Определение № 229 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2557/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. Б. срещу определение № 2642/17.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1403/2024 г. по описа на Апелативен съд София, с което са оставени без уважение молби на жалбоподателката за издаване на обратни изпълнителни листове по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК за събрани по изп. дело № 202392408028 и изп. дело № 20148480400095 суми. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност на определението. Излага съображения по приложението на чл. 405 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА с твърдения, че се явява потребител. Счита за нелогичен отказът да се издаде обратен изпълнителен лист, тъй като в противен случай, тя следва да предяви иск за нищожност на арбитражното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъдат дадени изрични указания на долустоящия съд да уважи молбите и издаде исканите изпълнителни листове. От ответника по частната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е подаден отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Завява се твърдение, че по отношение на задължения солидарно с Е. Б. И. И. са издадени обратни изпълнителни листове за целия дълг, което е достатъчно условие жалбоподателката да предяви иск срещу своя солидарен съдлъжник за платеното в повече. Претендира се постановяване на акт, с който да бъде оставена без разглеждане на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение са оставени без уважение две молби на Е. Б. за издаване на обратни изпълнителни листове с мотив, че единствено по жалба на нейния съдлъжник И. И. е било отменено разпореждане по т. д. № 7875/2013 г. на СГС, постановено по чл. 405 ГПК въз основа на арбитражно решение. Установява се от материалите по делото, че с предходно определение № 1359/04.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1403/2024 г. състав на Апелативен съд София е отменил разпореждане от 09.12.2013 г. по т. д. № 7875/2013 г. на СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение срещу И. В. И. и е обезсилен издаденият по отношение на И. изпълнителен лист. В субективните предели на този лист фигурира и неговия съдлъжник Е. Б., който обаче е останал незасегнат от произнасянето на съда. Постановеното от апелативния съд определение се явява в съгласие с процесуалните правила, уреждащи обикновеното другарство – всеки от другарите действа самостоятелно; неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите – чл. 216, ал. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ВКС. В случая Е. Б. не е обжалвала разпореждането за издаване на изпълнителен лист срещу нея, поради което то все още я обвързва. Това обстоятелство обуславя извод за невъзможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК, която изисква отмяна на изпълнителното основание /по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК/, или констатация за неговата нищожност /чл. 405, ал. 5 ГПК/ Като правилно определението следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС