Определение № 4694 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 05.08.2026 г. от адвокат „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.Т., с която е поискано допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4023 от 24.07.2026 г., чрез присъждане на поисканите с отговора на касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 988,00 евро с вкл. ДДС, платени по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2026 г. по банков път, за което са представени доказателства. Насрещната страна – А. Й. И., чрез адв.Д. поддържа становище за неоснователност на молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в посочения от молителя размер, като заявява и възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като в случая защитата се изразява единствено в подаване на писмен отговор на касационната жалба по дело, което не е с фактическа и правна сложност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е частично основателна. С определение № 4023 от 24.07.2026 г. на ВКС по настоящото дело, съставът на Четвърто гражданско отделение на не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на А. Й. И. на въззивното решение. В отговора на касационата жалба, депозиран от насрещната страна „Енерго Про Продажби“ АД, е заявено искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 988,00 евро с вкл.ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред ВКС, като са представени и доказателства за заплащането на уговореното възнаграждение. С отговора на молбата по чл.248 ГПК касаторът е заявил своевременно възражение за прекомерност на размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. При съобразяване на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, според което съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на производството и извършената работа от адвоката, изразяваща се единствено в отговор на касационната жалба, в който отговор е взето становище налице ли са предпоставките за допускане на касационно обжалване и становище по касационната жалба, като са преповторени доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, заявеното възражение се явява основателно. Размерът на уговореното възнаграждение следва да се редуцира до 400,00 евро с вкл. ДДС. При това положение, молбата с правно основание чл.248 ГПК се явява частично основателна, поради което постановеното по настоящото дело определение № 4023 от 24.07.2026 г. следва да бъде допълнено, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна по касационната жалба, в размер на 400,00 евро с вкл. ДДС. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,