Определение № 297 от 09.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 386/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 16.08.2013г. по ч.гр.д. № 9570/2013г. на СГС, ТО, с което е оставена без уважение частната жалба на същото дружество срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл.417 от ГПК, постановено на 19.03.2013г. по ч. гр.д. №58697/2012г. на СРС, 40 състав. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, а допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Ответникът [фирма] моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира следното За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че представеният със заявлението споразумителен протокол от 21.03.2012г. с нотариална заверка на подписите е редовен документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза на [фирма] срещу [фирма]. Приел е,че вливането на длъжника [фирма], осъществено след подписването на споразумителния протокол, не променя извода за съществуване на изискуемо вземане по протокола в полза на заявителя, доколкото приемащото дружество е правоприемник на всички права и задължения на преобразуващото се дружество, а разпоредбата на чл.263к от ТЗ не вменява в задължението на кредитора на преобразуващото се дружество да уведомява правоприемника или да спазва някаква специална процедура за предявяване на вземанията си. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК частният жалбоподател поставя като значими за изхода на делото следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: - при условие, че е налице преобразуване на дружество чрез вливане и падежите на вземанията, респективно вноските, не са настъпили към момента на преобразуването, длъжен ли е кредиторът да уведоми приемащото дружество за наличие на необезпечени вземания съгласно нормата на чл.263 е във вр. с чл.263к от ТЗ; - при условие, че е налице преобразуване на дружество чрез вливане и представителят на преобразуващото дружество е поел задължения, чиито падежи са след датата на преобразуване, следва ли съдът да приема, че е налице изискуемост на задължението в производството по чл.418 от ГПК. Поставеният от частния жалбоподател втори въпрос, значим за изхода на спора, е аналогичен на един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно въпрос 4г: „ Налице ли са основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по заявление на или срещу правоприемниците на посочените в документа кредитор, съответно длъжник”. Наред с това предмет на тълкувателното дело е и въпросът „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване” /въпрос осми/, който също е обуславящ за изхода на настоящото производство, поради което то следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд