Решение № 3637 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2014 г.

Решение № 3637 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Жак-Стефан Елия Джераси, чрез адвокат Стефан Петков против решение № 32 от 29.01.2014 г. на Административен съд, град Велико Търново, постановено по адм. дело № 440/2013 г. В касационната жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Касаторът оспорва фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на органите по приходите, че сумата от 200 000 евро представлява негов доход, за който дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Твърди, че сумата от 199 715 евро, постъпила по банковата му сметка е получена от името и за сметка на Международна фондация България 2002, в качеството му на законен представител и доходът принадлежи на фондацията. Посочва, че ревизиращият орган не е изследвал счетоводството на фондацията и не е установил, че сумата е предадена на юридическото лице. На това основание счита, че не са налице обстоятелства за облагането му по реда на чл. 122 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго за отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново, чрез юрк. Светлана Русева оспорва касационната жалба като нередовна и неоснователна по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Нередовностите при подаването й са отстранени в срока по чл. 216 АПК, като с молба от 16.05.2014 г. е представено писмено пълномощно в полза на подписалия жалбата адв. Стефан Петков. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Жак-Стефан Елия Джераси против ревизионен акт, с който са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в общ размер на 94036.22 лева и лихви в размер на 49118.57 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и данни за укрити приходи или доходи. Въз основа на представените по преписката писмени доказателства съдът е приел, че основанията за облагане по аналог са доказани. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК е приел за доказано, предвид данните за постъпване на сума от 200 000 лева чрез банков превод на 1.11.2007 г. по банкова сметка на ревизираното физическо лице в Алфа банк клон България. От представените платежни нареждания и извлечение от банковата сметка, съдът е установил, че сумата е преведена от нотариус Валентина Георгиева във връзка с изпълнението на договор от 20.09.2007 г., по силата на който Бългериън Кънстракшън хаус АД се задължава да я заплати на Жак-Стефан Елия Джераси след изпълнението на конкретно определени в договора условия. Съдът е приел за законосъобразна дадената от органите по приходите квалификация на така получената сума като доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Този извод е мотивиран с наличните по делото писмени доказателства, че доходът не е получен от ревизирания субект като собственик на недвижим имот, находящ в град София, ул. Шипка № 38, а като държател упражнявал фактическа власт върху имота, към момента на сключване на договора и ответник по предявен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на същия имот. В тази връзка съдът е обсъдил и липсата на основания за прилагане на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, която норма предвижда намаляване на облагаемия доход, получен от продажба или замяна на недвижимо имущество с 10% нормативно признати разходи. Възраженията на ревизираното лице, че сумата е получена от името и за сметка на Международна фондация България 2002 съдът е отхвърлил като недоказани. В тази връзка в мотивите на решението са обсъдени данните за движението на парични средства по банковата сметка на Джераси, писмените му обяснения за произхода и предназначението на средствата и доказателствата за разходване на сумата за закупуване на недвижими имоти на името на физическото лице. По отношение установеното превишение на разходите над приходите за 2007 г. в размер на 3501.61 лева, съдът е приел, че е законосъобразно определено съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, която норма предвижда облагаемият доход и данъчната основа да се определят за всеки източник поотделно. В тази връзка съдът е посочил, че доходът от 200 000 евро е получен в края на година, поради което законосъобразно е определено начално нулево салдо за периода и е законосъобразно е определена данъчна основа в размер на разходите за издръжка по статистически данни и разходите за телефонни и мобилни услуги, като е прибавен полученият в края на годината доход. Решението е неправилно в частта, в която съдът е приел за законосъобразно определена данъчната основа в размер на 3501.61 лева и правилно в останалата част. Видно от мотивите на ревизионния акт, определената данъчна основа на доходите с неустановен произход е равна на установеното от органите по приходите превишение на разходите над приходите на Жак-Стефан Елия Джераси за периода м. 01. - м. 10.2007 г. Установеното от органите по приходите отрицателно салдо за тези периоди е прието за годишна данъчна основа. По отношение на така определения облагаем доход от неустановен произход в касационната жалба не са изложени конкретни доводи. В този случай съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи служебно произнасяне за съответствие на решението с материалния закон. В случая неправилно съдът е приложил нормата на чл. 16, ал. 1 ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Това е така, но при установяване разполагаемите парични средства на данъчно задълженото лице и преценката за наличие на превишение на разходите над приходите като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК следва да се има предвид, че съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, а нормата на чл. 17, ал. 1 ЗДДФЛ предвижда формирането на общата годишна данъчна основа като сбор от годишните данъчни основи по чл. 25, чл. 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. При така действащия материален закон, който органът по приходите съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да приложи при определянето на данъчната основа за облагане с данък върху доходите, формирането на данъчна основа в размер на разходите за отделни периоди от година при наличие на положително салдо към 31.12., е незаконосъобразно. Като е приел противното и е потвърдил изцяло ревизионния акт, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Сумата от 3501.61 лева не представлява доход с неустановен произход, поради неправилно изчисляване на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и следва да се изключи от годишната данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ във връзка с чл. 122, ал. 1 ДОПК. В останалата част решението е правилно. Правилно съдът е приел, че сумата от 200 000 лева представлява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, за който ревизираното лице не е подало декларация до започване на ревизията. Установената от съда фактическа обстановка относно плащането и получаването на тази сума, както и че същата е придобит доход от Жак-Стефан Елия Джераси се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е анализирал данните по делото относно разрешаването на съдебния спор относно правото на собственост върху недвижими имот, находящ се в гр. София, ул. Шипка № 38, като е взел предвид влязлото в сила на 11.10.2007 г. съдебно решение на СГС по иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС за посочения имот предявен срещу ревизираното лице, договор от 20.09.2007 г., сключен от Джераси лично и като представляващ Международна фондация България 2002, по силата на който Бългериън Кънстракшън хаус АД се задължава да изплати на физическото лице сумата от 200 000 евро, влязло в сила определение № 1040/3.10.2007 г. на ВКС за прекратяване на съдебното производство по адм. дело 1300/2006, протокол от 10.10.2007 г. за предаване владението на имота от Джераси лично и като представляващ фондацията, предоставянето на сумата по договора от 20.09.2007 г. на съхранение при нотариус Валентина Георгиева, платежно нареждане от нотариуса за плащане на сумата от 200 000 евро в полза на касатора, получаването на сумата по банковата му сметка на 1.11.2007 г., декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ на дружеството - платец за изплатената сума, както и доказателствата за разходването на тази сума. Въз основа на тези доказателства правилно съдът е приел, че ревизираното физическо лице е получател на дохода. Законосъобразен е и изводът, че доходът не е от покупко-продажба на недвижим имот, тъй като лицето не е собственик, а е упражнявало единствено с фактическа власт върху имота в гр. София. При тези фактически данни правилно доходът е квалифициран като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - от други източници. Оплакването в касационната жалба за неправилност на решението е свързано с твърдението, че сумата от 200 000 евро е получена от името и за сметка на Международна фондация България 2002 и представлява доход на фондацията. Тези възражения са поддържани и пред първата инстанция и правилно са отхвърлени като недоказани. Изложените мотиви кореспондират с наличните по делото доказателства за основанието за плащане и получаване на сумата по банкова сметка на касатора, данните за движението на паричните средства по сметката, дадените от лицето писмени обяснения при извършената проверка и данните за разходването на така получената сума за придобиване право на собственост върху други недвижими имоти от ревизираното лице. Правилно съдът е приел, че не е доказано наличието на отчетна сделка между Джераси и фондацията. Във връзка с възражението, че в хода на ревизията не е изследвано счетоводството на фондацията, следва да се допълни, че съдът, на основание по чл. 171, ал. 4 АПК е назначил служебно съдебна експертиза, която да провери наличието или липсата на плащане към фондацията, но експертно заключение не е изготвено, поради невнасяне на определения депозит от касатора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно определената данъчна основа от 391 166 лева, представляващи доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за 2007 г. и дължимият върху тази сума данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 93 195.84 лева и съответните лихви в размер на 48679.10 лева за периода от 1.05.2008 г. до 30.10.2012 г. - датата на издаване на ревизионния акт, е правилно и следва да се остави в сила. За разликата до пълния определен с ревизионния акт размер на данъка от 94036.22 лева или 840.38 лева и съответните лихви върху тази сума от 439 лева, решението е постановено в нарушение на материалния закон и е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна в тази част. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество като се отмени ревизионния акт за посочените суми на данъка и съответните лихви. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски за разликата над 3287.50 лева до пълния определен размер на разноските от 3313 лева. На ответника, въпреки направеното искане, не се дължи отделно възнаграждение за касационната инстанция, тъй като от първоинстанционния съд е определен максималният размер на юрисконсултското възнаграждение предвиден от чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,