационната жалба е заявено, че Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год. и Наказателно постановление № 42-0004082/23.11.2022 год., издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, във връзка с нарушенията, посочени като основания за издаване на процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), вече са отменени. Допълнено е, че след като наказателните постановления са отменени, не съществува установено нарушение, което да обоснове необходимостта от налагане на процесната принудителна административна мярка (ПАМ).

По отношение законосъобразността на оспорената ЗППАМ, в касационната жалба се твърди, че същата е постановена в нарушение на процесуалните правила, доколкото същата не съдържа фактически и правни основания, обуславящи издаването й. Като съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед е заявено нарушаване на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Оспорен е и извода на първоинстанционния съд, че липсата на осигурен превод на документите не представлява нарушение на правото на защита на засегнатото лице, доколкото провеждането на административното производство на език, който е разбираем за санкционираното лице е фундаментален принцип, а осигуряването на превод е неминуемо свързано с гарантиране на правото на защита. Като допълнителни нарушение на оспорения административен акт се сочат още и липсата на индивидуализация на наложените ПАМ, невъзможност да се установи волята на административния орган относно вида на прилаганата ПАМ, относно срока, в който е била издадена процесната ЗППАМ, както и относно липсата на изрично посочен в заповедта адресат.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената ЗППАМ. Претендира се и присъждане на разноски.

Касационна жалба от ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) с ЕИК 6470013812 с адрес на управление Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от E. S. (Е. С.), чрез процесуален представител адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия – Хасково против Решение № 22192/04.11.2024 год., постановено по административно дело № 6593/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е недопустимо и неправилно, поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, материалноправния закон и необоснованост. В подкрепа на така заявеното твърдение са развити подробни доводи и аргументи, аналогични с тези по касационната жалба на С. Г., като е формулирано искане за отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и вместо него да се постанови друг по съществото на спора, като се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът – началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по оспорванията.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция и търговско дружество ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) с ЕИК 6470013812 с адрес на управление Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от E. S. (Е. С.), чрез процесуален представител адв. К. Атанасова от Адвокатска колегия – Хасково против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София.

С оспорената ЗППАМ, на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“, т. 1, т. 3, б. „в“ от ЗАвтП е приложена следната принудителна административна мярка: по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ и б. „в“ от ЗАвтП – временно спиране от движение на влекач с рег. № PFC759 и прикачено полуремарке с рег. [номер] – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряване на водач, който е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4 от ЗАвтП. Като фактически основания за постановяване на ЗППАМ е посочено следното: на 23.11.2022 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектори в РД „Автомобилна администрация“ гр. София са установили, че S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция, около 09:50 часа в гр. София, на околовръстен път, на около 150 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение с. Казичене, като водач на влекач „Рено“ с рег. [номер], собственост на фирмата превозвач и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. [номер] (собственост на ORKUN ULUSLARARASI) извършва международен превоз на товари с З.К. на Лиценз на Общността № KAF-01-008690/58/2015, валиден до 13.10.2025 год. от Р. Турция до Р. Унгария, видно от CMR № 04567-0008928 от 19.11.2022 год., като извършва следното нарушение:

1. За 24 часов период, водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 11:52 часа на 27.10.2022 год. до 11:52 часа на 28.10.2022 год. Намалената дневна почивка е намалена с 4 часа и 11 минути, видно от разпечатка на дигитална карта на водача, за което е наложено Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год., с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева;

2. Водачът е без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2022 год. на МТ.

Посочено е също, че тъй като нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България е налице и правно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ от ЗАвтП.

По повод подадената жалба, с Решение № 5329/09.08.2023 год., постановено по адм. дело № 11764/2022 год., състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на E. S. (Е. С.), като законен представител на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) с ЕИК 6470013812 с адрес на управление Република Турция, гр. Истанбул, против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София. Със съдебния акт е оставена без разглеждане жалбата на S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София и е прекратено производството по делото, по отношение на този жалбоподател.

Така постановения съдебен акт е бил оспорен с касационна жалба от ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) и с частна жалба от S. G. (С. Г.) пред Върховен административен съд (ВАС). С Решение № 7735/21.06.2024 год., постановено по адм. дело № 3383/2024 год., състав на ВАС е обезсилил Решение № 5329/09.08.2023 год., постановено по адм. дело № 11764/2022 год. по описа на Административен съд – София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на съдебния акт е прието, че първоинстанционният съд е провел съдебното производство с ненадлежен ответник – Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, вместо с действителния такъв – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

След връщане на делото в Административен съд – София-град, същото е заведено под нов № 6593/2024 год. по описа на съда. С Определение № 11310/09.07.2024 год. по адм. дело № 6593/2024 год., съдебният състав е конституирал страните, както следва: жалбоподатели – С. Г. и „Оркун Улусларараси Наклият“, представлявано от Е. С.; ответник - началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

С Решение № 22192/04.11.2024 год., постановено по адм. дело № 6593/2024 год., съдебният състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане жалбата на С. Г. против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. София и е прекратил производството по делото в тази му част. При формиране на този правен резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е активно легитимиран да оспори процесния административен акт, тъй като не е негов адресат и с него не са засегнати негови права и законни интереси. Автомобилът е собственост на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT, който е упражнил правото си да оспори акта, засягащ правната му сфера.

Със съдебния акт, първоинстанционният административен съд е разгледал по същество жалбата на „Оркун Улусларараси Наклият“, представлявано от Е. С., като е приел същата за неоснователна, поради което е отхвърлил оспорването на този жалбоподател против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр. София.

Решение № 22192/04.11.2024 год., постановено по адм. дело № 6593/2024 год. на Административен съд – София-град е оспорено с касационна жалба от ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“) пред ВАС, по което оспорване е образувано адм. дело № 3565/2025 год. по описа на ВАС и с частна жалба от S. G. (С. Г.), по което оспорване е образувано адм. дело № 3566/2025 год. по описа на ВАС.

С Определение № 4238/23.04.2025 год., постановено по адм. дело № 3566/2025 год., състав на Седмо отделение на ВАС е отменил Решение № 22192/04.11.2024 год. по адм. дело № 6593/2024 год. на Административен съд – София-град, в частта му имаща характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. (S. G.) против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. София и е върнал делото в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на Административен съд - София-град.

С Определение № 4430/29.04.2025 год., съставът на Седмо отделение на ВАС е прекратил производството по адм. дело № 3565/2025 год. и е изпратил делото на първоинстанционния административен съд с указания, след постановяване на акт по същество по оспорването на S. G. (С. Г.), гражданин на Република Турция против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, делото да се върне на Върховен административен съд за произнасяне по касационната жалба на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“), представлявано от E. S. (Е. С.).

В изпълнение на така дадените указания и след разглеждане на жалбата на S. G. (С. Г.), първоинстанционният административен съд е постановил Решение № 23087/04.07.2025 год. по адм. дело № 6593/2024 год., в мотивите на което е приел оспорването за неоснователно, поради което е отхвърлил жалбата и на този жалбоподател против ЗППАМ № РД-14-5136/23.11.2022 год., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София. Против така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от S. G. (С. Г.).

Предвид горното, с писмо от 24.09.2025 год., Административен съд – София-град е изпратил делото във ВАС за съвместно разглеждане на касационната жалба на ORKUN ULUSLARARASI NAKLIYAT („Оркун Улусларараси Наклият“), представлявано от E. S. (Е. С.) против Решение № 22192/04.11.2024 год. и касационната жалба на S. G. (С. Г.) против Решение № 23087/04.07.2025 год.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира оспорените съдебни решения за валидни, допустими и правилни.

На първо място, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и относно липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното възпроизвеждане.

Съдът намира за неоснователни обективираните в двете касационни жалби твърдения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, доколкото след проведено оспорване, издадените против С. Г. Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год. и Наказателно постановление № 42-0004082/23.11.2022 год., издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация – София“ са отменени. По повод това възражение, следва на първо място да се отбележи, че оспорването на наказателните постановления се осъществява в производства, различни от настоящото, поради което, позитивния резултат при оспорване на НП не оказва влияние, върху законосъобразността на административния акт – ЗППАМ. Допълнителен аргумент в подкрепа на неоснователността на това възражение е и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Без опора в нормативната регламентация са възраженията на касаторите за наличие на съществено процесуално нарушение, доколкото на водача на товарния автомобил – С. Г. от Република Турция не е бил осигурен преводач. В случая, с оспореният административен акт са приложени принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ и б. „г“ от ЗАвтП. Правната природа на принудителните административни мерки е регламентирана в чл. 22 от ЗАНН, съгласно който, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. С оглед така очертания характер на ПАМ, обосновано първоинстанционния административен съд се е позовал на чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, която разпоредба недвусмислено указва, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В този смисъл и доколкото постановената заповед за прилагане на ПАМ подлежи на съдебен контрол, неосигуряването на преводач в административното производство не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание.

Съдът намира за неоснователни и твърденията за наличие на допуснати в административното производство нарушения, свързани с неуведомяване на дружеството „Оркун Улусларараси Наклият“ за започнатото административно производство по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Производството по издаване на административен акт за прилагане на ПАМ се развива по реда на АПК, но с оглед постигане на целите на ПАМ - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, производството по прилагане на ПАМ се развива незабавно. Действително, разпоредбата на чл. 34 от АПК регламентира възможността на страните да участват в производството по издаване на административен акт. В чл. 22 от АПК са регламентирани изключения от това общо правило, като в т. 1 е указано, че производството по този раздел не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Предвид специфичния характер на административните актове за прилагане на ПАМ, целените с тях последици в условията на неотложност, както и обстоятелството, регламентирано в чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП, че обжалването не спира изпълнението на приложената административна мярка, то следва да се приеме, че е налице изключението, регламентирано в чл. 22, т. 1 от АПК, в т.ч. и относно неприложимостта на изискването по чл. 34 от АПК за уведомяване на страните за започнатото административно производство.

Несъстоятелни са и обективираните в касационните жалби възражения за наличие на процесуални нарушения относно формата на административния акт, доколкото според оспорващите липсват посочени фактически и правни основания за издаване на акта, както и разпоредителна част. Видно от приложената по делото Заповед № РД-14-5136/23.11.2022 год. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, същата съдържа фактически обстоятелства (установените такива в резултат на извършената проверка на 23.11.2022 год.), както и правни основания – чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ и б. „г“ от ЗАвтП. Заповедта съдържа и изсискуемата се разпоредителна част, в която се заповядва прилагане на процесните ПАМ.

Обосновани са и доводите на първоинстанционния административен съд относно съответствието на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с относимите материалноправни разпоредби. Видно от оспорената заповед, правните основания за постановяване на ПАМ са съответно чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗАвтП и по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ от ЗАвтП.

В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗАвтП е указано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва: в) международен превоз на товари, когато превозното средство се управлява от водач, гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, който не отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 4. От своя страна, разпоредбата на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП предвижда, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица.

От описаната в Заповед № РД-14-5136/23.11.2022 год. фактическа обстановка се установява, че при извършената на 23.11.2022 год. проверка от длъжностни лица от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София е установено, че турският гражданин С. Г. извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил – влекач „Рено“ с рег. [номер], собственост на фирмата превозвач и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. [номер] (собственост на ORKUN ULUSLARARASI) извършва международен превоз на товари с З.К. на Лиценз на Общността № KAF-01-008690/58/2015, валиден до 13.10.2025 год. от Р. Турция до Р. Унгария, видно от CMR № 04567-0008928 от 19.11.2022 год., като извършва следните нарушения: 1. За 24 часов период, водачът не е ползвал дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за периода от 11:52 часа на 27.10.2022 год. до 11:52 часа на 28.10.2022 год. Намалената дневна почивка е намалена с 4 часа и 11 минути, видно от разпечатка на дигитална карта на водача, за което е издадено Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год., с което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева; 2. Водачът е без сертификат за водач по чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2022 год. на МТ. В случая, от страна на касационните жалбоподатели липсват конкретни доводи или аргументи, както и ангажирани доказателства, които по безпротиворечив начин да оборят констатацията на административния орган, относно съставомерността на извършените нарушения. Видно от мотивите на оспорената ЗППАМ, при формиране на извода за извършеното нарушение по т. 1, административният орган се позовава на данните от разпечатка на дигитална карта на водача. В хода на съдебното оспорване, тази констатация не е оборена, като нещо повече, от страна на оспорващите липсват дори твърдения, че така обективираното в ЗППАМ нарушение не е извършено.

По отношение на второто нарушение, следва да се има предвид и текста на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП, съгласно който, лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица. Аналогичен по съдържание е и текста на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. В случая, липсата на изискуемия се по закон сертификат съставлява отрицателен факт, който принципно не подлежи на доказване и в тежест на жалбоподателя е да докаже положителния и благоприятен за него факт, че разполага с такъв сертификат. Доказателства, а и твърдения за наличие на изискуемия от чл. 7а, ал. 4 от ЗАвтП сертификат не са заявени нито в хода на административното производство, нито при съдебното оспорване. В този смисъл, изводът на административния орган за наличие на хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗАвтП е правилен и съответен на установените факти.

По отношение на втората ПАМ, нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ от ЗАвтП указва, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 3. временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва: г) превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. В настоящият случай липсва спор между страните, че водачът С. Г. е гражданин на Република Турция и няма постоянен адрес на територията на Република България. Липсва спор, а това се установява и от приложената по делото административна преписка, че против С. Г. са издадени две Наказателни постановления - Наказателно постановление № 42-0004081/23.11.2022 год. и Наказателно постановление № 42-0004082/23.11.2022 год., издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация – София“ с наложени административни наказания – глоба в общ размер на 2 500,00 лева. При тези фактически установявания, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на ПАМ по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“ от ЗАвтП.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваните първоинстанционни решения следва да бъдат оставени в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,