Определение № 919 от 01.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1575/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3890/17.07.2023г. на ТД на НАП Велико Търново срещу определение № 350 от 05.07.2023г. по в.гр.д. № 64/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което на ТД на НАП Велико Търново, въззивник в производството, е указано да внесе сумата от 5 467. 40 лева възнаграждение на адвокат – особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК на дружеството „Глоком 98“ АД, също въззивник, с предупреждение, че при невнасяне на сумата в срок въззивното производство ще бъде прекратено поради нередовност на подадените въззивни жалби. Въззивните жалби, въз основа на които е било образувано производството по делото пред Апелативен съд – Велико Търново, са подадени срещу решение № 239 от 07.12.2022г. по гр.д. № 477/2021г. на Окръжен съд – Ловеч, с което са уважени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 269 от ДОПК на „Глоком“ ООД срещу „Глоком 98“ АД и ТД на НАП Велико Търново за признаване правото на собственост върху недвижими имоти, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 11110002993-2011/10.11.2011г. Оплакванията на жалбоподателя са, че разноските за адвокат са му възложени неправилно. Като носител на правния интерес от провеждане на исковото производство, разноските следва да бъдат възложени на ищеца „Глоком“ ООД. ТД на НАП Велико Търново няма отношение към наличието на противоречиви интереси на ищеца „Глоком“ ООД и дружеството ответник „Глоком 98“ АД, които са представлявани от едно и също лице (Ц. В. В.). „Глоком“ ООД и „Глоком 98“ АД не са дали становище по подадената жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че жалбата на ТД на НАП Велико Търново следва да бъде оставена без разглеждане. Тя е подадена срещу определение, постановено от апелативен съд, което не подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично предвидени в закона. Определението на Апелативен съд – Велико Търново, указващо от кого да се поемат разноските за особен представител на въззивника „Глоком 98“ АД, съответно че това е ТД на НАП Велико Търново, не е преграждащо развитието на производството, нито за това определение е предвидено, че подлежи на обжалване. На обжалване би подлежало последващо определение на този съд за прекратяване на въззивното производство, така както са посочени последиците от неизпълнението на указанията за заплащане на сумата за възнаграждение на адвокат – особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК. В този смисъл относно необжалваемостта на определенията, с които се определя възнаграждение на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, са определение № 828 от 24.10.2011г. по ч.т.д. № 633/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 796 от 13.10.2011г. по ч.т.д. № 599/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 482 от 26.06.2023г. по ч.т.д. № 976/2023г. на ВКС, ТК, ІІ то. Воден от горното съдът