Определение № 27 от 05.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1744/2017 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е молбата на „ИВЕСТБАНК”АД ,гр.София с вх. на ВКС № 10236/27.11.2018 г., чрез адв.К. И., за допълване на постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 354 от 26.10.18 г., по т.д.№ 1744/2017 г., с което е оставена без уважение, като неоснователна, молбата на „ИВЕСТБАНК” АД ,гр.София с вх. на ВКС № 8037/13.09.2018 г., за изменение на решение № 128/ 20.08.2018 г., по т.д. № 1744/ 2017 г. на второ търговско отделение на ВКС, в частта за деловодните разноски, присъдени на „СТРАГИТЕ” ООД, със седалище САЩ, относно заплатеното адвокатското възнаграждение на АК ”Г. и партньори” за въззивното производство. Искането си, обективирано в горепосочената молба, молителят „ИВЕСТБАНК” АД ,гр.София е обосновал с пропуск на състава на касационната инстанция да констатира, че в проведеното пред Бургаския апелативен съд съдебно заседание на 16.02.2017 г., по въззивно т.д.№ 21/17 г., чрез процесуалния си представител адв. К. И., е направил изрично възражение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на насрещната по въззивната жалба страна –„СТРАГИТЕ”ООД, САЩ – АД ”Гемков и партньори”, поради което липсва пълно произнасяне по искането, заявено в молба вх. на ВКС № 8037 / 13. 09.2018 г. В срока по чл.248, ал.2 ГПК на насрещната по молбата страна „СТРАГИТЕ” ООД, със седалище САЩ, с редовно връчен препис от същата на 06.12.2018 г., възразява по основателността й, излагайки подробни писмени съображения. Насрещната по молбата страна - „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Банско не изразява становище. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Установява се от данните по делото, че при постановяване на предходно определение по чл.248 ГПК, с № 354 от 26.10.18 г., по настоящето дело съставът на касационната инстанция, позовавайки се на писмените бележки, депозирани от „ИВЕСТБАНК”АД, София пред Бургаския апелативен съд, по в.т.д.№ 21/2017 г., е пропуснал да констатира, че в проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание на 16.02.2017 г., в пледоарията си по същество, процесуалният представител на въззиваемото дружество адв.К.И. е направил изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Доколкото в същото съдебно заседание за дружеството въззивник „СТРАГИТЕ”АД /н/, гр. Банско не се е явил представител, то следва да се приеме, че възражението е относимо за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на другото дружество - въззивник СТРАГИТЕ”ООД, САЩ – Адвокатско дружество ”Г. и партньори”. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Възражението на „ИВЕСТБАНК”АД ,гр.София за прекомерност на адвокатското възнаграждение, така както е заявено във въззивното производство, е бланкетно и не е основано на конкретни доводи, релевантни към визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки – фактическа и правна сложност на делото, включваща и обема на правна защита, реализирана от процесуалния пълномощник на въззивника СТРАГИТЕ” ООД, САЩ, спрямо които се преценява дали платеното възнаграждение е прекомерно,спрямо размера по Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е посочено в т.3 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. Освен това, по въпроса за фактическата и правна сложност на конкретното дело настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС е изложил подробни мотиви в определение № 354 от 26.10.18 г., по т.д.№ 1744/2017 г., чието допълване се иска, поради което липсва необходимостта от тяхното преповтаряне и по понастоящем. Единствено за пълнота на изложеното следва да се посочи, че съобразен размера на вземането, предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, въз основа на който дължимата държавна такса за първоинстанционното производство е определена на 159 594.98 лв. и обусловеният от него материален интерес по см. на чл. 7, ал.2, т.4 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 121 226.23 лв., без ДДС, дава основание да се приеме, че заплатеното от „СТРАГИТЕ” ООД, САЩ адвокатско възнаграждение от 186 000 лв. с ДДС не е прекомерно и не следва да бъде намалено по правилото на чл.78, ал.5 ГПК. Отделен в тази вр. е въпросът, че преценката относно обективната фактическа и правна сложност на делото в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК е изключително правомощие на решаващия съд, поради което становището на процесуалния пълномощник на молителя „ИВЕСТБАНК” АД ,гр.София за неговата ”елементарност от фактическа и правна страна” в случая е ирелевантно и не може да обоснове различен правен резултат по молбата. Извън предмета на настоящето производство са и несъобразените с изискването на чл.3, пр.1 ГПК доводи и коментари по същество на постановения от състава на ВКС,ТК съдебен акт, въведени с молбата за допълване, поради което те не следва да бъдат обсъждани. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС