Определение № 249 от 17.05.2010 г. на ВКС по д. № 249/2010 г.

Производството е образувано въз основа на определение на Апелативен съд Варна /АС/, постановено в производство по чл.122 от ГПК. Съдът е приел, че е сезиран по реда на чл.122, пр.2 от ГПК със спор за подсъдност между окръжни съдилища, принадлежащи към района на различни по-горни апелативни такива. АС е приел, че и сам участва в спора, тъй като е ответник по иска по чл.2 от ЗОДОВ, за разглеждане на който е образувано делото, чиято подсъдност следва да определи. Затова е изпратил делото на ВКС, на осн. чл.122, пр.3 от ГПК. ВКС намира, че АС не е сезиран със спор за подсъдност между окръжни съдилища по чл.122 от ГПК. Делото му е изпратено като на по-горестоящ съд, на осн. чл.22, ал.3 от ГПК, след отвод на всички съдии от Разградски ОС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа иска. В това производство АС не е съд по същество на спора, затова съображенията му, че е страна по иска са неотносими към предмета на производството. Освен това, те сочат на основание за отвод /отстраняване/ на състава, а такъв не е постановен в диспозитива на определението, нито е на целия съд, за да бъде сезиран с производството ВКС, като по-горестостоящ спрямо АС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.