Определение № 9947 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. К. Ф., С. Г. Ф., З. П. Ф., П. К. Ф., К. К. Ф. и М. П. П., чрез процесуален представител адв. Нейчев, против определение № 1540/30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 274/2026 г. по описа на Административен съд - Перник, в частта, в която е оставено без уважение направеното от жалбоподателите особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 555/26.03.2026 г. на кмета на община Перник. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от самото съдържанието на оспорената заповед се установява възможността от настъпване на значителна и трудно поправима вреда, доколкото изпълнението ѝ ще доведе до премахване на съществуваща сграда. Излагат се съображения, че в заповедта не са изложени достатъчно данни за непосредствена опасност за живота и здравето на трети лица, както и че констатациите относно техническото състояние на сградата не обосновават необходимостта от нейното цялостно премахване. Поддържа се също, че първоинстанционният съд неправилно е приел липсата на доказателства, обосноваващи необходимостта от спиране на предварителното изпълнение, както и че не се е произнесъл по направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 555/26.03.2026 г. на кмета на община Перник. Ответната страна в срока по чл. 232 АПК, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Административен съд - Перник от В. К. Ф., С. Г. Ф., З. П. Ф., П. К. Ф., К. К. Ф. и М. П. П. е оспорена заповед № 555/26.03.2026 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 195, ал. 6, във вр. с чл. 195, ал. 1 и чл. 196, ал. 3, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство но територията (ЗУТ) е наредено на жалбоподателите като собственици, в срок до един месец, считано от датата на получаване на заповедта, да представят в община Перник за одобрение проект в част „План за безопасност и здраве“ (ПБЗ), от който да е виден начина на премахване на обект: „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ XI – 9461, кв. 55 по плана на гр. Перник, кв. „Църква“, с административен адрес: ул. „Димитър Благоев“ № 57, педставляващи имот с идентификатор 55871.511.9461 и сграда с идентификатор 55871.511.9461.1 по КК на гр. Перник, както и в срок от два месеца, считано от датата на одобряване на ПБЗ, да премахнат доброволно и за своя сметка обекта. С жалбата до съда е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение в оспорената част е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането за спиране на изпълнението е неоснователно. Приел е, че по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ, а жалбоподателите не са доказали наличието на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 217, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК. Съдът е съобразил и обществения интерес, свързан с безопасността на строежа, и е приел, че представените по делото доказателства не поставят под съмнение констатациите на административния орган. Определението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на оспорената заповед, както правилно и обосновано е приел Административен съд - Перник, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, като съобразно ал. 2 на посочената разпоредба спирането в тези случаи може да бъде постановено от съда. В специалния закон не са разписани предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението, поради което са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на жалбоподателите е да посочат и докажат конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съответен на закона е и извода на съда, че в конкретния случай искателите не сочат нито едно релевантно основание за искането си - нито евентуална вреда, която би настъпила за тях от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. В настоящия случай жалбоподателите се позовават основно на обстоятелството, че при изпълнение на заповедта сградата ще бъде премахната и че впоследствие, при евентуална отмяна на заповедта, ще бъде необходимо да бъде изградена отново. Тези твърдения обаче не са подкрепени с конкретни доказателства, от които да може да се установи характерът, размерът и вероятността от настъпване на твърдяната вреда. Самото обстоятелство, че изпълнението на заповедта води до премахване на сградата, не е достатъчно само по себе си да обоснове спиране на предварителното изпълнение. Именно премахването на сградата е правната и фактическата последица, която законодателят е предвидил за заповедите по чл. 195, ал. 6 ЗУТ и за които съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ жалбата не спира изпълнението. За да бъде преодоляно това законово правило, оспорващият следва да установи конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че в неговата правна и имуществена сфера ще настъпи вреда, която по своя характер и интензитет е значителна или трудно поправима. Бланкетните твърдения за значителни и трудно поправими вреди не са достатъчни, когато не са подкрепени с доказателства за конкретния вид и размер на вредата. В случая жалбоподателите не са представили доказателства относно размера на необходимите разходи за възстановяване на сградата, нито данни, позволяващи да се прецени отражението на тези разходи върху имуществената им сфера. Не са представени и доказателства, от които да се установява, че сградата притежава специфични характеристики или има предназначение, чието премахване би породило последици, надхвърлящи обичайните последици от изпълнението на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Не може да бъде споделено и твърдението, че самата възможност за възстановяване на сградата при евентуална отмяна на оспорената заповед обуславя наличие на трудно поправима вреда. Приемането на подобен подход би означавало, че всяко предварително изпълнение на заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да бъде спирано единствено поради обстоятелството, че изпълнението ѝ води до физическото премахване на строежа. Това би обезсмислило предвиденото в чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ правило за предварителна изпълняемост на този вид административни актове. Следователно е необходимо да бъдат установени конкретни обстоятелства и доказателства, обосноваващи вероятността изпълнението на административния акт да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В настоящия случай такива обстоятелства не са установени. Неоснователно е и възражението, че в мотивите на оспорената заповед не са изложени конкретни съображения относно прякото засягане на права или законни интереси на трети лица. В производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът не извършва цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като тази проверка е предмет на производството по същество. В настоящото производство не следва да бъдат разрешавани окончателно въпросите относно техническото състояние на сградата, наличието на опасност за живота и здравето на гражданите, нейната годност за ползване, както и възможността за нейното поправяне или заздравяване. Тези въпроси са относими към законосъобразността на административния акт и подлежат на изясняване в производството по същество. Самото оспорване от жалбоподателите на фактическите констатации на административния орган относно състоянието на строежа не представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза в производството по искането за спиране на предварителното изпълнение. Назначаването на експертиза за установяване на конструктивното и техническото състояние на сградата е относимо преимуществено към предмета на спора относно законосъобразността на оспорената заповед. В производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ предмет на доказване са конкретните обстоятелства, обосноваващи вероятността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди вследствие на предварителното изпълнение. В случая жалбоподателите не са посочили конкретни технически въпроси, чието изясняване чрез специални знания би могло да установи самостоятелно наличието на такава вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Поради това неназначаването на съдебно-техническа експертиза в рамките на производството по искането за спиране не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Самото оспорване на техническите констатации на административния орган не освобождава жалбоподателите от доказателствената тежест да установят наличието на законовите предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в констативния протокол, въз основа на който е издадена оспорената заповед, са установени съществени повреди на строежа, включително пропадане на покривната конструкция, компрометирани тавани и проникване на атмосферни влияния, въз основа на които административният орган е приел наличие на опасност от самосрутване и опасност за живота и здравето на гражданите. Доколко тези фактически констатации и изводи на административния орган са правилни и дали са налице материалноправните предпоставки за премахване на строежа, е въпрос по съществото на спора и подлежи на преценка в производството по оспорване на административния акт. В настоящото производство обаче посочените констатации не са опровергани с доказателства, които да обосноват необходимост от спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Настоящият състав приема, че нито един от наведените от частните жалбоподатели доводи не обосновава наличието на конкретни обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, от които да може да се направи извод, че предварителното изпълнение на оспорената заповед би могло да причини значителни или трудно поправими вреди. В тази насока частните жалбоподатели не са ангажирали доказателства, установяващи характера, размера и вероятността от настъпване на твърдените вреди. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при евентуална отмяна на оспорената заповед или прогласяване на нейната нищожност частните жалбоподатели разполагат с предвидения в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ред за обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,